Правим изложбата „Време за пари“ с много просто послание – уважение към лева. Той ни е поддържал и крепил толкова десетилетия. На повече от столетие е. Т.е. някакво уважение и запазване на това сантиментално чувство, независимо, че промяната си е промяна. Това каза пред БТА Яра Бубнова, куратор на експозицията, която може да бъде разгледана до 17 януари в Института за съвременно изкуство – София.
В експозицията 14 творци отбелязват края на eпохата на лева и началото на на еврото. Това е една много голяма крачка. Зад гърба ни след тази крачка остава левът, с който ние сме много близки, допълни Бубнова.
ИДЕЯТА
Промяната на валутата е „много голяма крачка“, защото парите са нещо, с което всеки живее ежедневно, в най-буквалния, физически смисъл – намираш забравена монета в джоба си, ту пък не можеш да откриеш някоя стотинка. Затова решението тази промяна да бъде отбелязана чрез изкуство идва като реакция на едно странно отсъствие – докато за олимпийски игри, членства и абстрактни политически събития се изграждат мащабни визуални знаци и публични инсталации, нещо толкова близко до хората, каквото е смяната на националната валута, остава почти неотбелязано, отбеляза Бубнова.
„Затова решихме изкуството да отбележи точно това – сбогом на лева и добре дошло, евро. Изкуството да се занимава с парите, защото изкуството обича парите, както всички знаем. Винаги парите са в недостиг. Винаги разговорите са за някакви абстрактни пари. А тук решихме съвсем директно и конкретно да говорим за левове и за евро. И как тези левове ще станат в някакъв момент мили и носталгични в исторически период, какво ще стане с тях“, каза тя.
Бубнова отбеляза, че изложбата поставя парите в центъра на вниманието съвсем директно – не като абстрактна икономическа категория, а като материал, образ, спомен и емоция. Левовете, които предстои да се превърнат в носталгични свидетелства на един исторически период, тук са обект на художествено преосмисляне – често с чувство за хумор, в духа на предколедна, леко иронична, но и сантиментална равносметка.
ЛЕВЪТ КАТО ИЗКУСТВО
Със свои творби в проекта се включват Аксиния Пейчева, Александър Вълчев, Димитър Солаков, Кирил Буховски, Кирил Прашков, Красимир Терзиев, Лъчезар Бояджиев, Мария Налбантова, Невелин Иванов, Недко Солаков, Никола Андреев, Правдолюб Иванов, Радостин Седевчев, Филип Бояджиев.
Сред произведенията има реални банкноти и монети, трансформирани в художествени обекти, както и такива, които коментират прехода от лев към евро чрез текст, образ и метафора.
За участието си в изложбата Мария Налбантова предлага носни кърпички, каквито възрастни хора на село често използват, за да скътат дребни пари. Напоени с домашен оцет, монетите в кърпичките оставят следи от разяждащото действие на киселината върху метала. „Това го назовах „монетна плащеница“ заради следите, които остават“, каза Яра Бубнова.
Фотографията на Невелин Иванов показва, че след няколко години банкнотите, които днес разпознаваме, мигновено ще станат нечетими, а отношенията ни с тях – все по-абстрактни.
Аксиния Пейчева кремира десет лева. Никола Андреев предлага на купувача и след това, при желание, на прекупувача, всичките похарчени пари, а самият той се задължава да ги вложи в благотворителност. Това е договор между автора и човека, който влага пари, разказа Бубнова.
Недко Солаков облагороди торбички с пари. Ангажира цялото си семейство да получи монетите от БНБ и добави своите рисунки и подпис. Димитър Солаков направи скулптури от златни лъвове, подпрени на евромонети. Лъчезар Бояджиев играе с името на валутата лев – свързана с лъва, с лъвския скок на Левски. Въобще – ние сме с уникално название на нашата валута до ден-днешен, е мнението на Яра Бубнова.
Има и рисунки на буркани, наречени евробуркани. А Красимир Терзиев се заиграва с това, което вече пише на българските евромонети – „Бог да пази България“. Кирил Прашков участва с инсталация с думите, които напоследък се появяват в разговорите за пари. Първо е новата дума „левра“, която напоследък доби популярност и стана почти официална дума. И оттам нататък всички неща, които са свързани – и с кахъра за еврото, и с вземането на решения на юруш, така цялата дума беше яваш, разказа Бубнова.
Работите на Александър Вълчев са свързани със защитната лента, в която са натъпкани всякакви знакове, които обикновено не четем, но те подпомагат запазване на автентичността. Това е като във филма „Матрицата“ – тези неща, които нищо не означават, а са конкретно свързани с пари. Има, разбира се, и художествен портрет на нашия любим лев, който се превърна в сантиментален момент, когато се оказа, че сме само с тези много еднакви монети, посочва Бубнова.
На Радостин Седефчев, който обикновено работи с намерени материали, му попадна в ръцете банкнота от пет лева, на която някой е написал „Аз не съществувам“. И той просто мултиплицира тази банкнота. „Някога много се пишеше върху парите – хората отбелязваха, като ги пазеха в някакви тестета. Сега много се рядко се пише върху пари, но му се падна някакъв трогателен надпис, макар че човекът може би не е нямал предвид това, с което го интерпретираме ние“, отбеляза кураторката на експозицията.
Филип Бояджиев е направил пеперуден хербарий с по една от всички български банкноти, като „ги закова за паметта“. Кирил Буховски сътвори малки домашни паметничета – всеки може да си запази един такъв с монетите. Работата на Невелин Иванов събира неща, които можеш да изчоплиш от дрехите след пране. „Някакъв странен остатък от дрехите, на който обикновено не обръщаме внимание и между тях, във всяка от рамките, има по един новичък, красивичък лев. Както това, което би си намерил в джобчето“, отбеляза Бубнова. Правдолюб Иванов се явява с рисунка на банкноти, сгънати по такъв начин, че в Алеко Константинов изглежда щастлив на едната, а на другата – тъжен, допълни тя.
„Тук са неща, които принадлежат към езика на изкуството, метафора на раздялата, която ще предизвика една малка носталгия при нас, естествено. Мисля, че всичките автори приветстват еврото, но това не означава, че този слой от миналото не създава някакво сантиментално взаимоотношение“, отбеляза Яра Бубнова.
