След като напуснах Русия, съм по-беден, но и по-щастлив

След като напуснах Русия, съм по-беден, но и по-щастлив. Защото работя това, което искам. С тези думи режисьорът Кирил Серебренников обобщи едно от основните послания на срещата си с българската публика. Разговорът с надслов Framing Freedom и модератор Явор Гърдев се състоя в голямата зала на Народния театър „Иван Вазов“. Събитието беше кулминацията на визитата на световноизвестния театрален и филмов творец в София по покана на „Световен театър в София“.

В продължение на близо два часа Серебренников говори за свободата и нейната цена, за живота си извън Русия, за войната, за театъра като пространство на съпротива срещу страха и за необходимостта изкуството да преодолява всякакви национални, езикови и културни граници.

ЕЗИКЪТ Е СРЕДСТВО, А НЕ ГРАНИЦА

Още в началото Серебренников постави под въпрос представата, че езикът трябва да бъде преграда пред общуването между артистите и публиката.

Според него технологиите отдавна са направили възможно хората от различни култури да се срещат без посредничеството на ограниченията, които предишните поколения са приемали за даденост.

„Езикът се използва, за да има комуникация. Ние използваме езика, учим чужди езици, за да можем да комуникираме. Комуникацията е необходима, за да се създават общности“, каза режисьорът. Той призна, че дори не харесва традиционния начин, по който зрителите следят спектакли с титри, защото това отклонява вниманието им от сцената. Според него съвременните технологии вече позволяват много по-естествено преодоляване на езиковите различия.

НАЙ-ВАЖНИЯТ ТАЛАНТ Е СПОСОБНОСТТА ДА СЕ СВЪРЗВАШ С ХОРАТА

Серебренников се противопостави и на разпространеното схващане, че успешната работа между режисьор и актьор зависи преди всичко от общия език: „Виждал съм актьори, които работят в собствената си езикова среда, но не разбират режисьора“.

За него истински важното качество е способността на артиста да установява контакт с публиката. В тази връзка, режисьорът разказа история от работата си в Германия. Когато настоял част от неговите актьори да участват в постановка в голям театър в Хамбург, ръководството първоначално било резервирано. След премиерата обаче директорът започнал лично да кани артистите в трупата.

„Когато видите моите хора на сцената, ще разберете защо се боря за всеки един от тях“, спомни си Кирил Серебренников.

ТЕАТЪРЪТ ТРЯБВА ДА ОТРАЗЯВА ОБЩЕСТВОТО

По думите му съвременните общества са изградени от множество културни и етнически общности, и театърът не може да остане извън този процес.

„Театърът винаги е бил отражение на това, което се случва в обществото“, каза режисьорът. Кирил Серебренников припомни случаи от Русия, когато актьори са били оценявани според външността или произхода си, както и практики, според които положителните роли трябвало да бъдат поверявани на изпълнители със „славянска външност“.

„Артистите не трябва да бъдат подбирани по езиков или расов принцип. Цялото богатство, което могат да предадат, зависи от таланта им“, подчерта той.

ЗАЩО ТЕО Ю БЕШЕ „ПРЕКАЛЕНО АВТЕНТИЧЕН“ ВИКТОР ЦОЙ?

Серебренников се върна и към филма „Лято“, в който ролята на легендарния музикант Виктор Цой беше поверена на актьора Тео Ю. Решението предизвика критики от част от руската публика заради неруския произход на изпълнителя. „Той беше направо прекалено автентичен“, каза режисьорът.

По думите му още преди войната е търсел възможности да включва в руското кино артисти от различни държави, защото никога не е приемал културата като затворено национално пространство.

ВОЙНАТА КАТО АБСУРД НА XXI ВЕК

Най-сериозната тема беше войната срещу Украйна. Серебренников отказа да спекулира какво би могло да се случи при други исторически обстоятелства, но e категоричен в оценката си за настоящата ситуация: „Да се води такава война в XXI век е абсолютно нелогично. Това е напълно абсурдно“.

Според него конфликтът е променил не само Русия и Украйна, но и цяла Европа: „В историята няма условно наклонение. Но можем да гадаем какво има в главата на един човек, човек, който започна тази война, и повлия на милиони хора. Не става въпрос само за хората в Русия и Украйна. Оказва се, че тя е на цяла Европа, и не само. Оказва се, че през 21-ви век това е възможно. Може да се води война за територия. Територии, които вече нямат такова значение. Още повече, когато става въпрос за територия, на която се води война вече пета година. Територия, която е опожарена и опустошена. Това е нещо, което губи смисъл“.

