Екатерина, малкият Камен и Нам Сън Бъм, ден преди отпътуването на бащата от България
Семейната история на Камен Нам е породена от политическите повратности, но в крайна сметка отива отвъд тях
амен Нам е доцент по география в Софийския университет. Пребивава в типичен за Ректората леко прашен кабинет с висок таван, изпълнен с различни по вид политически, природни и всякакви други карти на Земята. Самото ДНК на доцента има мащаб на световна карта.
Той е син на севернокореец и българка, чиято любов е родена и убита от нестабилните отношения между тоталитарните режими в двете страни. Семейната история на Камен Нам на пръв поглед започва и свършва със Студената война. Едва наскоро разбира, че самият той е живо свидетелство за историческите корени на обединена Корея.
„Историята започва с Корейската война между 1950 и 1953. След една изключително тежка и кръвопролитна битка е ранен един севернокореец, който заедно с няколко хиляди свои сънародници, по линията на сътрудничеството на соцстраните, стига до България, където ще се долекува“
Става въпрос за Нам Сън Бъм, в превод „Храбър като тигър“.
Младият кореец е настанен в санаториума на Цар Фердинанд в Искрец. На Нам предстои да се влюби както в България, така и в една българка – Екатерина. Двамата се женят, а през 1957г. тя ражда първородния му син Камен.
Корейско-българското семейство започва да гради живота си, докато в партийните централи градят социализъм. Дружбата между Пхенян и София обаче не успява да просъществува дълго, а това обрича и съдбата на Нам и Екатерина.
В края на 50-те години на власт в СССР вече е Никита Хрушчов. Времена на промени. Новото ръководство на КПСС загърбва сталинизма, а наред с това влошава и отношенията си със Северна Корея и Китай.
„Започва курс на критики. Азиатските комунистически диктатури отвръщат. През 1958г. Северна Корея издава заповед всички нейни граждани по света до един месец да се приберат в страната, ако не искат да бъдат обявени за предатели“, продължава разказа си Нам.
У нас на власт вече е Тодор Живков. Правителството предприема депортация на всички севернокорейци, намиращи се в България.
Хиляди азиатци са отведени „къде доброволно, къде насила“ от Държавна сигурност, понякога директно от леглата си.
Преминават през поетапни лагери и дълго пътуване с влак през СССР и Китай към родината. Нам Сън Бъм заминава с последната група. Той е един от най-уважаваните севернокорейци у нас и от него зависи да организира по-лекото и спокойно напускане на сънародниците си.
На този етап много от тях вече са свързани с България, включтелно кръвно. Десетки семейства се оказват разбити. Едно от тях е това на малкия Камен Нам.
На година и малко той за последен път вижда баща си. По негова информация, такава е съдбата на още четири севернокорейски българчета.
Доц. Камен Нам днес
„Никой не ми вярва, че си спомням деня преди да замине, откогато е и черно-бялата ни снимка. Заснемат ни в градинката при Перловската река. Останала ми е една мъглява картина и усещане за ухание на топла вълна от дрехата му“, разказва географът.
Нам Сън Бъм е изключително ценен кадър за новата държава КНДР
Владее 4 езика, включително и български, а у нас намира време да завърши силнотоково инженерство. Това също е вероятна предпоставка да бъде лишен от възможността да види сина си повече.
Екатерина търси начини да се събере с бащата на детето си. В средата на 1959г. заминава за Северна Корея, където работи в българското посолство като културно аташе и технически сътрудник.
Географ по образование, там тя започва да пише книга за Корейския полуостров и КНДР. „Минава през природогеографските и социалноикономически особености, за да създаде комплексна визия за полуострова и Северна Корея. Това тогава се приема като шпионаж“, разказва синът, впоследствие поел по научния път на майка си.
По онова време той е гледан от баба си и дядо си в България.
Търсят се начини и Камен да отиде при Нам Сън Бъм, който подготвя жилище за съпругата и сина си. Политиката обаче финално надделява над желанието на младото семейство да е заедно. Нещо повече, шпиономанията на режима на Ким Ир Сен вече физически заплашва младата българка само година след като е пристигнала в КНДР.
„Тя едвам успява да избяга с 3 чанти багаж и през Москва и да се прибере в България. Тук успява да издаде книгата си. Севернокорейското посолство обаче изкупува голяма част от тиража и го изгаря в своите пещи“, разказва Камен Нам.
От труда на майка му оцеляват десетина екземпляра, един от които е семейният. Всякакви връзки са прекъснати – писма и пратки между съпруг и съпруга не се допускат.
