В дискусията участваха секретарят на президента по културата Милена Димитрова, заместник-министърът на културата Зорница Грекова, в чийто ресор са читалищата, доц. Калина Иванова, директор на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, проф. Николай Дойнов, председател на Съюза на народните читалища, както и представители на народни читалища и на организации, представляващи читалищната мрежа от цялата страна.
Народните читалища настояват за безусловно увеличение с 30 на сто на държавната субсидия за следващата година. Това съобщи председателят на Съюза на народните читалища (СНЧ) проф. Николай Дойнов на дискусията. Той обясни, че демографската криза е сринала основните приходоизточници на читалищата. Над 800 селски читалища вече се намират в населени места с под 50 жители, а гражданското общество се отдръпва от участие в общи събрания поради разстоянията между селата.
Читалищата в България са около 3600, каза председателят на Комисията по културата и медиите Антон Кутев от „Прогресивна България“. Той обясни, че идеята за днешното заседание е то да бъде само началото на един разговор, който трябва да продължи. При нас постъпиха много различни идеи и предложения от най-различни читалища в държавата. Те започнаха от идеята за промяна в законодателството, но разговорът трябва да е свързан с това дали трябва да има и каква да е законодателната инициатива.
Директорът на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ) доц. д-р Калина Иванова предложи при евентуални промени в Закона за народните читалища той да бъде синхронизиран със Закона за обществените библиотеки, като поне 10% от финансирането на читалищата бъдат изрично заделени за библиотечна дейност. Иванова отбеляза, че голяма част от субсидираните бройки в читалищата са за щатни библиотекари.
Народните читалища се нуждаят от достойно базово финансиране, което да гарантира самото им съществуване, а не само финансиране за дейности. Това каза председателят на фондацията „Народни читалища“ Юрий Вълковски. По думите му коалицията подкрепя увеличаването на стандарта за субсидирана бройка. Вълковски припомни, че предложението е за 30 на сто.
Читалищата трябва да бъдат по-привлекателни за младите хора и да ги задържат в родните им места. Това каза председателят на Народното читалище „Бялата лястовица“ в град Дулово – Светлозар Драгнев. Той отбеляза, че читалищата понастоящем се отчитат пред пет различни институции – Министерството на културата, общината, НСИ, НАП и Търговския регистър, като регистърът не е актуализиран от 2023 г.
Всяко читалище е самостоятелно юридическо лице и има действащо законодателство. Това каза проф. Венцислав Велев – университетски преподавател и член на Обществения съвет към Съюза на народните читалища. По думите му въпросите, свързани с читалищата, са в четири групи – финансиране, според дейността, която се извършва, и ползата, която директно получава обществото; проверка на публични средства; публична отчетност и публично представяне на финансирането.
Увеличението на минималния осигурителен доход с бюджета за 2026 г. е повишило разходите на читалищата, но субсидията им е останала същата, което ги поставя в затруднение, каза председателят на Съюза на организациите за любителско изкуство (СОЛИ) Милена Налбантова. Тя посочи, че читалищата са културно-образователни институции без производство и нямат откъде да компенсират разликата в минималния осигурителен доход.
Народният представител от ПГ на „Демократична България“ Чило Попов призова за актуализиране на стандартите за финансиране на читалищата заради натрупаната инфлация. Той отбеляза, че стандартите за финансиране на делегираните от държавата дейности и субсидиите не са актуализирани от дълго време, като през последните пет години натрупаната инфлация е близо 50 процента, а без нормално заплащане на работните места няма как да бъдат привлечени млади хора в читалищата.
На дискусията Янина Танева от лабораторията „Право на култура“, „Фабрика за идеи“ и „Резиденция Баба“ обърна внимание на читалищата в контекста на конституционното право на достъп до култура. Позовавайки се на национално представителни проучвания, правени през последните четири години съвместно с „Алфа Рисърч“, тя посочи, че 93 процента от българите не участват в любителски дейности, докато например във Финландия процентът на участие е огледален.
