Всяка песен досега е била последната ми. До следващата
Ако животът ми е филм, може да ме изиграе Филип Буков, но със сини лещи
Разликата между Миро днес и вчера е липсата на алкохол. Нищо друго не е толкова важно, колкото да съм ученик на Христос, а засега не съм особено добър в това
Мирослав Костадинов е роден на 10 март 1976 г. в Добрич. Неговият баща Димо Георгиев Костадинов (Добрият) е от първата генерация български преселници от Румъния, а майка му е наполовина гагаузка и наполовина габровка. Миро е второто дете след сестра си Деана. От 6-годишен той учи пиано. Въпреки че е роден в семейство на атеисти, на 14-годишна възраст Миро се присъединява към Надденоминационна църква Рема – Добрич, в която е вокал и кийбордист и през същата 1991 г. е открит от Георги Сарандев. С него печели безапелационно фестивала “Откритие”. Годината му носи и влизане в топ 3 на “Златния Орфей” и става представител на България на фестивал в Памуккале в Турция. През 1997 г. влиза в армията, като по същото време печели “Дебют” на първите музикални награди на България. Излизайки от казармата, певецът се мести да живее в София и пише музика за други изпълнители. До 18-ата си годишнина печели всички престижни национални музикални фестивали и редица международни. През 1999 г. заедно с Галина Курдова създава “Каризма”. Само за година дуетът се превръща в най-популярното име в България и печели над 50 отличия. Осем години по-късно се разпада, оставяйки зад гърба си един-единствен албум – “Еклисиаст” и серия хитове. През 2011, 2013 и 2014 г. изпълнителят е вокален треньор в тв шоуто “Гласът на България”, като през 2013 г. победител е участник от неговия отбор. През пролетта на 2014 г. Миро е водещ на предаването “Наистина любов”. Тази година Миро изненада с новата си песен “Твоето секси аз”, която вече е хит, а в момента певецът е на турне в страната.
– Миро, “Твоето секси аз” е много директно и провокативно. Какво всъщност означава тази фраза през вашия поглед – повече за самочувствието, за свободата или за любовта?
– О, само звучи закачливо! Всъщност е за онова “секси аз”, което е запазено само за любимия човек, и надявам се и за танци! Като се замисля, текстът всъщност е пуритански по съвременните стандарти.
– Кога чувствате, че сте в своето най-“секси аз”?
– Май тепърва ще трябва да го намеря, защото или нямам, или не съм забелязвал да имам.Честно! Трябва да питам съпругата ми имам ли “секси аз” (Смее се.).
– Турнето се казва “Миротворци”. В толкова разединен свят каква е мисията на музиката като “миротворец”?
– Интересен въпрос! Още по-интересен би станал, ако добавим към уравнението латинската сентенция: “Искаш ли мир – готви се за война”. Мисля, че популярната музика не ни обединява, което е тотална противоположност на изначалната ѝ функция…Колко сгрешено е това! Така че би следвало моята базисна мисия да бъде да събера в песните си гледните точки на хора, които дори не биха седнали на един ред в киното. Разбира се, в това бих рискувал да съм еднакво неразбран от всички страни.
– Как разбирате, че една песен е завършена и готова за публиката – водещо ли е първоначалното ви усещане, или разчитате на обратна връзка от най-близките си хора?
– След първоначалната радост от това да създадеш песен следва много техническа работа, която не е изцяло креативна и в това време мога да осмисля творчеството като продукт. Все по-рядко пускам песни, преди да са във финален етап, защото или ме молят да променя част от текста (например песента “Сувенир”), или ми казват, че подхождам прекалено смело, а нямам нужда нито някой да ми слага прът в колелата, нито да ми долива масло в двигателя.
– Ако направите съпоставка между Миро от ерата на дует “Каризма” и Миро днес, кои са основните неща, които сте запазили, и кои са тези, с които окончателно се разделихте?
– Хм, и в двата случая говорим за мен. Ако правя разделение на преди и след, то е преди да спра алкохола и след като го спрях. Всичко останало са гледни точки, които са субективни и нямат отношение към съществените за мен неща.
