С три гласа „за“ и двама „въздържал се“ медийният регулатор не утвърди предложението в ръководния орган на общественото радио да влязат журналистът Валери Запрянов, изпълняващият длъжността директор на „Музикална къща БНР“ Теодосий Спасов, директорът на дирекция „Международно сътрудничество“ Албена Миланова и юристът Димитър Димитров, който и в момента е член на Управителния съвет. „Въздържал се“ гласуваха Пролет Велкова и Симона Велева.
Галина Георгиева от СЕМ коментира:
„Днес отново станахте свидетели на заседание на Съвета за електронни медии, в което представители от последното попълнение на Съвета не успяха да произведат избор. Станахте свидетели на поредно унижение на кандидати, такова каквото гледахте и по време на избора на генерален директор на Българската национална телевизия. Аз бих искала да се разгранича ясно и да кажа, че в този състав Съветът за електронни медии не може да произведе какъвто и да било избор и вот. Аз се срамувам“.
Според правилата, за да бъде избран Управителният съвет, за него трябва да има 4 гласа „за“ от общо 5. Ако те не се събират при три поредни заседания, на следващо УС може да бъде одобрен и с 3 гласа от 5.
По време на заседанието кандидатите за УС на БНР се представиха пред СЕМ, след което всеки член на съвета имаше време да ги коментира или да задава въпроси.
Пролет Велкова обясни, че има два смушаващи факта в иначе тежката професионална биография на Валери Запрянов. Тя се поинтересува дали в. „Преса“ и сп. „Тема“, издавани от дружеството „Обединени свободни медии“, са възстановили заеми от 2,5 млн. лева, взети от КТБ, но през фирмата „БГ Корпорейшън“. Другият смущаваш за нея факт бил създаването на Българския медиен съюз през 2012 г., написал алтернативен етичен кодекс, който така и не проработи.
Валери Запрянов, работил в много вестници, създал сп. „Тема“, бил програмен директор на БНТ, както и член на управителния съвет на телевизията, обясни, че създаването на в. „Преса“ е бил опит за по-различен вестник на анализа. По думите му парите не са взети от КТБ, а от фирма. „Дали е куха, какви са механизмите, не е моя работа и не мога да тълкувам тук пред вас. Но в. „Преса“ успя да задмине „Труд“ и почти се изравни с „24 часа“, който беше лидер тогава“, разказа Запрянов.
Същевременно обясни как нещата се променяха, увеличаваше се цената на хартията, на печата, разпространението. Появяваха се всякакви сайтове, които даваха лесна крадена информация. Докато във вестника излизат авторски материали на качествени журналисти, за които се плаща.
Запрянов посочи и вината на правителството, по чието решение парите за реклама на европейски проекти се дават без конкурс само на телевизии и радиа, но не и на вестници. Това е била една от причините вестниците у нас да изпитват огромни финансови затруднения, а една немалка част от тях буквално да фалира. Дори едно малко радио получаваше повече от вестника, за да рекламира европейски проект, каза Запрянов.
Развълнувано журналистът разказа и за сп. „Тема“ – единственото обществено-политическо списание у нас, което е една от най-свидните му рожби. То е получило всички награди за журналистика у нас, в него работеха едни от най-изявените български журналисти, но си отиде поради финансова недостатъчност.
Същевременно е изчистило дълговете си, тъй като през 2015 г. е била сключена цесия между фирма и „БГ Корпорейшън“. Екипът обаче не успява да върне парите на фирмата, взела цесията, затова и списанието фалира, обясни Запрянов.
Той обясни и за Съюза на издателите в България, на който е бил зам.-председател. След като ВАЦ продава вестниците „24 часа“ и „Труд“, една голяма част от изданията напускат издателския съюз и създават собствен. Например Тодор Батков със „Стандарт“, Светлана Шаренкова със „Земя“ и др.
Пролет Велкова допълни и „Телеграф“ и „Монитор“, но Запрянов опонира, че те никога не са били в Съюза на издателите.
Същевременно Симона Велева обяви, че изобщо не е доволна от факта, че съставът на УС е бил представен пред СЕМ само ден преди гласуването му. Имало нужда от повече прозрачност и време.
Така в крайна сметка двете се въздържаха от гласуване и провалиха избора.
Този управителен съвет е нов за БНР и членовете му се избират за следващите 3 години, след като мандатът на сегашните изтече. Когато и ако бъде избран, независимо от състава си, той ще продължи да ръководи в БНР и след като изтече мандатът на директора на радиото.
Мандатът на четирима от членовете на Управителния съвет на БНР, с изключение на генералния директор, изтича на 28 юли.
Утвърждаването става с квалифицирано мнозинство с 4 от 5 гласа на членовете на СЕМ.
Ако има три неуспешни опита за избор, следва гласуване с обикновено мнозинство от три гласа.
https://epicenter.bg/
