Преразказваха “Урок по японски” от Виктория Бешлийска, написан специално за външното оценяване
Материал от 6-и клас стресна масово седмокласниците на националното външно оценяване по български език и литература в сряда. Изненада ги и Йовковият “Серафим”. Повечето очаквали да се падне нещо друго.
Седмокласниците писаха преразказ по творбата “Урок по японски” на Виктория Бешлийска в последната задача на националното външно оценяване по български език и литература. Учениците трябваше да напишат подробен преразказ върху неизучавания художествен текст от името на неутрален разказвач.
Текстът “Урок по японски” е създаден специално за националното външно оценяване, обясниха от Министерството на образованието и науката. В него се разказва за момченце, което учи японски при възрастен японец. С родителите си среща японско семейство и всички очакват от него да заговори на техния език. Отпуска се да го направи чак на другия ден.
През 2024 г. авторката Виктория Бешлийска беше определена от читателите на Столичната библиотека като писател на годината.
Тестът съдържаше общо 26 задачи. В предпоследната задача учениците трябваше да коментират думи на Серафим от едноименния разказ на Йордан Йовков.
Мина добре. Разказът беше приятен, написах си го. Като цяло тестът беше лесен, но материалът беше от 6-и клас. Не очаквах! Това каза Славея от столичното 30-о училище “Братя Миладинови” след края на изпита. Седмокласничката иска да влезе в Националната природо-математическа гимназия. Беше добре, казаха също Делия и София. Тестът беше добре, но преразказът не много, смята Елена. Николай и Мартин също са доволни от изпита. Те искат да си останат в 30-о. Никол се надява да хване повече от 70 точки на изпита. Първия модул ѝ се е видял по-лесен.
Някои ученици споделиха, че масово се ходи на частни уроци и по български език, и по математика. На месец отивали по около 400 лв. и по двата предмета. Сметката съвсем набъбвала, ако ученикът ходи на уроци и по английски.
Външното оценяване по математика е в петък. Изпитът съдържа 23 задачи. От тях 20 са с четири възможности за отговор, от които само един е правилен. Общо 3 от задачите са със свободен отговор, в който учениците трябва да опишат и аргументират изпълнението на определената задача.
Резултатите от националните външни оценявания след 7-и клас ще бъдат обявени до 1 юли включително.
Цеца Петрова, учител по български език и литература в 119-о училище:
Аплодисменти за авторите на изпита, не е твърде лесен, за да изкарат всички
Изпитът е направен с изключително уважение към децата, които учат системно и задълбочено. Текстът за четене с разбиране и приложената към него анкета залагат на емоционалното отношение на учениците към темата за мобилните телефони в училище. Това е изключително актуално през изминалата година. Ще е актуално и през следващата. Трябва или не трябва да има телефони в училище.
Въпросите към текста са очаквани – да посочат сферата, в която той функционира, верни и грешни твърдения в текста. Изпитът продължава с два въпроса от учебното съдържание в 5-и клас. Трябва да намерят антоними и да разпознаят каква част на речта е думата “сега”. Посочени са сложна глаголна форма и глаголна форма за условно наклонение, които биха могли да са препъникамък в отговорите, но не са от най-трудните въпроси, които биха могли да бъдат зададени като преизказни глаголни форми или прости форми на условно наклонение. Въпросите от 10-и до 15-и са за морфосинтаксис.
Формулирани са интересно и визират казуси в граматиката като например кратката форма на местоимението ѝ, което може да бъде и лично местоимение в дателен падеж, а може да бъде и кратка форма на притежателно местоимение. В зависимост от това трябва да разпознаят синтактичната му служба (12-и въпрос).
Така често срещаната грешка в националния ефир при употребата на възвратно притежателното местоимение “си” е разгледана във въпрос 11-и. “Своите приятели” трябва да замени кратката форма “си”. Тук учениците могат да бъдат подведени от доста честата езикова практика – вместо “си” “им”.
Съставното сказуемо и еднородните части в простото изречение са трудна граматика. Същата тенденция продължава и с преобразуването на обособените части във въпрос 15-и. Тук трябва да има не само знания, но и умения. Честото пожелание към бъдещето на българското училище да залага на компетентности, на умения, а не само на назубрени знания го виждаме в голяма степен сбъднато в този изпит. Изненадата тази година е присъствието на учебния материал от 6-и клас в много по-голяма степен от изпитите досега. Неслучайно голяма част от учениците бяха изненадани от 25-и въпрос, който предлага коментар от разказа “Серафим” на Йовков, учен в 6-и клас.
Тенденцията е забележима и в тестовите въпроси със затворен отговор. Така се застъпва учебният материал от три класа – 5-и, 6-и и 7-и. Литературните въпроси са формулирани с акцент върху идейното съдържание на текстовете и диалог между различните творби. Не искат разпознаване и съотнасяне между заглавие на текстове, автори и жанрове. Аплодисменти за авторите на изпита за проявения професионализъм и коректност към труда на учители и ученици. Не може да приложим към този изпит често срещаното обвинение, че е твърде лесен, за да могат да изкарат всички.
