На 30 и 31 януари в НАТФИЗ са премиерните представления на дипломния танцов спектакъл „Къде отиват сънищата наяве“ – на студентите от трети курс в специалността „Театър на движението – невербален театър„, в класа на проф. д-р Петя Цветкова, съобщават от НАТФИЗ.
„Спектакълът ползва експресивния език на съвременния танц, за да изследва сънища – онези фрагментарни, неуловими картини, които сякаш живеят свой собствен живот, подчинени на нестандартна вътрешна логика. Зрителите ще бъдат потопени в мистериозен свят, където реалността и въображението се преплитат“, разказват от екипа.
Сценографията и костюмите са на Теодор Тодоров, а музиката е на композиторката Мартина Стефанова.
Режисьор и хореограф е Коста Каракашян. Той и студентите Нона Николова, Мила Йовева и Бранимира Петкова заедно изследват абстрактни въпроси като – къде отиват нашите спомени и преживявания, когато потънат в подсъзнанието, и какви следи оставят те върху нас. „Всяка сцена е като парче от пъзел, което зрителите сами подреждат в своето въображение, изграждайки свой собствен наратив“, допълват от НАТФИЗ.
Към представлението се включват като гост-изпълнители и студенти от II курс, от класа на доц. д-р Александър Манджуков – Надежда Георгиева и Славена Маркова.
„Работата по този спектакъл включваше и съвместна работа върху истории от нашите собствени сънища. Научихме се как по-добре да се доверяваме на подсъзнанието, докато изграждахме отделните сцени и се надяваме, че публиката ще открие своя личен смисъл в представените картини”, разказват участниците. „Къде отиват сънищата наяве“ не е само танцово представление – това е покана към зрителя да изследва своето вътрешно „аз“ и да забрави за момент границите между реалност и сън”, допълва Каракашян.
/ДД
/ХТ/