– Никога не сте крили, че вярата заема централно място в живота ви. Как тя ви помага да останете стъпили на земята в свят, пълен със суета и изкушения?
– Добре е да уточним коя вяра, защото ислям е вяра, атеизъм също е вяра (точно така – за мен липсата на вяра е избор на вяра). Аз принадлежа и вярвам на Исус Христос. Вярвам, че Той беше разпънат на кръст и Бог го възкреси на третия ден потвърдено и документирано от мнозината, платили с живота си за това свидетелство. Вярвам, че е точно този, който каза, че е Пътят, Истината и Животът. Погледнато от перспективата за вечен живот и възкресение – нищо друго не е толкова важно, колкото да съм ученик на Христос, а засега не съм особено добър в това. Крепи ме, че: “Бог толкова обикна света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един от тези, които вярват в Него, но да имат вечен живот”. (Евангелие от Йоан 3:16) Това е моят мироглед. Надявам се донякъде да отговаря на въпроса ви.
– Има ли песен на друг български изпълнител, за която си казвате: “Ех, защо не я написах аз”?
– Има песни, които харесвам и се радвам на артистите, които ги създават, но това са те, а аз съм аз. Засега няма чужда песен, която бих искал да е моя. Истината е, че съм толкова влюбен в това, което правим с хората, с които работя дългосрочно, че този импулс ми е напълно чужд. Харесвам и ценя това, което имам, и съм благодарен за него. Бог ме е благословил с много чудесни песни и съавтори!
– Какво е първото нещо, което правите, когато останете напълно сам у дома?
– Истината е скучна. Влизайки през вратата, първо си подреждам нещата, проверявам животните ми имат ли всичко необходимо, събличам се гол и се храня, четейки нещо. Нищо необичайно. После вероятно заспивам на звука на Аудио Библия.
– Какво бихте казали на 20-годишното си “аз”, ако можеше да се върнете назад във времето?
– Бих му казал, че депресията му е следствие от съзнателния му бунт срещу Бог, от отдалечеността му от Него и че алкохолът и упойващите вещества, които изглеждат като приемливо временно спасение, ще влошат всичко в степен, в която да изглежда, че няма изход.
– Всички творци се борят със суетата в една или друга степен. Кога тя е ваш двигател и кога усещате, че започва да пречи?
– Мисля, че никой няма напълно обективна преценка за себе си, затова най-вероятно греша, казвайки, че от моя гледна точка не съм суетен. Всъщност се наслаждавам, когато ме подценяват, защото това дава предимства и възможности за маневри, когато “запаля двигателите”.
– Животът ви е изпълнен с много децибели, аплаузи и хора. Как изглежда тишината за вас и трудно ли ви е да останете насаме с мислите си?
– Лягам си късно и/или ставам много рано, за да имам време да остана насаме със себе си, т.е. тишината всъщност е комфортната ми зона. Трябва да отбележа и че все още се боря със социална тревожност, но тя се преобръща в чиста радост, когато съм на сцената. Може би решението за ежедневието ми е да си представям, че животът ми е мюзикъл!
– Имало ли е момент, в който сте си казали: “Дотук бях, нямам какво повече да кажа чрез музиката”? Как се излиза от подобна “дупка”?
– Всекидневно е и досега все се случва нещо, което разчупва този модел – или сядам зад пианото, за да отпусна напрежението и преди да се усетя, започвам да си играя с акордите, обмисляйки как да разреша прогресията по необичаен за мен начин, или излизам навън и докато гледам звездите, някоя мелодия докосва челото ми леко като капчица елей. Всяка песен досега е била последната ми песен. До следващата. Това е животът.
– Има ли тема, за която все още не сте събрали кураж да напишете песен?
– Ами…май не, аз сядам, за да пиша песни, а те просто идват за малко и понякога остават. В това отношение не съм майстор “занаятчия” за съжаление, защото точно това е да си голям артист. При мен е различно, решавам да довърша песен, защото в нея нещо ме движи и трябва да премина през процеса докрай, за да си върна мира. Затова и не се наемам с крайни срокове за издаване на песни. Те са готови, когато са готови в мен.
