Любка Стефанова Бобчевае един от основоположниците на музейното дело в Добричка област. Тя е родена на 6 февруари 1927 година в Стара Загора. Майка ѝ е учител, а баща ѝ – служител в банка. Завършва гимназия в Русе, а през 1953 г. се дипломира поспецалност „История” със специализация по археология в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. През 1961 г. защитава дисертация на тема „Въоръжението в българските земи от VII – XIV в.” По-късно специализира музейно дело в Чехословакия.
През 1957 г. Градският съвет на тогавашния Толбухин (дн. Добрич) я кани да изгради музейната експозиция за историята на добруджанския регион. Тя постъпва в музея и след тригодишен упорит труд на събиране и обработка на материалите урежда първата музейна експозиция в гр. Добрич. Почти едно десетилетие (от 1960 г. до 1969 г.) Л. Бобчевае директор на музея, който постепенно се превръща в един от значимите центрове за проучване на историята и археологията на Южна Добруджа. През 1974–1975 г. защитава последователно званието научен сътрудник І и ІІ степен и оглавява научната група в музея. Паралелно с това тя работи за разрастването на музейното дело в цяла Южна Добруджа и взема дейно участие в създаването на Градските исторически музеи в Балчик и в Каварна.
Сред най-големите заслуги на Л. Бобчева е популяризирането на историческото минало на Добрич. Тя отдава цялата си енергия и ентусиазъм за утвърждаването на музейната институция, за издирване, проучване и популяризиране на добруджанското историческо наследство. Л. Бобчева е един от създателите на научноизследователското дружество в добруджанския край, което има за цел активизиране на краезнанието и издаването на научна и научнопопулярна литература. В резултат на това през 1968 г. излиза монографичният труд „История на град Толбухин”, в който Л. Бобчева е един от авторите. Тя е съавтор в още редица книги за добричкия край като: „Нашият град в миналото” (1966), „Толбухински окръг – минало и настояще” (1969), „100 години читалище Йордан Йовков” (1970), поселищни проучвания за Балчик, Тервел, Генерал Тошево и Шабла. Публикува много бройни статии в „Известията на народния музей – Варна”, „Музеи и паметници на културата”, „Векове” и др.
Паралелно с изграждането на музея и муейното дело, Л. Бобчева полага и началото на археологическите проучвания в някогашния Толбухински окръг. През 1963 г. тя проучва Римската баня в Добрич – част от провинциалната вила на римски аристократ, използвана през втората половина на III и първата половина на IV в. От 1965 г. участва в редовните археологически проучвания на нос Калиакра, като същевременно провежда и спасителни разкопки на средновековни обекти в района. От 1971 г. ръководи проучването на старобългарското селище в м. Кованлъка край с. Топола, където разкрива голям керамичен център.През 1972 – 1975 г. заедно с Ив. Василчин провежда разкопки на тракийско-гетските некрополи между днешните села Крагулево и Черна. Изследвани са два плоски двуобреднитракийски некропола с над 300 гроба от края на ранната желязна и римската епоха. От 1962 до 1984 г.Л. Бобчева участва в проучването на няколкомогилни некропола, принадлежащи на носителите на Ямната култура от ранната и средната бронзова епоха при селата Смолница, Плачи дол, Поручик Гешаново, Жегларци и Орляк.
Актуална и ценна и до днес е книгата ѝ „Археологическа карта на Толбухински окръг” (1974 г.), в която за пръв път е обхванато богатството и разнообразието на паметниците на културата в този регион. Самата Бобчева пише в предговора, че сред основните ѝ цели е да събуди „вниманието и загрижеността на младежите и обществеността към богатото историческо минало на добруджанските селища”. Активен общественик, до края на живота си Л. Бобчева отстоява тази идея – чепаметниците на културата са един от ключовите елементи в естетическото възпитание на българина.
Л. Бобчева е председател е на Историческото дружество в Толбухин и е член на Централния Съвет на Българското историческо дружество. Носител е два пъти на орден „Кирил и Методий”.
Умира на 7 март 1983 година в Добрич след кратко боледуване.
РИМ – Добрич
