След откритията в пещерата „Бачо Киро“ край Дряново вече се говори за цялата материална култура на Homo sapiens, каза за БТА д-р Ценка Цанова от катедрата по Археогенетика в Института „Макс Планк“ за еволюционна антропология. Тя взе участие в семинар на Международния съюз за праисторическа и протохисторическа наука (UISPP), посветен на темата „Произходи и развитие на началния късен палеолит в Евразия“, проведен в Дряново.
„Трябва да се подчертае, че откритата популация на Homo sapiens край Дряново преди се считаше, че заварва неандерталците тук, в Европа, и е имало конфронтации между тях. Оказа се, че няма нищо подобно. Генетично бе установено, че те имат общи контакти от няколко поколения. Най-малко шест-седем генерации преди това е имало контакти, живеели са дори заедно“, посочи за БТА археологът доц. д-р Николай Сираков.
Според него другото, което е много интересно, за популацията на Homo sapiens – на съвременния човешки вид, е, че напуска нашия район, отправя се на изток през Централна Азия, чак до Североизточна Азия към Беринговия проток. Там се установява за един по-дълъг период – няколко хиляди години, почти 10 000 години. В това време Homo sapiens има връзки с местните популации. Това също е било генетично установено. Има връзки и с първите японци, предшествениците им от о. Хокайдо. Връзката пак е доказана генетично и при съвременните индианци – те заселват Аляска, а след това и на юг, каза доц. Сираков.
„Периодът, от който изследвахме останките в Дряновско, климатично не е бил благоприятен за вида. Това е краят на ледниковия период, в който е имало затопляне и условията започват да стават по-подходящи. Касае се за период преди около 45 000 – 47 000 години“, допълни доц. Сираков.
„Изотопните анализи показват, че има най-малко три заселвания в пещерата „Бачо Киро“ и първото от тях е било при изключително студен климат, подобен на този в Скандинавието. Максималната температура е била до 16 градуса, а зимата е стигала до минус 20. Това, което тогава проследяваме в „Бачо Киро“, е тяхната адаптация и многостранното им приспособяване – лов на сравнително едри животни, използване на пещерни мечки, на кожата им за дрехи, на зъбите им за бижута и сечива. Следващото заселване, пак на същите индивиди, е при по-умерен климат, но значително студен. Модерните хора се адаптират, което е изключително трудно и изисква усилия и организация, за да оцелеят и да се разселят. Не всички вълни на разселване са били успешни, тази в „Бачо Киро“ обаче е била“, каза д-р Ценка Цанова.
Относно популяризирането на тези факти в страната и чужбина тя е на мнение, че всичко е свързано с културата и политиката на държавно ниво. Когато има ред, закони и те се спазват, всичко останало върви. Когато няма, не върви. Всички хубави неща стават, когато има ред, спазват се законите и се прекъснат връзките с миналите режими. Туристите се интересуват само от атракции. Но това не е атракция. Археологията е наука, историята е наука. Ние боравим с факти, не с жълта преса, отбеляза д-р Цанка Цанова.
По повод други останки, отрити в пещерата „Козарника“, обл. Видин, и нанасянето им спрямо тези от „Бачо Киро“, доц. Сираков посочи: „Мога да ви кажа всичко, защото аз ръководех проучванията заедно с мой колега – Жан-Люк Гуадели – начело на екипа от археолози от френския Национален център за научни изследвания от Бордо. Доста години работихме, в момента – не. Имаме данни от същия период и от един много по-ранен период, когато неандерталците живеят – няколкостотин хиляди години, и преди това имаме още по-ранни следи – почти един милион години преди нашето време. Така че е отдавна заселването на нашата земя, започнало е на нашата територия много отдавна. Тук са първите заселвания в Европа, това може да се каже без всякакво съмнение, защото ние сме на кръстопътя между Азия, Африка и Европа“, допълни доц. Сираков.
„Бачо Киро“ е обект, известен в световен мащаб и е ключ за разбирането на първоначалното заселване на Европа. Homo sapiens идва от Африка, минава през Предна Азия и Близкия изток и се заселва в цяла Европа. Досега се смяташе, че заселването на Европа е започнало от други места, вече се знае – това е от района на сегашна България“, каза пред БТА д-р Фани льо Бран Рикаленс, учен от Люксембург. Според нея изследователят трябва да има голям шанс, за да попадне на нещо, което е толкова съществено и интересно. „Обектът е прекрасно запазен и подходящ за сериозни проучвания. Страхотно е и за нас, и за целия научен свят, че тук са много добре запазени човешките останки и следи от човешкото присъствие, генетично в самите пластове. И понеже са първите модерни хора, те вече са имали и украшения. За тях е имало смисъл“, допълни д-р Фани льо Бран Рикаленс.
Според Рикаленс на симпозиума в Дряново са разисквани много важни въпроси. Участват специалисти от Япония, Америка и други страни. Представени са над 50 доклада от повече от 25 страни. Въз основа на артефактите и на всички находки, които са намерени, се възстановява историята. Фактите и находките създават една реална картина на тогавашния живот. Експертите в симпозиума се надяват българските власти да подпомагат откриването на още факти.
В заключение д-р Цанова посочи: „Съществено е да се каже, че от този период, от първото разселване, имаме изключително малко човешки останки. Но най-много сме намерили в „Бачо Киро“. Там не само, че са повече от повечето индивиди, но ги намираме в контекста на техния живот, оръдията, сечивата, които са правили; животните, които са експлоатирали и цялата им материална култура. Зад това стоят лабораторни анализи, палеогенетически изследвания, институции“.
Доц. Сираков изрази задоволството си, че при симпозиумите и проучванията се засичат две генерации учени, като се вижда, че има кой да приеме щафетата. Пример за това е, че д-р Цанова е била докторант на доц. Николай Сираков.
БТА припомня, че в Дряново до 17 октомври се провежда семинар с участието на Международния съюз за праисторическа и протохисторическа наука (UISPP), посветен на темата „Произходи и развитие на началния късен палеолит в Евразия“. Заедно със семинара бе открита и изложба „Наследство в камък и кост“. Експозицията показва в Дряново началото на човешкото присъствие в Европа, каза за БТА д-р Венелин Бараков, главен уредник на Историческия музей в града.
