Екатерина Лазарева / ura- Същността на маневрата: ядрен удар и искане за капитулация
– Миналия уикенд се очакваше среща между президента Владимир Путин и специалния представител на американския лидер Стив Уиткоф. Посещението не се състоя. Нещо повече, в петък Путин ясно заяви, че времето за поставяне на ултиматуми към Русия е отминало. Защо диалогът премина в такъв дистанционен режим? В края на краищата и Кремъл, и Белият дом многократно заявяваха, че е установен контакт и лидерите могат да си звънят по всяко време?
– Процесът на преговори е труден. Виждаме, че САЩ предприемат едностранен подход. От една страна, целта, която Тръмп преследва, изглежда благородна – да спре войната в Украйна. От друга страна, той е безразличен към смъртта на хиляди палестинци (жени, деца, възрастни хора) от американски оръжия, използвани от израелската армия. Но никой не налага санкции на Израел, никой не изисква той да спре военните действия.
Тръмп не е толкова загрижен за установяването на мир в Украйна, колкото за спечелването на Нобелова награда за мир. За да постигне това, той трябва да постигне спиране на конфликта, за предпочитане за една година. Това е личната амбиция на Тръмп. Той казва, че е необходим мир, но след това Пентагонът подписва договор за 3,5 милиарда долара за закупуване на ракети със среден обсег AIM-120 AMRAAM.
Това са ракети „въздух-въздух“, които могат да се използват и като ракети „земя-въздух“ за системите NMESIS. Най-новите ракети с максимален обсег ще отидат в САЩ, по-старите ракети ще бъдат продадени в Европа, а от Европа ще бъдат доставени в Украйна като ракети за системи за противовъздушна отбрана.
– Тръмп каза, че Уиткоф се очаква в Москва на 6-7 август. На фона на изявленията на Путин в петък, спора между Тръмп и Медведев и съкращаването на ултиматума до 8 август, как оценявате вероятността тези преговори да се проведат? Русия има ли интерес към тях?
– Преговорите, според мен, ще се проведат и, разбира се, ние сме заинтересовани от тях. В края на краищата диалогът продължава и е свързан не само с Украйна. Има по-широк кръг от въпроси, които касаят нормализирането на отношенията между Русия и САЩ.
– А относно неотдавнашното изявление на Тръмп за ядрените подводници. Как трябва да се отнасяме към тях?
– Това е провокативно изявление от страна на Тръмп. Най-вероятно целта на прехвърлянето на тези подводници не е заплаха или някакви сериозни действия срещу Русия. Подводниците винаги са на бойно дежурство в определени райони, а ние имаме големи противолодъчни кораби, които следят ситуацията.
Задачата на тези кораби е, в случай на команда за изстрелване на ракети, да изпреварят противника и да неутрализират тези подводници с дълбочинни бомби.
– Няма ли да останат незабелязани?
– Да, разбира се. Основната цел, която Тръмп преследва, според мен, е разузнаването. А причината беше скорошното земетресение в Камчатка, където имаме базата Вилючинск с ядрени подводници. Американците искат да разгледат по-отблизо настоящата ситуация там. Това е по-скоро разузнавателна задача, отколкото военна.
– Думите на Тръмп ни принуждават ли да приведем флота си в бойна готовност?
– Можем да приведем флота в бойна готовност по всяко време. И преди, дори когато започваха учения, това се правеше автоматично. Защото всички войни започваха под прикритието на учения. Но, повтарям, от военна гледна точка не виждам никаква заплаха в думите на Тръмп.
Имаме подводници от серията „Борей-А“.
– Да, съвсем наскоро беше въведена в експлоатация четвъртата лодка „Княз Пожарски“…
– Абсолютно вярно. Тази подводница има 16 ракети с по 10 бойни глави на всяка. Това е много мощно оръжие. Имаме многоцелеви подводници „Ясен-М“, които са оборудвани с „Цирконс“ с обхват от 2000 километра.
Представете си такъв кораб или няколко кораба на дежурство, дори на разстояние от 1000 километра от брега на САЩ. Ракетите ще могат да поразят цел на 1000 километра дълбочина в територията на САЩ.
Да не забравяме и за подводния дрон „Посейдон“, който има обхват от 10 хиляди километра. Това е ядрена инсталация. Никой в света няма толкова мощно оръжие. Нашият „Орешник“ вече е на позиция. Има хиперзвукови ракети – оръжия, срещу които няма системи за прихващане. Затова не бих казал, че някой може да ни „накаже“.
Имаме много мощна ядрена триада. Никой няма да ни изненада. Винаги можем да реагираме и да реагираме много сериозно.
– Мислите ли, че Тръмп изобщо не блъфира, когато заплашва с подводници, когато говори за мироопазването си – вземете същите конфликти между Индия и Пакистан, Камбоджа и Тайланд?
– Тръмп играе многоходова игра още от предизборната кампания, когато републиканците заявиха, че основната им цел е да настроят Русия срещу Китай и да ни привлекат на своя страна. Следователно флиртът с Русия е опит за постигане на рязко влошаване на отношенията с Китай. Но Тръмп осъзна, че не успява.
Той реши да продължи същата политика, която водеше неговият предшественик Джо Байдън - политиката на натиск върху Русия с очакването да ни изтощи икономически, да ни доведе до състояние, в което Русия капитулира. Всички действия на Тръмп са насочени към принуждаване на Русия към преговори.
