Концерти на Джесика Прат през март и на Рене Папе през юни се очакват с нетърпение от меломаните
С разлика от само един ден Софийската филхармония и Софийската опера и балет обявиха гостуващите си звезди за първата половина на 2026 година, с което буквално подкосиха краката на меломаните, особено на оперните любители.
Измежду многото солисти, които Софийската филхармония по традиция довежда в България, този път блестят имената на големия немски бас Рене Папе – два пъти носител на “Грами”, който ще пее на 25 юни, и на младата грузинска певица, която предизвика истински фурор на последния конкурс “Опералия” – Екатерина Буачидзе. Тя ще има рецитал на 5 март също в зала “България”.
Софийската опера пък най-после оповести официално, че
на 8 март концерт в София ще има една от най-големите интерпретаторки на Белини в света – австралийката Джесика Прат.
Нейният концерт, наречен “Делириум”, ще е под съпровода на оркестъра на операта с диригент световноизвестния Даниел Орен. Все още не е официално, но се очаква и гостуване на големия руски бас Александър Виноградов в спектакъл на “Дон Карлос”.
Само преди 5 години филхармонията и операта се конкурираха, като сложиха изпълнението на една и съща творба – Вердиевия “Реквием”, на една и съща дата, навръх Великден. Оттогава обаче гастролите на световни звезди са доста по-съгласувани.
Софийската филхармония покани Анна Нетребко и Елина Гаранча, а операта – Асмик Григорян, за концерт и най-търсения баритон по световните сцени в момента – Амартувшин Енхбат, за участие в два спектакъла на “Риголето”. Плюс редовните вече гостувания на Щефан Поп, Липарит Авертисян и много други певци, които пеят само на най-престижните сцени по света.
Ако към това добавим и двата сезона “Съкровени гласове”, организирани от Соня Йончева, в които тя доведе в София още много певци в зенита на кариерата си, се оказва, че софийската публика за нищо не трябва да завижда на тази в Париж, Милано или Ню Йорк.
Рециталът на Джесика Прат с право се очаква да е един от гвоздеите на сезона, защото програмата се състои от откъси от най-знаковите опери на тримата водещи белкантови композитори Белини, Росини и Доницети.
Обикновено на сцените не само у нас, а и по света
се изпълняват само най-популярните им творби,
но програмата на Джесика Прат излиза от този кръг. Тя включва и сцени от “Пуритани”, “Сомнамбула” и “Линда ди Шамуни”, които по-голямата част от нашата публика знае предимно от записите на Мария Калас или други изпълнители, но никога не е имала възможността да слуша на живо.
Това ще е втората среща на българската публика на живо с Джесика Прат – през лятото тя бе един от четиримата солисти на изпълнената на площад “Св. Александър Невски” 9-а симфония на Бетовен. Но като изключим одата на радостта, с която завършва тази творба, солистите в нея пеят буквално по две фрази.
Джесика Прат е родена в Англия, но израства в Сидни. Учила е пеене при баща си, който е бил тенор и директор по музика в Trinity Grammar School в Сидни. Спечелва австралийското състезание по пеене през 2003 г., което ѝ отваря врати към това да дойде в Европа и да учи оперно пеене.
Европейският ѝ дебют е през 2007 г. в операта в италианския град Комо с изпълнението на главната роля в “Лучия ди Ламермур” на Доницети.
Печели множество певчески конкурси, включително и специализирания само за колоратурни сопрани конкурс La Siola d’Oro в Италия през 2013 г.
От дебюта ѝ в Италия насам
графикът ѝ е един от най-натоварените
Нейните изяви са по целия свят: Римската опера, Арена ди Верона, театър “Лисео” в Барселона, филхармонията на Лос Анджелис, операта в Австралия, Кралската опера “Ковънт Гардън” в Лондон, Щатсопер Хамбург, Кралския театър в Мадрид, миланската Скала, театър “Сан Карло” в Неапол, Метрополитън Опера в Ню Йорк и театър “Шан-з-Елизе” в Париж. Работи с диригенти като Даниел Орен, Даниеле Гати, Франческо Иван Чампа, Джанандреа Нозеда, Густаво Дудамел, Айвър Болтън, Кент Нагано, Марк Минковски, Нело Санти, Рикардо Фриза, сър Колин Дейвис и Зубин Мета.
Призната е от “Ню Йорк Таймс” като сопрано с “блестящ глас, свободни и спокойни височини, пъргави колоратурни движения и лирична грация”, Джесика Прат е смятана за една от водещите интерпретаторки днес на някои от най-трудните белкантови творби.
