Скоро толсистемата ще ни предупреждава, че влизаме в зона с вероятност да се случи верижна катастрофа

– Проф. Асенов, толкамерите вече засичат средната скорост на 11 места в България, но публичната информация до петък беше само за 8 от тях. Кои са останалите 3?

– Между Покровник и Българчево на магистрала “Струма”, както и между Белокопитово и Каспичан на “Хемус” и Девня и Игнатиево пак там. Вече сме публикували тази информация, защото нямаме намерение да крием къде точно мерим средната скорост. Напротив. До Нова година тези места ще станат много повече. Националното толуправление има техническа готовност за включване на 126 отсечки с обща дължина 1200 километра.

Принципът, съгласуван с МВР, казва, че ако в някой от тези участъци се появят временни и частични ограничения на скоростта, ще се приема, че средната скорост не може да надвишава максимално допустимата за дадения участък.

Независимо от това всяка толкамера – както монтирана на рамка над магистралата, така и мобилна, следи и движение в аварийната лента. Но принципът е различен. Когато камерата е разположена над аварийна лента, тя регистрира предния, задния номер и моментната скорост. Когато тази скорост е по-висока от 40 км/ч и колата не е с включени аварийни светлини, както предварително методически сме съгласували с МВР, приемаме, че това не е аварийно движение в лентата за принудително спиране, т.е. има нарушение.

Така че ние тези случаи ги отсяваме и те не се дават към МВР, защото системата има възможност за аналитична обработка, която позволява правилно интерпретиране на данните.

– Преди време бяхте казали, че толкамерите ще засичат и за непоставен колан. Тази функция кога ще започне да действа така, че да се налагат и глоби?

– Това вече се прави. Около 1800 такива нарушения вече са предадени към МВР. Всеки ден се прави това, ето вчера (четвъртък, 4 септември – б.а.) има 60 преминавания без колан. Всички 295 толкамери засичат такива нарушения, т.е. и на магистрали, и на първокласни, и на второкласни пътища.

– Добре, толкова ли са безгранични възможностите на толсистемата? С какво още ще я натоварите?

– Когато е проектирана и създадена, в нея са предвидени основни и допълнителни функционалности. Основните бяха реализирани успешно още през 2020 г. – отчитането и събирането на толтакси и винетни такси. Допълнителните функционалности трябваше да се реализират след 2021 г., но ви моля да не отправяте към мен въпроса защо до 2025 г. това не е направено. Тези допълнителни функции винаги си ги е имало в системата, никакво ново оборудване не е добавяно.

И методът за изчисляване на средната скорост чрез толкамерите, разположени в началото и в края на всеки участък, е ясен. Те отчитат времето, за което превозното средство изминава разстоянието между тях, и на тази база автоматично се изчислява средната му скорост. Могат да засичат и моментна скорост.

Същото нещо е и с претеглянето на товарите в движение – кантарите под асфалта нито са монтирани сега, нито нещо друго сме монтирали. Имаме вече 3 сертифицирани кантара и от 9 септември започваме масово да сертифицираме и останалите. С последните промени на Закона за движението по пътищата и на Закона за пътищата имаме и законов акт, който позволява контрол на претоварването.

За да стане това факт, е необходимо да бъдат приети и съответните подзаконови актове. Нужно е изменение в Наредбата за опериране на толсистемата, необходимо е да бъде актуализирана, тя е със завършено обществено обсъждане и предстои разглеждането ѝ в Министерския съвет и второ – Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, която е свързана с наредбата. Тя също от началото на седмицата е за обществено обсъждане.

– С каква скорост трябва да мине един камион през участък с кантар отдолу, за да се отчете правилно товарът?

– Може да се движи с до 220 км в час, не че някой камион има такова право. Макар че снощи един беше хванат да кара със 127 км/ч средна скорост.

Сензорът за движение е много бърз, тъй като това не е обикновен кантар, а точков сензор, който има много кратко време на насищане. Достатъчно е да го натисне гумата, за да отчете тежестта. На базата на натиска в четири последователни точки се прави кинематична схема на натоварването, т.е. ние можем да установим коя ос на камиона колко тежи. Тъй като за увреждането на пътя това е важно, а не толкова общата тежест.

– Водачите на тежки камиони ще знаят ли къде под асфалта има кантар?

– Да, ние и тези места сме ги публикували. Нямаме и намерение по някакъв начин да крием от хората къде са тези средства за измерване, пък и водачите рано или късно сами ще ги разберат.