В малките населени места читалищните служители съчетават множество роли при минимално заплащане, каза председателят на сдружението „Читалища с бъдеще 2012“ Нели Ройдева. Тя подчерта ключовата роля на културните средища в малките населени места. Ройдева каза, че в община Тунджа има 44 населени места, в 40 от които функционират народни читалища, обединени в сдружението.
Проблемът на народните читалища не е в Закона за народните читалища, а в неговото прилагане и в контрола върху средствата. Това каза председателят на Народно читалище „Зора 1860″ в Сливен адвокат Минко Стефанов. Той отбеляза, че от 2001 г. насам в началото на всяка предизборна кампания се говори за смяна на закона, но до края на всеки мандат нищо не се случва.
В днешното модерно общество читалището има и социална функция, каза Орлин Денков, председател на Народното читалище „Иван Вазов – 2014″ в София. Той отбеляза, че това е едно от най-младите столични читалища, което е на малко повече от десет години. Нашето читалище е може би едно от малкото, създали читалищна библиотека.
Разговорите за читалищата са важни и се радвам, че на днешното заседание на Комисията по културата и медиите в Народното събрание бяха обсъдени теми и проблеми, свързани с тях, каза Йорданка Фандъкова от ГЕРБ-СДС. Тя отбеляза, че има и работа, свързана с регистъра на читалищата. По думите на Йорданка Фандъкова сега е времето за разговори за бюджета и е необходимо да се говори за увеличаване на базовото финансиране за читалищата, като Министерството на културата ще види какви са възможностите.
Читалищата изпълняват и по-широка функция от описаната в Закона за народните читалища – тази на общностен център. Това каза председателят на Управителния съвет на Платформа АГОРА Емилия Лисичкова. Тя посочи, че платформата, която обединява читалищни сдружения, близо 30 години подпомага дейността на читалищата, като разширява начините за работа с общностите.
Твърдението, че в читалищата няма отчетност, идва от недобронамерени кметове. Това каза председателят на читалищно сдружение „Читалища от община Поморие – 2010 г.” Кольо Николов, който представлява читалищата в област Бургас. Той посочи, че читалищата имат отчетност и минимален осигурителен доход, какъвто други институции като музеите и библиотеките нямат.
Народният представител от „Прогресивна България“ Данаил Петков постави въпроси за дигиталните читалища и за възможността читалищата да се сдружават на заседанието на Комисията по културата и медиите в Народното събрание. Ако в реалните читалища се провеждат дейности и хората се изявяват на сцените им, какви могат да бъдат дигиталните читалища, попита Петков.
Читалището „Пробуждане 2020“ в село Смоличано, община Невестино, не получава държавна субсидия вече четвърта година въпреки шест спечелени съдебни дела, каза председателят на читалището Елена Начева. Тя беше представена от заместник-председателя на комисията Александра Стеркова от „Демократична България“.
Кои са действащите читалища и кои – не? Това би трябвало да се отразява в регистъра на читалищата, но той не работи от две години. Това каза Лиляна Барганска от Народното читалище „Васил Левски – 1945“ във Варна. Ако обаче регистърът се структурира и в него се въведат правилните и обективни критерии, които да стъпват на установената съдебна практика, има механизъм, по който проблемът може да бъде решен, посочи Барганска и уточни, че е юрист.
Народните читалища се сблъскват с тежки кадрови проблеми и с високи разходи за електроенергия, каза секретарят на Образцовото народно читалище „Заря-1858“ в Хасково инж. Росен Божилов. Той посочи, че един от големите проблеми е, че част от служителите са в пенсионна възраст, а намирането на млади хора с подходящо образование е изключително трудно. По думите му той съвместява няколко функции срещу възнаграждение от малко над 700 евро.
/ИПД, ЕМС, ДВ
