Ново арт пространство конкурира „Раковска“, в off-Бродуей се влиза като в екшън
Погледът върху театралната ситуация в София в началото на 2025 г. ще ни задържи най-напред при роенето на сцени. Млади актьори и режисьори излизат от НАТФИЗ и смело се сдружават в екипи, за да намират нови и често неочаквани пространства за своите представления. Тези алтернативни пространства все още не са благословени от Съюза на артистите, който може би очаква те да загаснат така бързо, както са се появили. Моята прогноза обаче е, че те ще продължат да се раждат и ще образуват мощно движение извън държавните и общинските сцени.
Мен този процес ме радва и си спомням как следих с интерес битката за оцеляване на Бойко Илиев и неговия Първи частен театър след 1988 г. Днес
частни сдружения на питомци
на НАТФИЗ, “Любен Гройс”
и др. възникват непрестанно
с добри изгледи за оцеляване
и много от интересните премиери на софийската сцена принадлежат на тях.
Силен пример в тази насока е Топлоцентралата в Южния парк, открита с партньорството на Столичната община и вече известна като Мултифункционалното културно пространство на София. Сградата предоставя възможности на театрални, филмови и музикални екипи да излизат пред публика в цели 8 сцени за около 450 седнали и над 1100 правостоящи зрители. Наистина голяма придобивка за феновете на тези изкуства!
Но в столицата заработиха и други сцени, отворени с помощта на финансови приятели и с амбицията на артисти и режисьори. До известния бар “Ялта” на бул. “Цар Освободител” се откри и вече спечели име сред младите колеги Yalta Art Room. За програмата от експериментални проекти се грижи екип с лидери популярната актриса Василена Винченцо-Коломоец и режисьора Васил Дуев-Тайг. През този месец там ще е премиерата на завършилия НАТФИЗ клас на Грети Младенова.
Нормално си работи и сцената на ул. “Върбица” “Theatro отсам канала”, която заедно със съседа оттатък реката МГТ “Зад канала” и ремонтиращия се театър “София” ще образува новото театрално пространство, конкурентно на ул. “Раковски”. Благодарение на това театърче ледената на вид и интериор соц. сграда, в която навремето се помещаваше българо-съветска палата, придоби човешки изглед. Сега Theatro работи на максимално полезния режим като домакин на гостуващи спектакли.
По “Раковски” след тайнствен безистен и в партера на стара сграда от десетина години продължават да се представят спектакли на млади театрали. Пространството е известно под името I Am Studio, влиза се внимателно и с оглеждане като в крими екшън. Ръководи се от екзотичната актриса Камелия Хатиб и пиар спеца Деница Димитрова. Феновете му го наричат off-Бродуей. Отскоро отвори сцена с името “Артвент” в сградата на Университета за архитектура, строителство и градоустройство на бул. “Христо Смирненски”. По информации
главна фигура в програмата
там е звездата Захари Бахаров
А напоследък бях изненадан да гледам представление с Койна Русева и Боян Арсов в старото кино “Освобождение”, което вече функционира като сцена.
Не може да отминем процеса на отмиране на отдавна работещи алтернативни сцени. Гледал съм театър в централния хотел “София”, в заведението на ъгъла на “Раковски” и “Московска”, в Студентския дом на пл. “Народно събрание”, в днешния хотел “Маринела”, тогава Японския хотел, в заведения на хотел “Шератон” и пр. Но както знаем, работата на този тип сцени е резултат от договаряне между домакините и актьорите, а там изходите са безброй.
Един “стар” и любим на публиката театър продължава да ни изненадва с новаторските си амбиции и проекти.
Единствен в София Сатиричният театър се покланя на старото и обичано поколение от свои артисти, като откри във фоайето си бюстове на Калата, Кольо Анастасов, Стоянка Мутафова, Таня Лолова, Невена Коканова, Георги Парцалев. Те са поставени върху основната колона на фоайето, която държи голямата зала на театъра. Много събития се случват на трите сцени на ул. “Ст. Караджа” – в голямата, камерната зали и в Комеди бар “Хепи”. Откакто е директор Калин Сърменов, нови млади актьори, възпитаници на НАТФИЗ, излязоха на тези сцени.
Сърменов се слави с изобретателност, находчивост и “канали” със спонсорите, така че работата на театъра да върви по мед и масло. Освен всичко това Сатирата единствен притежава конкурс, който го изравнява с националните награди “Аскеер” и “Икар” – “Кукерикон”.
Би трябвало да има награда “театрален директор на годината” и тя да се присъди на Ириней Константинов Въпреки ужасните условия на съществуване покрай ремонта на сградата на театър “София”, който не се знае кога ще приключи, подобно на важни строежи в столицата,
Ириней Константинов
не позволява екипа му
да се маргинализира,
да тръгне към повърхностния, забавния репертоар, за да е мил със зрителите и да спасява финансите. В афиша на театъра продължават да излизат сериозни заглавия – “Котка върху горещ ламаринен покрив” от Тенеси Уилямс, “Комедия от грешки” от Шекспир, “Перфектни непознати” от Паоло Дженовезе, “Покана за вечеря” от Оля Стоянова, “Игри в задния двор” от Една Мазия, “Пер Гюнт” от Ибсен, “Г-жа Министершата” от Нушич т.н. Режисьори с опит и признание като Николай Поляков, Стайко Мурджев, Катя Петрова, Маргарита Мачева, Недялко Делчев се ангажират със спектаклите. Най-справедливата оценка на работата на Ириней Константинов е да се ускори ремонтът на театъра, че да си отдъхнат актьорите и техническият екип.
Изминалата година е белязана и със срамния случай на политическа агресия срещу Народния театър и постановката му “Оръжията и човекът”, когато художествени факти бяха тенденциозно смесени с исторически, за да се провокират низките страсти на тълпата.
Събитието предизвика
отзвук в европейските
организации и медии,
за да ни окичат със справедливото “диви балканци и диваци”.
През 2024 г. напуснаха този свят двама забележителни театрални директори – Ана Монова наследи Валентин Стойчев на поста директор на Театър 199, създателя на модерния облик на това пространство, и продължи неговата линия на стойностни спектакли с големи режисьори и звезди на българския театър. Борислав Чакринов беше отличен режисьор, известен с постановките си в Сливенския и в Народния театър, качествен мениджър, разбиращ проблемите на сцената и извън нея, изкусен партньор в преговорите за пиеси, режисьори, другите специалисти. Той привлече в сътрудничество актьори като Йосиф Сърчаджиев и Асен Блатечки и не позволи на репертоара си да излезе извън сериозните заглавия.
Да не пропуснем настъплението на млади жени в ролята на режисьори – Ани Батева, Тея Сугарева, Веселка Кунчева, Анастасия Събева, Маргарита Мачева, Десислава Боева, Надя Панчева, Детелина Станева, Елза Лалева, Ани Васева… Ако пропускам някое име, не е плод на оценка, а на статистически недоимък. Това явление още не е изследвано, няма от кого!
Миналата година беше изпълнена с постижения на актриси и актьори, които станаха любимци на публиката. Но за тях аз вече писах в друг текст.
