Февруарският ЛИК, който е посветен на 90-годишнината от създаването на Българското национално радио (БНР), беше представен днес в Мраморното фоайе на БНР. Чрез видеовръзка в събитието се включиха и гости в пресклубовете на Българската телеграфна агенция (БТА) в страната и чужбина.
Изданието е озаглавено „БНР 90 години по-късно“. Повод за създаването му е отбелязването на годишнината от издадения указ на цар Борис ІІІ на 25 януари 1935 г., с който радиоразпръскването в България става държавна собственост.
Премиерата на ЛИК бе съпътствана от откриване на изложба „90 години БНР – радиото на поколения Българи“. Тя съдържа фото и архивни документи от фондовете на Държавна агенция „Архиви“ (ДАА) и БТА. Експозицията бе открита от генералния директор на БНР Милен Митев и от председателя на ДАА доц. Михаил Груев.
Тематичния брой на списанието беше представен от генералния директор на БТА Кирил Вълчев и от главния редактор на ЛИК доц. Георги Лозанов.
„Днес Българското национално радио и Българската телеграфна агенция даваме пример за сътрудничество между медиите в България, защото общественият интерес поставя сътрудничеството пред конкуренцията помежду ни“, каза Кирил Вълчев. Той посочи, че сътрудничеството между БНР и БТА има 90-годишна история. „Последният пример е „Радио ЛИК“, каза Вълчев. Допълни, че благодарение на директора на програма „Христо Ботев“ Кин Стоянов всяка седмица в ефира ѝ се представя списание ЛИК.
„Няма нищо случайно, че медийната проблематика влиза в съдържателния обсег на списание ЛИК, което включва литературата, изкуството и културата. Те са малко като матрьошки, най-напред е литературата, тя е част от изкуството, а изкуството е част от културата“, коментира главният редактор на списанието доц. Георги Лозанов. Той добави, че има едно схващане, че медиите са нещо различно – „нещо, което хем принадлежи на културата, хем не е достатъчно свързано с нея“. „С този брой, освен конкретно за БНР и много малка част от онова, което заслужава за неговото развитие, казваме, че медиите принадлежат на културата. Принадлежат на същността на културата“, посочи доц. Лозанов.
В събитието с видеовръзка се включиха и кореспондентите на БТА и техните събеседници от Благоевград, Варна, Велико Търново, Скопие, Одеса, Русе и Сливен. Представен бе и видеоразговор на кореспондента на БТА Милена Островска, която придружава 33-тата българска антарктическа експедиция до Ледения континент, с музикалния редактор в БНР Марина Великова. Той бе проведен в националния пресклуб на БТА на борда на българския научно-изследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ .
„Радиото е магия, послание, връзка, настояще и бъдеще“, каза Биляна Славчева – ръководител „Екип предавания“ в Радио „Благоевград“ – БНР. Тя приема радиото за свой дом и споделя, че цялото си време професионално прекарва в радиото, а когато се прибере вкъщи пак е с радиото, но мислено. „С колеги си споделяме, че много често, дори и когато спим, мислим за радиото. Ние сънуваме теми, събеседници“, казва Славчева. Според нея БНР е школа, която е дала трамплин за изява на много журналисти.
„Между БНР и БТА във Варна има единодействие, разбирателство и съвместна работа“, каза кореспондентът на БНР в морския град Даниела Стойнова. Тя започва работа в Радио „Варна“ след конкурс през 1993 г. Скоро след това става кореспондент на БНР. Тази година е отличена с наградата „Златен глас“. По повод 90-годишнината на националното радио Стойнова припомни как се е работело като кореспондент преди години, когато все още не е имало електронна поща и мобилни телефони. Попитана каква е разликата между радиото и другите медии, Даниела Стойнова каза, че радиото наистина е магия, защото е навсякъде.
„За Българското национално радио се говори като за „радиото“, като за институция“, посочи кореспондентът на БНР във Велико Търново Здравка Маслянкова. Според нея най-радващото в професията на кореспондента е, че може да намери отговорите на въпроси, породени от професионалното и човешко любопитство във всички сфери. БТА и БНР са обществените медии, които винаги са на мястото на събитието, независимо от деня и часа, посочи тя на въпроса как обществените медии реагират на процесите – част от действителността в съответните кореспондентски райони.
„Радиото е любов, свобода и магия“, каза кореспондентът на БНР в Русе Ася Пенчева в пресклуба на БТА в крайдунавския град. „Когато на 25 януари тази година радиото навърши 90 години, видях написаното от всички колеги в социалните мрежи. Това бяха истински истории и обяснения в любов. Помислете си коя е тази фирма, чието основаване се празнува с такова вдъхновение от служителите й. Ами няма друга. Радиото не е обикновено работно място, а ние не сме просто хора на трудов договор“, коментира Пенчева.
„В страната има населени места, които са „медийни пустини“ и ролята на БНР и БТА е да го променят“, каза в пресклуба на БТА в Сливен кореспондентът на БНР в областта Стоян Радев. „Хората вярват на БНР и на БТА в това време на дезинформация, в което може да се чуят всевъзможни неща. Тези „медийни пустини“ трябва да изчезнат. БНР и БТА са истински медии, които отиват на място и си вършат работата“, категоричен е Радев.
„Всички сме чували хората да казват: „Казаха по радиото“, това означава, че слушателите имат доверие в националното радио“, посочи музикалният редактор в БНР Марина Великова в националния пресклуб на БТА на борда на българския научно-изследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ (НИК 421). „Националното радио има и изключителен Златен фонд и една от най-големите фонотеки в България. Като музикален редактор съм всеки ден благодарна и щастлива, че прекрачвам прага на националното радио и за мен е чест да работя за националното радио“, сподели Великова.
В представянето на броя на ЛИК се включиха и още гости в пресклубовете на агенцията в страната:
Както и в чужбина:
Босилеград
Одеса
Скопие
Тараклия
Списание ЛИК от 2022 г. до днес е със свободен достъп и може да бъде изтеглено в електронен формат от интернет страницата на БТА. Юбилейният, посветен на БНР, можете да откриете на следния линк – https://www.bta.bg/bg/lik-magazine/45.