„Аз мога да съдя за Русия. За Украйна няма защо да говоря. Украйна е във възходящо развитие. Украйна се сплоти. Украйна намери своята идентичност. Украйна се развива. Русия се намира в условията на водене на една абсурдна война“, каза режисьорът.

СВОБОДАТА ИМА СВОЯТА ЦЕНА

Голяма част от разговора беше посветена на живота му извън Русия. Кирил Серебренников направи паралел между съветската емиграция и днешната ситуация. Ако някога напускащите страната са били принудени окончателно да скъсат връзките си с родината, днес това е значително по-трудно заради новите технологии. Въпреки това, той забелязва как много хора в Русия постепенно започват да се страхуват да общуват открито с приятелите си в чужбина: „Хората, които останаха там, започват да се държат, както по времето на СССР. Плахо се свързват с нас, страхуват се да ни пишат, страхуват се да ни кажат нещо по телефона“.

„Ние напуснахме страната, за да запазим свободата си. Свободата на творчеството, свободата на художника, свободата да работиш така, както искаш да работиш“, добави той.

По думите му руските власти правят всичко възможно да ограничат достъпа на независими журналисти и интелектуалци до руската публика, но съвременните средства за комуникация все още позволяват тези връзки да бъдат съхранени.

СРЕЩУ СТРАХА И МРАКОБЕСИЕТО

Серебренников нееднократно се върна към темата за свободата като фундаментална ценност. „Налага се да се борим за ценностите си. И когато виждаме хора, които настояват за своите традиционни ценности, ние можем да им кажем: „Приятели, ние също имаме своите ценности“. Според него обществата трябва активно да се противопоставят на всякакви форми на културно и политическо мракобесие: „Свободата е една от тези ценности. Свободата на художника. Свободата на жената да не бъде омотана с някакъв парцал“.

Режисьорът даде пример с опити за ограничаване на художественото изразяване и предупреди, че подобни процеси могат да върнат обществата към модели на мислене, характерни за далеч по-мрачни исторически епохи: “Трябва да направим всичко възможно да не настъпва мракобесието на Средновековието“.

ПРИЯТЕЛСТВОТО КАТО ФОРМА НА СЪПРОТИВА

В отговор на въпрос за самотата и общността, Серебренников разказа за създадената в Берлин артистична група Kirill & Friends. По думите му приятелството е една от най-устойчивите човешки връзки.

„Може да се разведеш с жена си, ако не ти е станала другар, но да предадеш другаря си – това е невъзможно“, каза той.

Макар в творбите му често да присъстват самотни герои, самият той не възприема самотата като трагедия: „Самотата е нещо изобретено в Европа. Това е тема на Сартр, на философите след края на Втората световна война, когато всичко е било разрушено вече. Но, честно казано, аз чувствам комфортно в своята самота“.

ТЕАТЪРЪТ СЕ РАЖДА ВСЕКИ ДЕН ОТНАЧАЛО

Разговорът засегна и представите за съвременния театър. Серебренников се обяви срещу разделението между авторски и комерсиален театър, като даде пример с дългогодишни хитови продукции в Лондон, които продължават да събират хиляди зрители.

„Когато има среща между театъра и неговия зрител, се случва чудото“, каза той. По думите му с всеки спектакъл трябва да се работи отделно: „Трябва да се отчита спецификата на спектакъла. Всеки проект, който предприемам, се старая да го поставя така, че да се намираме в максимално некомфортно положение. По този начин аз се уча от артисти, за всеки проектът са необходими отделни усилия“. 

Според режисьора няма универсална рецепта за успех, защото всеки спектакъл изисква различен подход, единственото общо правило е друго: „Всеки нов ден представлява една празна сцена“.

ДА НЕ ПОЗВОЛЯВАМЕ НА СТРАХА ДА СЕ НАСТАНИ В ДУШАТА НИ

В края на срещата Серебренников отправи послание, което прозвуча като равносметка на последните години от живота му: „Главното в тази ситуация е да не позволиш на душата ти да се засели страхът“.

Той призна, че се учи именно от младите артисти, които често не се страхуват да рискуват и да започват отначало.

Попитан какво е променило напускането на Русия, отговорът му обобщи цялата вечер: „След като напуснах Русия, съм по-беден, но и по-щастлив“. И обясни защо: „Всички приятели са заедно с мен, светът е открит пред мен, случват се много интересни неща. В същото време усещаме болката, усещаме трагедията на войната. Призовавам и вас да приемате болката като форма на нашето богатство“. 

https://www.youtube.com/watch?v=_JCPVC9DwTE

Репортер – Даниел Димитров
Оператор – Нешо Миладинов
Монтаж – Валя Ковачева