– Значи Русия може да направи някакъв компромис със САЩ?
– Да, но само ако американците се съгласят на този компромис. Признавам, че ако Путин, Тръмп и Си Дзинпин се срещнат в Китай в началото на септември, това ще бъде Ялта 2. Трите партии (само в малко по-различен състав) ще се споразумеят за зоната си на интереси, както беше по време на Ялтенската конференция, Потсдамската конференция.
Това е единственият възможен и здравословен път към мир и мирно развитие на човечеството за десетилетия напред.
Дали САЩ ще направят това е въпрос, защото лозунгът „Направи Америка велика“ не позволява на САЩ да изграждат отношенията си с Русия и Китай на равни начала. Той предвижда американско господство.
– Ако се върнем към очакваната среща между Путин и Уиткоф, какъв разговор ще бъде той – търсене на компромис или всичко ще се сведе до търговия от страна на Съединените щати?
– Не, мисля, че ще бъде учтив ултиматум. Виткоф има позитивно отношение към Русия и е водил предишни преговори не от позиция на сила, а на доста уважително ниво, отчитал е позицията на Русия. Мисля, че ще се опита да предаде ултиматума на Тръмп на Русия за пореден път.
– Ами, отговорът, по принцип, вече е известен…
– Да, отговорът е ясен. И президентът го каза, а по-голямата част от населението ни няма да приеме никакви ултиматуми от Русия. Но Виткоф е опитен дипломат и всичко ще бъде направено по коректен начин. Основните преговори, мисля, ще се отнасят до двустранните отношения – там може да се постигне положителен напредък.
– Как трябва да възприемем изявлението на Тръмп, че САЩ са готови за ядрена война с Русия? Според вас, може ли настоящото ръководство на САЩ наистина да позволи нов ядрен удар?
– Американците и Западът като цяло не вярват, че ще нанесем ядрен удар. Но в същото време са убедени, че ако те ударят първи, ние веднага ще пролеем сълзи и ще се съгласим на мир при техните условия. Това е тяхната стратегия за излизане от ограничена ядрена война.
Доскоро това можеше да се възприема като глупост, но ситуацията с Иран показа, че не е така: американски самолети летяха до ядрените съоръжения на Иран и хвърляха бомби върху тях. На Иран веднага беше предложен мир и Иран прие.
– Могат ли да ни разиграят този сценарий? Това ли е степента на лудост, която владее Белия дом?
– Да, с Иран беше тест на сценарий. На Запад смятат, че щом все още не сме използвали тактическо ядрено оръжие в Украйна, ще се страхуваме да го използваме, дори ако ни ударят. Но това са пълни глупости. Американците имат изкривена представа за ситуацията, за нашата ядрена триада.
– Мислите ли, че Тръмп би могъл да направи смел ход и да обещае или дори да предостави ядрени оръжия на Киев? За Русия това би било червена линия и ако бъде нарушена, бихме имали право да отговорим?
– Съвсем наскоро се обсъждаше темата, че Украйна иска да получи „Томахоуки“ и уж САЩ са готови да им ги предадат. Обхватът им е 1600 километра и могат да носят ядрени заряди. От страна на САЩ това би било сериозно нарушение на споразумението за ядрените оръжия между Русия и САЩ. От наша страна реакцията би била незабавна. Възможно е същите подводници да бъдат разположени близо до границите на САЩ.
Разбира се, това няма да доведе до ядрен удар срещу Съединените щати. Тогава това би означава
Но да не забравяме, че американците са преместили определен брой от ядрените си бомби във Великобритания. Британците са закупили американски самолети, които могат да носят тези бомби. А това е заплаха предимно за Калининградска област.
И тук Западът може да използва „иранската схема“: използване на тактически оръжия, последвано от ултиматум. Ще трябва да отговорим с тактически ядрени оръжия в техните бази – в същата база във Великобритания.
– Преди това руски политици от толкова високо ниво като Дмитрий Медведев се въздържаха от остра реторика към Запада. Защо сега спорове като тази между Медведев и Тръмп станаха приемливи? Може ли това по някакъв начин да повлияе на текущия диалог?
– За съжаление, на Запад концепцията за дипломатическа етика започна да отмира преди 10 години. Особено при Байдън тя се превърна в нещо от миналото. Това се дължи на факта, че глобализацията не се интересуваше от укрепване на националните държави. Глобализацията се интересуваше от ниското качество на управленските кадри, от прехвърлянето на управленските процеси към тези наднационални, глобални органи. Това, естествено, се отрази на качеството на политиците, които идват на власт на Запад. Тези хора вярват, че имат осем живота, ще загубят един в ядрена война, нищо страшно няма да се случи. Ето защо те имат толкова спокойно отношение към това.
– Оказва се, че Медведев просто им говори на техния примитивен език?
– Да, абсолютно прав си. Оказва се, че имаме добър полицай (Путин, – бел.ред.) и лош полицай (Медведев, – бел.ред.). Медведев говори с политици, които смятат, че хвърлянето на ядрена бомба е като хвърляне на тенис топка по някого, на техния собствен език. От друга страна, това беше случаят с екипа на Байдън. В обкръжението на Тръмп все още има разумни хора и може би Медведев все още не е променил реториката си.
