Таня Глухчева
Приключи парадът по случай 80-годишнината от победата на китайската армия над японската по време на Втората световна война. Западните медии за пореден път решиха да обърната по-голямо внимание на присъстващите, за да „покажат“ кой се причислява към „другия фронт“, т.е. ЕС и САЩ вече не могат да разчитат на него, (въпреки че логиката им е много интересна – само, защото някой е приел покана за присъствие на събитие по случай историческо събитие от световна величина, вече едва ли не е „враг“), уведомиха ни, че Пекин е заявил твърдото си намерение да бъде господар на света и затова показва военната си мощ… Разбира се, не бяха подминати и силно преувеличение в интерпретацията на снимки, имаше опит за конспирация при обяснение на разговори между официалните лица и на заден план остана сякаш най-същественото – силните думи в речта на президента Си Дзинпин. А тя е по-актуална от всякога. Но във времена, когато силата на думата е много слаба, в сравнение с мощните оръжия, които се създават, вероятно малцина са вникнали в дълбокия смисъл на това, с което китайският президент целеше да отвори очите на останалите.
„Съдбата на човечеството е неразривно свързана“, бе категоричен той и призова народите по света да помнят историята и жертвите, пролятата кръв, напоила земите на толкова държави. Настоя да ценим мира и да гледаме към бъдещето. Говорейки за миналото, той всъщност правеше препратки към настоящето. Нима днес не сме съвременници на същото?
Нима нещо се е променило през изминалите 80 години? Нима пред очите ни не се води Трета световна война, която хем да спре всеки момент, пък се оказва, че някой е създал мощно оръжие и… трябва да го изпита някъде?
Изглежда паметта на много народи е кратка, започнала е да им изневерява или са си такива – кръвожадни и не могат да оцеляват, ако не воюват или не настроят държави една срещу друга.
Тук, вероятно, някой ще ме обори, посочвайки ми, че Си е похвалил Китайската народноосвободителна армия, говорейки за „свещения дълг“, който добросъвестно трябва да изпълнява. Да, така е. Но няма как да не похвали военните, които се борят за родината си – за падналите в боя и за оцелелите; за днешните и бъдещите войници.
Но най-важното, което трябва да бъде урок за всички ни, особено в България и Европа – китайският лидер не се страхува да борави с исторически факти, не се притеснява да назовава нещата с истинските им имена и не се интересува от Западната „политкоректност“, която често води до изкривяване на истината. Си Дзинпин открито говори за „японската агресия“. По този начин той в никакъв случай не иска да предизвика Токио, но не иска да окаля паметта на милионите убити преди 80 години.
Това е важен урок за всеки, който решава да оправдае неправдите в историята – урок за нас, дето заменяме „турско робство“ с „владичество“ или „присъствие“; за всички, които събарят паметници в Европа, само, защото са „комунистически символи“. Това е важен урок и за самата Япония, която макар и силно пострадала по време на Втората световна война от американските атомни бомби, няколко години подред в деня на почитането на жертвите, „тактично“ пропускат да кажат „кой“ ги е пуснал. Защо? От интерес, финансов, разбира се. Но не съществува такова количество пари, което да оправдае безсмислената смърт или да излекува последствията от войните – милионите болни от рак или останали сакати.
„Историята ни е научила, че съдбата на човечеството е неразривно свързана. Само като се отнасяме един към друг като равни, съжителстваме в хармония и се подкрепяме взаимно, нациите и народите по света могат да гарантират общата сигурност, да премахнат корените на войната и да предотвратят повторението на исторически трагедии“. Силни думи, мъдри слова. Ние сме едно цяло. Това става ясно при най-малкото сътресение на световната сцена – една страна има проблеми с икономиката, това се отразява на останалите. Една държава започва да се клати, с нея започва и цял Съюз, ако е член на такъв. Обратното също е вярно – ако една страна е успешна, просперираща, тя много повече би могла да помогне на съседните, че дори и по-далечни.
За съжаление, историята ни учи, че на нищо не ни е научила. Дано Си Дзинпин успее да напише нова история. Без войни, с общо, споделено бъдеще за всички. Само времето ще покаже дали ще успее.
