Русе – най-големият български град по поречието на река Дунав и петият град по големина в България – е символ на отвореността на българина към различното и възприемчивостта към новото на фона на силни родни традиции. Защото това е градът, през който по река Дунав в българските земи идват различни неща от останалата част на Европа. Това каза генералният директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев, който откри местната конференция в Русе по проекта на БТА „Европа на Балканите: Заедно чрез знание“, който агенцията изпълнява с подкрепата на Европейската комисия.
Той отбеляза, че проектът на БТА „Европа на Балканите: Заедно чрез знание“ с подкрепата на Европейската комисия цели да се разказва за обмяната на знание между хората в България и на Балканите и хората от останалата част на Европейския съюз (ЕС), така че взаимно да опознаваме приноса си в общия ни живот в ЕС.
„Обичайно чуваме, че България получава пари от ЕС и в съзнанието остава това, че българите сме тези, които само печелят от участието си в съюза, но истината е, че и ЕС печели от българите, както печели и от останалите европейски народи. Смисълът на тези срещи е да се вижда съвременният принос“, каза още Вълчев.
Той отчете, че Русе също вече е част от общите национални и европейски разговори, организирани от БТА. След като Агенцията присъства в региона с кореспонденти от средата на миналия век, пресклуб в крайдунавския град беше открит на 3 октомври 2021 г. – в деня на закриването на отложеното тогава за есента заради пандемията от COVID-19 60-о издание на международния фестивал „Мартенски музикални дни“, на който БТА посвети първия брой на възстановеното с месечна периодичност списание ЛИК.
„За последните 4 години БТА утрои националните си пресклубове и съхрани и разви отворените през предишните 18 години 14 пресклуба, като в момента БТА има открити общо 42 национални пресклуба, които са и кореспондентски бюра на националната информационна агенция на България. Благодарение на националните пресклубове на БТА повече българи от всички тези места в България и в чужбина са част от общите национални и европейски разговори“, каза още генералният директор на БТА.
По думите на Кирил Вълчев други европейски народи нямат този интерес към другия – някои демонстрират затвореност и самодостатъчност, а други векове агресивно налагат собствения си начин на живот и интереси по далечни земи, без да възприемат много оттам.
„Избрахме за дата на конференцията деня след закриването на фестивала “Мартенски музикални дни”, защото те също са пример за това любопитство на българина към света с разнообразната програма от музикални произведения от всички краища на Европа – от Брамс и Дворжак на откриването до Верди на закриването редом до български автори и то в изпълнение на музиканти както от други народи, така и на българи, идващи във Фестивалния оркестър от 16 държави, където са водещи музиканти“, отбеляза Кирил Вълчев.
Той добави, че има други европейски държави, които само могат да вземат за пример космополитността, толерантността към различното и възприемчивостта към нововъведенията на българите в Русе.
„Това потвърждава и роденият в Русе Нобелов лауреат Елиас Канети в “Спасеният език”: “Русчук, в долното течение на Дунава, където съм се родил, беше чудесен град за едно дете и ако кажа, че той беше в България, давам непълна представа за него, тъй като там живееха хора от най-различен произход и само за един ден можеха да се чуят седем или осем езика …”, отбеляза Вълчев.
В тази връзка той добави, че след Освобождението градът е най-многолюдният и най-модерен град в Княжество България, преди новата столица София да го надмине по брой на населението. Много от технологичните нововъведения от края на XIX и началото на XX век намират първото си приложение в красивия дунавски град, отчете Вълчев.
През 1878 г. Русе става първият град в България с градоустройствен план. За първи път в България се появяват бордюри, тротоари и улични газови фенери. През 1899 г. главните улици на града били покрити със закупените от Франция павета. Многобройните сгради – днес паметници на културата са строени в модерните за времето си в останалата част на Европа архитектурни стилове необарок, модерн, неокласицизъм и сецесион, заради което Русе е наричан “Малката Виена”. Впрочем в един от архитектурните символи на града – Доходното здание – се провеждат и “Мартенските музикални дни”, каза още Вълчев.
Той припомни още, че през 1881 г. в Русе е създадена първата частна банка „Гирдап“, в чиято емблематична сграда с часовника, под който е любимо място за среща на русенци, се намира и Националният пресклуб на БТА, където се провежда конференцията.
През 1897 г. в заведението на Марин Чолаков в Русе се е състояла първата кинопрожекция в България – собственикът на кинематографическата машина и организатор на събитието Георги Кузмич прожектира филмът “Пристигането на влака” на Братя Люмиер, както и филм показващ посрещането на цар Николай в Париж. В София първата прожекция е месец по-късно, каза още Вълчев.
Той отбеляза още, че в по-ново време по време на социализма пак в Русе се провежда първата публична демонстрация по европейски образец за граждански натиск – екопротестът на 28 септември 1987 г. на около 500 души с искане за чист въздух и се създава Обществен комитет за екологична защита на Русе, зад чиято кауза застават редица български интелектуалци и получава подкрепа от други места в Европа.
