Според близо три четвърти от българите или 73,9%, в последните седмици има увеличение на цените на стоките и услугите, сочи извод от проучване на агенция „Мяра“. Дяловете са най-сериозни сред най-възрастните хора, но не са малки дори сред привържениците на сега управляващите партии, допълват от агенцията.
Данните са от независимата изследователска програма на социологическата агенция „Мяра“. Изследването е проведено „лице в лице“ с таблети между 31 юли и 8 август 2025 г. сред 801 пълнолетни български граждани.
„В последните няколко седмици усетих намаление на цените на стоките и услугите, които ползвам“, казват само 2% от пълнолетните българи, 17,3 на сто не са усетили промяна. Близо 7% не могат да преценят.
В сезона на пожарите 63% от пълнолетните българи декларират положително отношение към работата на пожарната. 21,2 на сто са на обратната позиция. Останалите близо 16% се колебаят. Това е осезаемо положителна картина на принципно доверие към огнеборците у нас.
Помолени в експериментален индикатор да определят позицията си спрямо два възможни прочита на ситуацията у нас обаче повечето пълнолетни българи остават принципно критични към институциите, отговорни за преодоляване на пожарите. „Институциите в България по-скоро правят максимално възможното, въпреки че ситуацията явно е трудна“, избират 31,9% от запитаните. 57,3 на сто обаче предпочитат другия извод: „Ситуацията явно е трудна, но и институциите в България не правят максимално възможното“. Малко над една десета не могат да преценят.
Близо 90% от запитаните от списък с до три основни фактора за ситуацията с пожарите избират като основен човешката небрежност, 84,6 на сто посочват като фактор умишлените палежи. Самата природа, например горещини, ветрове и т.н., са посочени от 68,3%, а 45,5 на сто посочват като фактор недостатъчната грижа от страна на ресорните институции. Така, наред с взискателността си към институциите, обществото показва даже в още по-голяма степен по-скоро самокритична реакция, показва анализът на данните от проучването.
Според социолозите, на принципно и човешко ниво, пожарникарите извикват естествено одобрение, традиционен обаче остава скептицизмът към представянето като цяло на ресорните власти, а като че най-осезаемото в сезона на пожарите е принципно обществено самообвинение. Доверието в пожарникарската работа е високо, взискателността към институциите също е висока, но за българите не техните слабости са били решаващи за тежката ситуация с пожарите. Решаваща явно е била нашата немарливост или злонамереност като членове на обществото, пишат още от „Мяра“.
От агенцията са попитали и какво е отношението на анкетираните към няколко европейски държави – Германия, Великобритания и Франция, Русия, Украйна, САЩ, Европейския съюз (ЕС) като цяло, както и към НАТО на фона на срещите на президента Доналд Тръмп с колегите му Владимир Путин и Володимир Зеленски, както и с европейските лидери, които придружиха украинския президент във Вашингтон.
Тези срещи идват на фона на традиционно българско уважение по-скоро към европейските сили и колебливо отношение към Русия и САЩ, сочи анализът на социолозите. Този отдавна наблюдаван инстинкт на българите прави така, че 64,9% от българите имат положително отношение към ЕС, отрицателно – 21,3 на сто, а близо 14% не знаят. Спрямо Германия ситуацията е сходна – положително отношение у 61,2% срещу 25,2 на сто, а 13,6% нямат мнение. Франция е с 54,1% положителни оценки и 28,9 на сто отрицателни, като не знаят как да отговорят 17%. Дори Великобритания, която напусна съюза, печели по-скоро положително отношение – с 51,3% позитивни оценки, 31,2 на сто негативни и 17,5% без мнение. НАТО има 38,7% положително отношение и 41,9 на сто отрицателно, като близо 20% са отговорили с „не знам“. Към САЩ положително отношение имат 32,5% срещу 49,6 на сто отрицателно, а 17,9 на сто нямат мнение. При Русия отношението е 31,2% „за“ срещу 49,7 на сто „против“ и 19,1%, „не знам“. Самата Украйна има положително отношение сред 24,7% от българите, отрицателно – сред 55,1 на сто и 20,2% нямат мнение по темата.
„Видимо е, че българският вкус остава при обобщения образ на Европа, която дори в неясна позиция е всъщност най-близка. „Съпътстваща жертва“ на международните борби в българското масово съзнание остава самата Украйна, която има сравнително ниско положително отношение и е близо до нивата на отношението към Русия – които от своя страна спаднаха след началото на руската инвазия. Текущият образ на САЩ също явно по-скоро поляризира мненията у нас. Разбира се, колкото по-далечна е една страна, толкова по-трудна е симпатията към нея“, допълват от социологическата агенция.