– Ако утре решите да слезете от сцената като изпълнител, в каква друга роля виждате себе си – продуцент, ментор, писател или нещо съвсем различно?
– Мечтая да уча. Бях си обещал, че когато стана на 50, ще уча история на изкуството в конкретен университет в Европа. Засега съм отложил тази мечта, но тя е жива и адаптивна.
– Кой е човекът извън семейството ви, чието мнение за новите ви проекти е закон и без чиято подкрепа нямаше да сте тук днес?
– В различни етапи от живота ми досега това са различни хора и имената на някои от тях няма да ви говорят нищо, но за мен бяха всичко. Когато бях на 13 години, това беше Георги Сарандев, после добричките музиканти, край които се навъртах, след това за малко Васил Найденов, който отделяше време за младежа, който бях, за да си говорим по телефона, да съм му приятел и да ме съветва. След това идва Митко Щерев. Апропо, всеки човек, с когото съм работил, е бил такъв – Галя, Крум Георгиев, с когото и днес сме сътрудници и съавтори, всеки от приятелите ми, духовното ми семейство, мениджърът ми, сестра ми, Ели! Но финалните решения не зависят от друг човек. Това е моят път и никой не трябва да го върви вместо мен.
– Публиката ви възприема като изключително позитивен и духовен човек. Кое е онова съвсем “земно” нещо, което може да ви изкара от нерви за секунди?
– Несправедливост, жестокост, безотговорност, наглост и прекрачване на граници. В тази връзка мисля, че да си добър човек и да си мил човек, са две различни неща. А вие какво мислите?
– Така е, прав сте. А и всичко е субективно. Какъв е вашият перфектен “мързелив ден”, в който нямате никакви ангажименти, концерти и интервюта?
– О-оо!! Той започва по изгрев с разходка в добро темпо по пътека край брега на океана за минимум един час и завършва по същия начин по залез, но вече бос по пясъка сред вълните на прибоя. Някъде между тези две разходки се предполага и хубава книга, вкусна храна, следобеден сън и ако ми е щастлив ден, и любов.
– Песента, която винаги пеете под душа?
– Не пея под душа! Но пък често се моля.
– Кой е най-абсурдният слух, който сте чували за себе си?
– За толкова кратко сме на този свят, че не виждам смисъл да се вълнувам и от това. Помислете – само след 80 години максимум всеки човек, когото познаваме, няма да бъде жив. Как да съвместя тази безкомпромисна истина с това да се интересувам от слухове, пък били те и за мен? Има по-полезни и щастливи начини да се отблагодаря за времето, което ми е подарено на тази земя. Апропо, всеки, който си позволява да разпространява слухове във ваше присъствие, го прави и на ваш гръб, когато не сте в стаята. Избирайте добре обкръжението и средствата си за информация!
– Прав сте. А ако животът ви бе филм, кой световен актьор би изиграл ролята на Миро?
– Филип Буков ме устройва напълно, ако сложи сини лещи.
– Най-ценният съвет, който сте получавали от майка си?
– Съветът беше практичен урок. Тя направи най-доброто нещо, което една майка може да направи за детето си – побутна ме от гнездото и това ме накара да полетя. Мисля, че това ѝ решение беше направо от Бог, защото съм склонен да се задържам твърде дълго на едно място, а призванието ми е да съм в движение. Оттогава не съм и спирал освен заради онези, които разчитат на мен.
– Какво ви предстои до края на годината?
– Само Бог знае, но моите планове са – велик албум, който е от хора и за хора, т.е без необосновано използване на изкуствен интелект. Албум, записан по класически начин с инструменталисти и изпълнители, на които се възхищавам. След това – турне за промотирането му, още преди да е излязъл, да има още поне три сингъла от него, и надявам се, да остане време и за разходки край океана. Благодаря ви за чудесните въпроси!
