Изискани балове събирали варненци на Нова година в Офицерския (Военния) клуб в началото на ХХ век. За това свидетелстват спомени, събрани и записани от етнографа Веска Стоянова и отпечатани в книгата „У дома преди сто години“ (издател „Барс-агенция“, 2001). Празникът се свързва още със сурвакарите и ходенето на гости на близки и роднини.
Офицерският клуб е открит и осветен на 31 декември 1899 г. за първия новогодишен бал. Архитект на сградата е инженер-майор Тодор Бояджиев, дипломирал се в Торино, Италия. Предприемач е свищовлията Стефан Иванов.
Сезонът на баловете във Варна бил от Архангеловден до месец април. На Нова година, след вечерята в домовете, родителите отивали във Военния клуб с шейна или файтон. Това бил и моментът за представяне на младите момичета в обществото. Влизането ставало тържествено и красиво. Дамата поемали един след друг т.нар. „паркетни кавалери“, които стояли подредени от двете страни на парадното стълбище, във фракове и с бели ръкавици. Последният я отвеждал в специална стая, обзаведена с канапета и огледала, където тя можела да оправи външния си вид. След това я въвеждал в балната зала.
Церемонията ръководел шамбелан, който обикновено бил началникът на гарнизона. На новогодишните балове присъствали и чуждестранните консули. Предлагал се отличен бюфет с изискано обслужване. Пищна елха красяла танцувалния салон. Духовите оркестри на флота и пехотата създавали музикалната атмосфера с валс, танго, чарлстон, бостон, фокстрот, румба, хорсей. Предпочитани кавалери били офицерите, особено морските, със своите физически качества, пелерини и елегантни униформи, с отличното си възпитание и умение да танцуват. Специализирали в Русия, Италия, Франция, Германия, те въвеждали и нови танци като „уанстеп, тустеп“. Партньорите не бивало да са много близо един до друг, да разговарят и да се гледат често в очите.
За бала жените се обличали с изискани дълги вечерни рокли от тафта, коприна, ламе, гарнирани с тюл или дантела. Били важни и аксесоарите – шалове, ръкавици до под лакътя, чантички и обувки от подюсие или атлаз. Често дамите носели балните пантофки в чантичката си до залата. Прическите за официални случаи през 1920-те години били с втъкнати пера в косите.
Външният вид за мъжете в най-тържествените случаи изисквал фрак, цилиндър, бели ръкавици или смокинг с или без копринени ревери, бяла риза с твърда яка и ръкавели; панталон в райе с черно или меланж сако, бяла риза и едноцветна или пъстра жилетка, лачени обувки, фини кожени ръкавици, тънък, с посребрена или инкрустирана дръжка бастун и бомбе тип „Борсалино“.
Новогодишни увеселения дружества, банки и институции правели на различни места в града, сред които и Юнашкия салон. През 1935 г. общинската управа започнала да организира бал във Военния клуб, на който можели да отидат всички граждани, но се изисквало гостите да са облечени с официални тъмни дрехи. Празненството имало и благотворителна цел, като набраните средства се дарявали на бедни и нуждаещи се по списъците на общината, разказа специалистът от отдел „Регионална история“ на Варненската библиотека Емил Демирев.
Нова година се свързва и със сурвакарите. Сурваки наричали навечерието на Нова година и Васильовден. Домакините купували плодове – рожкови, мандарини, портокали, сухи смокини и грозде, лешници, бадеми, леблебия, както за трапезата, така и за сурвакарите. На този ден пътната врата не се заключвала. Сурвакарчетата носели фенерчета със свещ, украсени с разноцветни ресни от хартия. В тях им слагали парички. Сурвачките били накичени с пуканки, чушки, сухи плодове.
На масата, освен плодовете, символизиращи изобилие, се слагали също пита, варена свинска глава или месо от закланото на Коледа прасе, баница с дрян и пара. Всичко се „отчитало“ с молитва „Отче наш“ и се прекадявало от главата на семейството, който раздавал по парче от баницата на всеки, заделяйки по едно за къщата и за лозето. Традицията повелявала още да се яде петел, в арменските домове – пуйка или гъска. В повечето гагузки, гръцки и смесени семейства се правела и Васило пита с мляко, яйца, захар, дъвка, краве масло. За първия ден на Новата година се приготвяла и баклава. На 1 януари се ходело на гости на кръстници, на видни граждани, на близки и роднини. Разменяли се картички и честитки с пожелания. Децата получавали нови дрехи и подаръци.
Елхата продължавала да краси домовете до Йордановден. Според разказите елхи можели да си позволят само богатите, но и бедните украсявали различни дръвчета – лимон, дафина, или пък дрянов или елхов клон. Те се поставяли още преди Бъдни вечер. Варненци си спомнят, че първи започнали да кичат елхи в домовете си чужденци, пребиваващи в града, както и консулите.
