Наскоро Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (Organization for Economic Co-operation and Development, OECD) публикува доклад, посветен на индустриалните субсидии, който предизвика международен дебат. В него се твърди, че китайските предприятия са получили най-голям обем държавна подкрепа, както и че близо 60% от нарастването на глобалния пазарен дял през последните две десетилетия се дължи на субсидиране. Заключенията на доклада бяха посрещнати с различни реакции в икономическите и политическите среди.
Китайската страна отхвърли тези твърдения. Министерството на външните работи, Министерството на търговията и Държавната комисия за развитие и реформи заявиха, че изводите не отразяват в пълна степен реалната картина и не могат да бъдат използвани като обяснение за индустриалното развитие на страната. Според тях те опростяват сложен процес, който включва множество структурни и пазарни фактори.
По-широкият икономически контекст показва, че конкурентоспособността на китайската промишленост се формира чрез комбинация от много различни елементи, важни фактори с изявено влияние и водещи политически решения. Сред тях ключова роля играе свръхголемият вътрешен пазар и високата степен на конкуренция. Китай разполага с над 180 милиона стопански субекта, а навлизането на този пазар изисква постоянни иновации, технологично обновление и повишаване на ефективността, за да се постигне устойчиво развитие.
Допълнително международни изследвания подчертават значението на тази среда. Според проучване на Американския съвет по търговия с Китай, 95% от анкетираните американски компании посочват, че богатите пазарни сценарии и силната конкуренция в Китай са ключов фактор за поддържане на тяхната глобална конкурентоспособност.
Тази конкурентоспособност се корени и в ефективното сътрудничество в рамките на цялостна промишлена система. Китай разполага с една от най-големите, най-пълни по асортимент и най-интегрирани производствени системи в света. През последните години изразът „Иу, моля, масово производство“ се наложи в социалните мрежи като популярна препратка към бързата трансформация на идеи в реални продукти. Зад това стои способността за гъвкава адаптация, ускорена реакция на пазара и стабилна логистична и производствена координация, която цялата индустриална верига осигурява. В такава среда предприятията могат по-бързо да итеративно обновяват продуктите си и да повишават своята конкурентоспособност.
Допълнителен фундамент на тази устойчивост са дългосрочните инвестиции в образование, наука, технологии и човешки капитал. Към края на 14-ия петгодишен план (2021–2025 г.) средната продължителност на образованието сред населението на възраст 16–59 години достига 11,3 години, а брутният коефициент на записване във висше образование се повишава до 61,3%. Общият брой на квалифицираните работници надхвърля 220 милиона души, а показателят за еквивалент на пълно работно време на персонала в научноизследователска и развойна дейност вече 13 поредни години заема първо място в света.
В перспектива, през периода на 15-ия петгодишен план, тези показатели се очаква да продължат да се подобряват. Това създава допълнителна основа за устойчиво индустриално развитие и за укрепване на иновационния потенциал на китайската икономика.
Тази конкурентоспособност произтича и от непрекъснатото подобряване на бизнес средата. Китай последователно развива институционална рамка, насочена към създаване на по-справедлива конкуренция и съвместно развитие на предприятия от всички видове собственост. Множество компании, които инвестират и оперират в страната, отбелязват значително подобрение в условията за бизнес, често описвани като среда, в която административните процедури са силно облекчени. Пример за това е заводът на Tesla в Шанхай, който реализира модел на бързо изграждане, стартиране на производство и доставки в рамките на една година. Подобни случаи често се посочват от международни предприемачи като илюстрация на ефективността на местната административна и индустриална координация.
В същото време китайската страна изразява критично отношение към посочения доклад, като подчертава, че той съдържа редица методологични и статистически ограничения. Според позицията на Пекин понятието „субсидии“ няма единна международно приета рамка за измерване в контекста на различни икономически системи, а използваните подходи се отклоняват от установените практики в рамките на Световната търговска организация и други многостранни механизми. Ту Синцюен, директор на Института по въпросите на СТО към Китайския университет за външна търговия и икономика, посочва, че в доклада има съществени пропуски в статистическото третиране на субсидиите. По думите му вътрешни банкови заеми с лихви под пазарните са неправилно класифицирани като субсидии, което изкривява общата оценка. Според алтернативни изчисления, ако се включат единствено данъчни облекчения и преки бюджетни трансфери, мащабът на субсидиите в Китай е приблизително съпоставим с този в Съединени американски щати и Европа.
В заключение, оценката на индустриалната конкурентоспособност на една държава изисква балансиран и обективен подход, основан на реални икономически процеси, а не на предварително зададени интерпретации. Едностранното акцентиране върху „наратива за субсидиите“ не отразява пълната картина на глобалната индустриална динамика, нито променя факта, че развитието на китайската икономика продължава да се движи от пазара, индустриалната база, човешкия капитал и политиката на отваряне към света.
