Българският туристически сектор се намира в ключов период на трансформация, обусловен от интеграцията на страната в еврозоната и Шенгенското пространство, а това лято ще даде началото на ефективното приобщаване на българския туризъм към еврозоната. Около това мнение се обединиха в интервю за БТА експертите от катедра „Икономика на туризма“ при Университета за национално и световно стопанство (УНСС) проф. д-р Еленита Великова, и доц. д-р Светослав Калейчев (управител на високо категорийни морски обекти).
България официално прие еврото от 1 януари и вече е 21-вият член на еврозоната. Това става 19 години след присъединяването на страната ни към Европейския съюз.
Според проф. д-р Еленита Великова и доц. д-р Светослав Калейчев присъединяването на България към еврозоната ще съдейства за повишаването на доверието и сигурността на България като дестинация. Очакваните ползи за входящия туризъм са свързани с намаляването на транзакционните разходи, премахването на таксите за превалутиране и възможност за чужденците да сравняват цените в реално време, а за изходящия туризъм – по-голяма прозрачност и по-лесно планиране на пътуванията.
Учените посочиха, че вече има видим ефект от пълноправното членство на страна в Шенген, като се отчита ръст на автомобилните и краткосрочните пътувания – особено от съседни страни. Икономическите ползи за България се оценяват на над 1,3 млрд. лв. годишно, част от които се вливат директно в туризма чрез подобрена конкурентоспособност и съкратено време за пътуване.
Колко ще ни струва лятната ваканция
Експертите не изключиха това лято почивката в България да е по-скъпа в контекста на тенденцията за ежегодно поскъпване на почивките по Черноморието, като очакванията са цените в морските хотели да се повишат между 5 и 12 на сто спрямо предходния сезон. Практиката показва, че голяма част от морските хотелите повишават всеки сезон цените в този диапазон, коментираха експертите и изтъкнаха, че причините за това са няколко, като основната е свързана с това, че договорите с основните туроператори се сключват в периода септември-октомври на предходната година, което практически означава, че не могат реално да се предвидят бъдещата инфлация, икономическите и политически условия. Всичко това допринася за вдигане на цените като един вид застраховка за непредвидени разходи, смятат учените.
Предизвикателствата
Сред водещи предизвикателства пред сектора експертите откроиха качеството и конкуренция, климатичните промени, изграждането на Бранд България. Според тях с въвеждането на еврото туристите ще сравняват цените много по-лесно, което поставя във фокуса на българския туризъм предлагането на персонализирано обслужване и висококачествени продукти, които да накарат чужденците да изберат България пред нейните преки конкуренти. По отношение на климатичните промени учените препоръчват планинските курорти коренно да преосмислят модела си, като се насочат към събитиен и уелнес туризъм. По морето предизвикателство ще бъдат по-честите дъждовни дни през лятото, което изисква разнообразяване на услугите извън плажа.
Експертите от катедра „Икономика на туризма“ при УНСС изтъкнаха необходимостта от това държавата стратегически и агресивно да популяризира на автентични български символи, сред които са гайдата, кисело мляко, под концепцията Therme Rose Bulgaricum, разработена от Катедрата, за да се наложи България като целогодишна дестинация. Концепцията разглежда здравето като синтез между природа, традиция и култура. Заедно с българската гайда, киселото мляко утвърждава разбирането за уелнес не само като за СПА услуга, а като начин на живот, дълбоко вкоренен в местната идентичност, хранителните практики и ритъма на живот на българите. Концепцията обединява термалните води, автентичните продукти и културната символика в разпознаваем разказ за България като целогодишна дестинация за здраве и благополучие. Словосъчетанието може да се добавя към всеки уелнес туристически продукт, като подчертава именно тази автентичност и българското, акцентирайки върху най-силните конкурентни предимства на страната ни, смятат учените.
Новите нагласи за почивка на българите
През последните години нагласите на българите се рационализираха, като се търси по-добро съотношение цена-качество, сигурност и смислено преживяване, а не просто „почивка на всяка цена“, смятат експертите, които изтъкнаха, че данните на НСИ показват, че през 2025 г. две трети от пътувалите българи са избрали пътувания в страната. Това според учените подсказва силна ориентация към по-кратки и по-лесни за организиране ваканции, където идва и ролята на Изкуствения интелект (ИИ). ИИ все по-често подпомага планирането, като се използва за избор на маршрут, бюджет и преживявания, дори и за съвет за подходящи дрехи и аксесоари. Това ще се отрази значително върху по-кратките почивки и ще интензифицира пътуванията в междинните сезони, категорични са експертите.
Следва пълният текст на интервюто:
Госпожо Великова, с какви очаквания навлиза българският туризъм в еврозоната и какви ще са ползите за входящия и изходящия ни туризъм?
Великова: Навлизането в еврозоната ще повиши доверието към България като туристическа дестинация и ще намали транзакционните разходи за чуждестранните туристи. За изходящия туризъм ползите ще са в посока по-лесно планиране и по-голяма прозрачност на цените. Очаквам и увеличение на преките инвестиции в туризма.