„Но по реката в Русе не само идва чуждото, но и отивало нашето. “Всичко, което преживях по-късно, вече се бе случило някога в Русчук …”, започва Канети мемоарната си книга „Спасеният език“, която според литературната критика е за превода от езика на детството на езика на настоящето, от езика на преживяванията и вълненията на езика на рационалното и за търсенето и съхраняването на времето – тема за много европейски автори като Марсел Пруст и Анри Бергсон. А връзката на това място с останалата част на Европа започва още с “Пристанището на шейсетте кораба”, както от латински се превежда Sexaginta Prista – античната римска крепост с прегради за акостиране на 60 кораба на територията на днешния град Русе“, отбеляза Кирил Вълчев.
Той отчете, че през вековете “новото” от запад в Европа понякога само е възродено “старо”, което е било по българските земи във времена преди да се появи другаде по европейските земи. Търновската художествена школа – част от Палеологовия Ренесанс във Византия – остава изображения – образци за хуманизъм два века преди западноевропейския Ренесанс.
„На тези образци, на които сме наследници, ние сме длъжници днес и с помощта и на ЕС трябва да изпълним дълга за тяхното поддържане и показване. Защото не е добра оценка за нашето поколение, че ремонтираният път от Иваново до уникалните скални църкви свършва на 1.2 километра преди тях, а перилата на пътеките и стълбите ръждясват от времето на социализма. А Ивановските скални църкви са сред седемте културни обекта в Списъка на световното културно и природно наследство на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура ЮНЕСКО, чиято 47-а сесия на Комитета за световно наследство България ще организира в Париж, а нейн председател ще бъде директорът на Регионалния исторически музей в Русе проф. Николай Ненов“, каза още Кирил Вълчев.
Генералният директор на БТА добави, че от времето на ранния български Ренесанс, изпреварил с два века западноевропейския, е и близката до Русе средновековна крепост Червен, от чиято история можем да вземем друго важно съвременно послание. През XIV век населението на Червен е около 10 000 души, при Освобождението е 2 000 души, през 1989 г. е почти 3 000 души, а днес в Червен живеят постоянно стотина предимно стари хора.
„Това трябва да ни напомни, че големият смисъл на всякакви вложения, включително от европейските фондове, трябва да бъде насочено към оставането на хората в България, включително в региона на Русе. Както са избрали да се трудят за възраждането на родния си край редица свързаните с Русе борци за Освобождението на България – Баба Тонка, Никола Обретенов, Ангел Кънчев, Захари Стоянов, Георги Икономов, Иларион Драгостинов и много други“, отбеляза Вълчев.
Той добави, че ако се насочват правилно вложенията в настоящето ни не само ще остават в България нейните млади хора, но и мнозина напуснали я таланти ще се завръщат не само за вечерта на заключителния концерт на “Мартенски музикални дни” на Фестивалния оркестър с български музиканти от 16 държави.
Вълчев отправи благодарности и за присъствието на водещия на предаването на Българската национална телевизия “Панорама” Бойко Василев, който е един от най-добрите разказвачи на България за онова, което идва отвън и това, което българите предаваме навън.
Кирил Вълчев припомни и за случилото се по време на конференциите, организирани в различни региони на България.
„На откриването на проекта във Велики Преслав говорихме за включването благодарение на България на кирилицата като трета азбука в ЕС. В Пловдив, където се включи и Университетът за хранителни технологии – за приноса на България в областта на храните, защото целите Балкани имат едни от най-вкусните храни в цяла Европа. В Монтана на празника на обявяването й за град след Освобождението след като градското й развитие започва в началото на новата ера когато римляните превръщат местното селище във военен лагер Монтанензиум, откъдето идва и съвременното име на града – за българския принос в разбирането за съвременния град като едно от нещата, които ни свързват в Европа понеже голяма част от европарите по различни програми са насочени именно към развитието на общите пространства и споделяната транспортна и комунална инфраструктура, както и по-чистата околна среда в градовете. В Петрич като град на две граници с Гърция и с Република Северна Македония със силно развит бизнес – за предприемчивия дух на българите с идеи, от които Европа се възползва, но и за да си дадем сметка, че не е нужно да отидеш на другия край на Европа, за да осъществяваш идеите си, защото това е абсолютно възможно да се случи и тук в България“, каза още Кирил Вълчев.
Той отбеляза, че в Габрово след отбелязването на 190 години от създаването на Националната Априловска гимназия през 1835 г. е отчетен българският принос в съвременното европейско образование като пример, че приобщаването на българите към модерна Европа започва не преди 20, а преди 200 години.