Впрочем в това се състои превенцията. Неслучайно опитът на съседните Турция и Сърбия, където вече се прилага средната скорост, е успешен, защото внася у водачите усещане за самоконтрол. Средната скорост не е онзи тип наказателна мярка, която има за цел да те удари през ръцете.

– Любопитно ми е в Гърция и в Румъния мерят ли също средната скорост?

– В Гърция също я мерят, в Румъния засега все още не.

– Казахте, че не е безгранична толсистемата, но все пак има ли функционалности, за които тепърва ще научаваме?

– Ние преките функционалности на системата вече сме ги въвели или поне сме на изчерпване. Към тях скоро ще добавим и контрол за движението без задължителна застраховка “Гражданска отговорност” и преминат годишен технически преглед. Те не ни затрудняват много, защото представляват просто връзка със системите на Гаранционния фонд, в който е отразено кое превозно средство има сключена застраховка. А също и със системата на автомобилната администрация, с която са свързани сервизите. Като сме заснели регистрационния номер на колата, с това просто удостоверяваме, че еди-кой си е карал без “Гражданска отговорност” и без минат преглед. Това ще действа някъде от пролетта на идната година.

Но щом любопитствате, ще ви кажа, че експериментираме един алгоритъм за оценка на риска от верижна катастрофа. Това ще става на базата на исторически данни за моментната и средната скорост, които така или иначе имаме.

В един определен интервал от време, да речем, примерно за идващия уикенд, имайки предвид същите уикенди пет години назад и тренда при трафика, можем да кажем, че има примерно 23% вероятност на даден участък да се случи верижна катастрофа.

Правили сме го това като експеримент по магистрала “Тракия”. А имаме вече и контакт с Google и с Waze и сме провели първия разговор с тях. Целта е тази информация да им се подава, така че всеки водач, който използва приложенията, да получава предупреждение, когато навлиза в такъв участък, че там има една или друга вероятност всеки момент да се случи верижна катастрофа, така че да увеличат дистанцията.

Наскоро правихме анализи на участъка, в който загина Сияна. Там в точно определен интервал от време – между 8 и 8,30 сутринта, също има повишен риск от верижна катастрофа.

Анализът включва въвеждане на световни стандарти за реакция при натискане на спирачката, скоростта я знаем, а от нея се получават и данни за разстоянието между превозните средства.

Третият елемент е информацията от сензорите на пътя – по републиканските пътища има 150 сензора за дъжд и вятър. На базата на цялата тази информация можем да направим доста добра и убедителна прогноза какво ще се случи, ако дадено превозно средство, което е в началото на колона, спре аварийно през следващия половин час.

Работим и по допълнителна информация за това какво ще е времето, за да стигнете от една до друга точка.

– Да, но всички водачи ползват Google или Waze, а те също предсказват времето според текущия трафик.

– Да, само че ние сега имаме вече статистика за средната скорост по участъците и моментната скорост за движение на всеки регистрационен номер. Така прогнозираме много по-реално времето за пристигане, и то забележете – на различни категории пътнопревозни средства. Защото на едно и също място може да има лека кола и камион, но двете ще пристигнат в другата точка по различно време.

Ето за такива функционалности мислим. Направихме една група в Националното толуправление от умни и мислещи хора, чиято основна задача е да работят по тези и други такива проекти.

– Всичко това, за което говорите, колко средства ще изисква?

– Всичко това се прави, без да се инвестират допълнителни средства. Само в хора и в това да им създадеш среда за творческа работа. Не е необходимо никакво хардуерно или софтуерно надграждане.

Така че към днешна дата толсистемата стои много добре. Наред с това тя има и фискални и социални функции, значими за обществото. Например към днешна дата сме изкарали 672 милиона лева от толтакси и винетки само за времето от 1 януари до 5 септември. Това е с 12% над сумите, които са събрани за същия период на миналата година. Дори с 20%, но все пак намаляваме този процент, защото през април таксите бяха увеличени. Тези 12% отгоре идват само от по-големия трафик и по-доброто правоприлагане.

CV

• Роден е на 16 октомври 1966 г.
• Доктор по информатика и компютърни науки, Великотърновски университет “Св.св. Кирил и Методий”
• Доктор по компютърни мрежи и комплекси, Технически университет-София
• Магистър-инженер по автоматизация и изчислителна техника, Технически университет-Габрово
• Началник на Националното толуправление и член на УС на АПИ от 2019 до 2021 г.
• От средата на февруари 2025 г. отново е началник на Националното толуправление