Камен Нам, в традиционно облекло, на демаркационната линия между Северна и Южна Корея
„От момента, в който майка ми напуска Северна Корея, ние нямаме сведения за баща ми.“
През следващите над 50 години Камен Нам – дете на кратката севернокорейска дружба – изживява живота си, откъснат от своите корени. А те се оказват толкова дълбоки, че отиват далеч отвъд перипетиите на 20-ти век и го свързват с историята на целия Корейски полуостров.
В един есенен ден в края на 2015г. на вратата на кабинета на доц. Камен Нам в Геологогеографския факултет на СУ се чука. Влиза „слабичък, възрастен“ кореец и се представя – „Цой Дън Сен, доайен на корейското землячество в България“.
Цой донася няколко изненади на Камен Нам.
Севернокорейският българин разбира, че има две сестри и един брат от втори брак на баща му в КНДР.
Една от сестрите му, Нам Сън-Ок, успява да избяга от режима през Китай и Тайланд, за да се озове в Южна Корея.
Загубеното българско семейство на Нам Сън Бъм се оказва само най-горната страница на фамилните летописи. След посещението на Цой Камен започва да се озовава на приеми и работни обяди с корейския посланик, губернатора на Сеул и други високопоставени лица. Някои от тях го наричат „мой любими братко“.
„Причината е, че сме от един клан, а аз съм по-възрастен“, разяснява българският географ. Той разбира, че е кралски потомък.
Баща му Нам Сън Бъм е бил последният пряк наследник на генерал Нам И – легендарен пълководец от средновековна Корея. В културата на страната прякото потомство се предава единствено на първородния син, който е и човекът с най-голяма отговорност в семейството.
Така българинът Камен Нам се оказва 19-тият пряк наследник на средновековния генерал. Кланът Нам е част от една от четирите кралски линии в стара Корея и сред неговите потомци са едни от най-влиятелните личности в Южна Корея.
Лилия Нам, Нам Сън-Ок и Камен Нам на демаркационната линия между Северна и Южна Корея
ългарският доцент получава възможността да се завърне към корените си в края на август 2016 година.
В онзи момент е на 59. Разноските са поети от провинция Кьонги-до, в която влиза и столицата Сеул. Нейният губернатор е само един от влиятелните братовчеди на Камен Нам.
„Много хора се заинтересуваха от моята история. Всичко беше предварително организирано“, разказва географът.
Семейната сага е изключително ценен разказ от политическа и национална гледна точка. Разбитата от разделението между Севера и Юга корейска фамилия, разклонила се чак до европейска България, в крайна сметка се споява от средновековните си величествени корени.
Това кара властите да се постараят. Камен Нам е посрещнат от телевизионни камери още на терминала на сеулското летище. Те заснемат зорко комбинацията от сълзи и усмивки, която представлява първата среща със севернокорейската му сестра.
В Южна Корея Камен и съпругата му Лилия са приети като държавническа двойка. Срещат се с армейски генерали, високопоставени бизнесмени и политици, свързани с влиятелния клан Нам. Българинът посещава и гроба на значимия си дядо.
Двамата с Нам Сън-Ок заедно отиват на прочутата демаркационна линия между Северна и Южна Корея,
където отдават почит на баща си. Камен и жена му са облечени в специални одежди, съответстващи на височайшия им род.
От сестра си той най-накрая разбира за съдбата на баща им. Нам Сън Бъм, оставил семейство в България, до края на живота си е подозрителен за властите в Пхенян. Обект е и на репресии, а най-накрая изчезва безследно.
„В един ден през 1986г. той казва на втората си жена и трите им деца, че трябва да замине. Подготвя се, сякаш трябва да е окончателно. В деня след заминаването му властите изпращат бележка на семейството, че Нам Сън Бъм е починал от сърдечен удар“, разказва българският му син.
Потомството смята, че бащата най-вероятно е бил заставен да работи в тайни центрове за военни разработки и в някакъв момент е починал.
Кога и къде, не е ясно.
През 1999г. дъщеря му успява да избяга от диктатурата, а след още 17 да срещне българския си полубрат, не и без усилията на южнокорейската държава. Нам Сън-Ок, по думите на брат й, продължава да се опитва да свикне с живота извън режима. А дали севернокорейският българин Камен Нам би посетил КНДР?
Отговорът е кратък – не. Веднъж заради семейната си история, втори път – защото може би няма да е в безопасност. Не е ясно с какви очи гледа комунистическия режим на средновековните корейски фамилии. Дали обаче се чувства свързан с полуострова?
„Аз разбрах кой съм. Вече не ходя на един крак„,завършва доцентът.
В момента той се опитва да осмисли семейната си история и силните преживявания през последните години, за да напише книга. За да я издаде подобаващо търси и спонсори. Обмисля и възможността за дългосрочно завръщане в Корея, която отвъд политиката е една.
https://www.vesti.bg