Кога най-рано ще усети ползите от еврозоната българският туризъм и в какво ще се изразяват те?
Калейчев: Според мен това лято ще даде началото на ефективното приобщаване на българския туризъм към еврозоната. Голяма част от потенциалните и лоялни туристи вече са запознати с реалните ползи за тях, изразяващи се в намаляване на разходите за превалутиране, възможност за сравнение на цените в реално време, премахване на голяма част от таксите заплащани до този момент. Не на последно място трябва да отчетем факта, че България като член на еврозоната придобива статут на сигурна дестинация, акумулираща в себе си огромно доверие.
Може ли вече да отчетем преките и косвените ползи за туризма ни след влизането в Шенген?
Великова: Да, вече можем да отчетем конкретни преки и косвени ползи. Още в първите месеци след пълното отпадане на граничния контрол се отчита ръст на краткосрочните и автомобилните пътувания, особено от съседни държави, а икономическите оценки сочат потенциални ползи за българската икономика от над 1,3 млрд. лв. годишно, част от които пряко и косвено се отразяват върху туризма чрез по-лесен достъп, по-кратко време за пътуване и повишена конкурентоспособност на страната като дестинация.
Кои ще са водещите предизвикателства пред сектора тази година?
Калейчев: Най-големите предизвикателства ще бъдат свързани с предлагането на качествени туристически продукти, персонализирано обслужване, внимание към детайлите и запомнящи се изживявания, които да формират лицето на бранд България. С влизането в еврозоната, туристите много лесно могат да сравняват цените на база конкурентна среда, начин на живот и личен бюджет. Поради това посочените по-горе предизвикателства ще се превърнат в основна причина за един чужденец да предпочете и избере България, а не преките ни конкуренти.
По-скъпа ли се очаква това лято да е почивката по морето в България и ако да, защо и с колко?
Калейчев: Практиката показва, че голяма част от морските хотелите повишават всеки сезон цените с между 5 и 12 на сто. Причините за това са няколко, като основната е свързана с факта, че договорите с основните туроператори се сключват в периода септември – октомври на предходната година, което на практика означава, че не могат реално да се предвидят бъдещата инфлация, икономическите и политически условия. Всичко това допринася за вдигане на цените като един вид застраховка за непредвидени разходи.
Българската гайда вече е в списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО, предстои и включването на киселото мляко. Как последното кореспондира с уелнес концепцията Therme Rose Bulgaricum, разработена от катедра „Икономика на туризма“ при УНСС? Моля, разкажете повече за тази концепция и какви са практическите стъпки, които според Вас трябва да бъдат предприети, за да се доближим до разработването на Бранд на България, с гостоприемство в четири сезона.
Великова: Концепцията Therme Rose Bulgaricum разглежда здравето като синтез между природа, традиция и култура. Заедно с българската гайда, киселото мляко утвърждава разбирането за уелнес не само като за СПА услуга, а като начин на живот, дълбоко вкоренен в местната идентичност, хранителните практики и ритъма на живот на българите. Концепцията обединява термалните води, автентичните продукти и културната символика в разпознаваем разказ за България като целогодишна дестинация за здраве и благополучие. Словосъчетанието може да се добавя към всеки уелнес туристически продукт, като подчертава именно тази автентичност и българското, акцентирайки върху най-силните конкурентни предимства на страната ни.
Калейчев: Според мен стъпките, които трябва да се направят, са свързани с агресивно популяризиране на типичните български продукти на международно ниво – системно, целенасочено, стратегически обосновано и исторически оправдано. Както виждаме през последните години голяма част от нашите съседи предприемат редица стратегии и политики за присвояване на българското. Но създадем ли асоциации в съзнанието на туристите за вкусната и уникална българска кухня, уникалните музикални инструменти, уникалните традиции и обичаи ще успеем да наложим и утвърдим Бранд България с гостоприемство в четири сезона.
Как се промениха нагласите на българина за почивка през годините на прехода и как според Вас ще изглежда ваканцията ни в епохата на изкуствения интелект и климатичните промени?
Великова: През последните години нагласите на българите се рационализираха, като се търси по-добро съотношение цена-качество, сигурност и смислено преживяване, а не просто „почивка на всяка цена“. Данните на НСИ показват, че през 2025 г. две трети от пътувалите българи са избрали пътувания в страната, което подсказва силна ориентация към по-кратки и по-лесни за организиране ваканции, където идва и ролята на Изкуствения интелект (ИИ). ИИ все по-често подпомага планирането, като се използва за избор на маршрут, бюджет и преживявания, дори и за съвет за подходящи дрехи и аксесоари. Това ще се отрази значително върху по-кратките почивки и ще интензифицира междинните сезони. Що се отнася до климатичните промени по отношение на българския туризъм, курортите от вътрешността на страната ни, предимно планинските, трябва да преосмислят коренно предлагането си и да заложат повече на събитиен и уелнес туризъм. През летните сезони също се очакват повече дъждовни дни, което и при морските курорти изисква мислене в посока на разнообразяване на престоя.
