С възпоменателната церемония в София бяха отбелязани 152 години от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски. Сред присъстващите бяха президентът Румен Радев, председателят на Народното събрание Наталия Киселова, министър-председателят Росен Желязков, вицепрезидентът Илияна Йотова, Негово Светейшество българският патриарх и Софийски митрополит Даниил, министри, народни представители, военни, представители на местната и съдебната власт и духовници.
С болка трябва да признаем, че ние сме разделен народ във време разделно, и това е опасно, заяви по време на церемонията държавният глава Румен Радев. По думите му живеем на разлома между стария и новия свят. Светът, Европа и дори човешкият род се преобразяват пред очите ни и пак Апостолът посочва изхода от изпитанието. Той е в нашите задружни сили, против тях не може противостоя и най-силната стихия, добави президентът.
Апостолът на свободата остава символ на решителност и вяра в бъдещето, казва министър-председателят Росен Желязков, цитиран във Фейсбук профила на Министерския съвет. „Васил Левски посвети живота си на справедливостта. Обесен, но безсмъртен“, посочва още Желязков. По думите му паметта на Апостола живее не само в България, но и по целия свят – паметници на Левски има на четири континента – от Токио, през Париж и Вашингтон до Буенос Айрес, напомняйки ни, че духът на борбата за свобода не познава граници, заявява Желязков.
Левски мечтаеше за „чиста и свята република“, в която „всички българи – било то чорбаджия или сиромах – да бъдат равни в правата си“, каза в словото си заместник-кметът на Столична община Иван Василев. Днес обаче виждаме друго: едни са по-равни от другите. Законите невинаги важат за всички. Честният човек често е принуден да се бори не за идеалите си, а за оцеляване. Апостолът ни завеща да се борим, а не да се примиряваме. Да бъдем будни, а не преклонени. Да знаем, че свободата не е даденост, а отговорност, каза Василев. Нека покажем, че частица от него продължава да живее във всеки един от нас и че саможертвата му не е била напразна. Нека покажем, че още носим неговия дух – в битката за справедливост и в отказа да се примирим. Нека бъдем смели и изградим държава, която да бъде достойна за неговата саможертва, заяви Василев.
На този ден ние ставаме единни, този ден нашата трудна заедност изисква пределна искреност и да си зададем един въпрос, да го отправим към всеки, който е дошъл да остави своето цвете и да се прекръсти пред този свят паметник – „Защо днес нямаме Левски?“ Защо той остана единствен в нашата история? Къде се изгуби неговият дух, който ние толкова тачим? Нека това е да въпрос-упрек, дори въпрос-обвинение към всеки от нас, каза по време на церемонията писателката Теодора Димова. Липсва ни на първо място неговата жертвоготовност, а тя идва от любовта към Отечеството, а нашата връзка с Отечеството изтънява, каза писателката. От Левски знаем как да си помогнем: „кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поправим и все заедно да вървим, ако ще бъдем хора“, каза още Теодора Димова.
В края на церемонията всички присъстващи коленичиха, за да отдадат почит на Апостола.
