Студенти и преподаватели от специалността „Българска филология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ приготвиха ястия по рецепти на Петко Р. Славейков, съобщи пресцентърът на висшето училище.
В края на лекциите по „История на новобългарския книжовен език“, в които студентите българисти от задочна форма проследяват развойните тенденции при оформянето на книжовния език през Възраждането, се поражда идеята да бъдат приготвени ястия по „Готварска книга или наставления за всякакви гостбы според както ги правят в Цариград и разни домашни справи“, издадена от Петко Славейков през 1870 година.
Събитието се състоя в ресторанта „Алма Матер“ в Ректората, в присъствието на проф. Амелия Личева – декан на Факултета по славянски филологии на СУ, проф. Надежда Сталянова, доц. Владислав Миланов, студенти в трети курс от специалността „Българска филология“, задочно обучение. Инициативата е част от дейностите по проекта „Текст и действителност. Действителност и текст“ с ръководител проф. д-р Надежда Сталянова по проекта на Софийския университет SUMMIT, финансиран от ЕС NextGenerationEU по Националния план за възстановяване и устойчивост.
Сред ястията имаше тиква с месо, пържени патладжани, проста баклава, ябълков хляб, курабии от бадем, печени ябълки с мед и орехи, нахутена супа, пилаф с домати, приготвени точно по рецептите в „Готварската книга на Дядо Славейков“.
Книгата излиза през 1870 година в Цариград. Това е първата българска кулинарна книга, в която са събрани различни рецепти не само от българската, но и от европейската кухня.
Деканът на Факултета по славянски филологии проф. д.ф.н. Амелия Личева изрази радостта си от реализирането на идеята, а проф. Сталянова подчерта, че още от ранно детство сме свикнали да мислим за Възраждането като период, в който има само революционни настроения и освободителни борби, а писателите от това време пишат само поезия и по-малко драми или романи. „Всъщност се оказва, че нашите възрожденци са много интересни личности, с области от техния живот, за които ние не подозираме. Разширяваме и нашето възприятие за значещите личности от онова време“, добави тя.
Доц. Владислав Миланов разказа, че всяка година със студентите в курса по история на новобългарския книжовен език коментират приносите на Петко Славейков за развитието на българския книжовен език. „Миналата година студентка разработи дипломна работа върху кулинарната лексика и терминология. И тази година по естествен път стана така, че със студентите решихме да направим една такава малка изложба, като всеки от нас приготви нещо по избрана рецепта от Петко Славейков“, каза доц. Миланов.
Той подчерта, че Възраждането си остава най-голямата българска епоха и всичко, което черпим като мъдрост, като знание и опит, се оказва, че има своите корени през Българското възраждане. „Така достигнахме до книгата на Петко Славейков, която е с рецепти от онова време, и решихме да опитаме да разберем как биха се приготвили по съвременен начин. Оказа се, че има много колеги, които си приготвят храни по книгата на Петко Славейков и че не е трудно и невъзможно рецептите да бъдат изпълнени“, подчерта доц. Миланов и благодари на студентите, че са се отзовали на тази екзотична идея.
Доц. Миланов припомни, че книгата с рецепти включва разнообразни ястия и напитки според начина им на приготвяне в Цариград – огромен град, в който се пресичат следи от различни присъствия.