„Във Велико Търново на деня, в който Православната църква почита паметта на свети Патриарх Евтимий, говорихме за значимия принос на България към европейската цивилизация със съхраняването в Източна Европа на християнството, на чиито ценности се гради ЕС като тези ценности е и разбирането и толерантността към другия – дори да не споделя същата вяра, заради което в България, а и в ЕС съвместно мирно живеят хора с различни религии. Перник – за българския принос в съвременна Европа е примера за съхраняване на традициите, част от който е Международният фестивал на маскарадните игри „Сурва“, когато БТА проведе конференцията в Националния пресклуб в града, който беше и пресцентър на фестивала“, каза още Кирил Вълчев.
Той добави, че във Видин приносът в ЕС са мостовете на разбирателство – в буквалния, и в преносния смисъл.
„Затова избрахме края на януари за разговора там, защото това е време на символни дати за тези мостове на разбирателство – от свързани с над река Дунав мост “Нова Европа” между България и Румъния и свободното движение през този мост без гранични проверки в Шенгенското пространство до припомнянето на 27 януари като Международен ден в памет на жертвите на Холокоста, че България е спасила своите евреи. Принос на Свищов в Европа е първото от българските читалища – прозорец към знанието за новостите по света и затова избрахме за разговора там деня в навечерието на 30 януари 1856 г., когато по инициатива на Димитър Начович, Емануил Васкидович, Георги Владикин и Христаки Филчов в град Свищов е открито Първото българско народно читалище, наречено на дарителите за построяването на сградата му Еленка и Кирил Д. Аврамови“, каза още генералният директор на БТА.
Той добави, че приносът на Кърджали в Европа е примерът за съхраняване на мира в едно многообразно общество от различни етноси и вяра.
„Затова разговорът там беше на деня на откриването преди две години на националния пресклуб там – деня, в който Православната църква отбелязва паметта на свети цар Петър, който останал в историята с миролюбивото си мъдро управление на България. В Пазарджик е особено видим българският принос към свободния достъп до културата в Европа – затова разговорът там беше в дните на юбилейното 50-о издание на Международния фестивал Зимни музикални вечери “Проф. Иван Спасов”, до който достъпът (както и до концертите на издържания от общината симфоничен оркестър в града) е свободен и безплатен на фона на много скъпите билети за такива фестивали на други места в Европа. В Самоков отбелязахме, че сред първите, които от векове приемат и развиват новото едновременно с останалите места в Европа – от първата печатарска преса за книги в България и първото българско списание „Любословие“ на самоковеца Константин Фотинов през първите светски реалистични портрети с автор самоковеца Станислав Доспевски и първия български фотограф самоковеца Анастас Карастоянов до първия български зимен курорт Боровец край града и първия български ски шампион Петър Попангелов, който носи медалите и за Европа“, каза още Кирил Вълчев.
Той отбеляза, че Благоевград е пример в Европа за стремежа към свободата, което намира ярък пример в двете освобождения на Горна Джумая като конференцията се е състояла на датата на първото освобождение на 12 февруари през 1878 г.
„Стара Загора е пример, че България има традиции в развитието на своите региони, които не започват с влизането в Европейския съюз, но с негова подкрепа продължават – два примера за вложения в такова развитие са операта, която е първата извън столицата преди точно 100 години и университетът в града, който развива ветеринарномедицинско образование извън столицата вече 50 години. В Ямбол конференцията в деня на откриването на 26-ото издание на Международния маскараден фестивал „Кукерландия“ ни даде повод да отбележим, че България даде нови празници на ЕС, а с маскарадите в Ямбол в ЕС се разшири на изток старата карнавална традиция в Европа преди Великденските пости, което всъщност е завръщане към корените, защото началото на маскарадните игри в Европа е поставено точно на Балканите с посветените от древните гърци на бога на виното Дионисий седмици в края на зимата и началото на пролетта с игри, състезания, маскаради с молитви и жертвоприношения, както и тракийските кукерски празници през пролетта. Този фестивал, който съчетава местното (ямболско), националното (българско) и регионалното (балканско) с участници от други балкански страни, вече е и европейски като доказателство за запазването на многообразието в единството, каквото е и мотото на ЕС “Единни в многообразието”, отбеляза още Кирил Вълчев.
Той добави, че Разград дава уникални за ЕС знания, които ги няма никъде другаде в Европа, а някои и в света.
Пример са уникалното кисело мляко от разградското село Гецово със защитено наименование за произход в ЕС “Българско кисело мляко“, а също и редица продукти фармацевтичните и биотехнологичните предприятия в града, чието популяризиране е важно и затова БТА избра конференцията да бъде на деня на връчването на наградите на XIII-тия Национален ученически журналистически конкурс „Григор Попов“, за да подчертаем, че България и в частност Разград има нужда от по-добро представяне на всички свои приноси в Европа. На трансграничните конференции в Скопие, в навечерието на 7 години от 14.02.2018 г., когато влиза в сила Договора за добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония и в месеца 3 години след откриването на 4 февруари 2022 г. на деня на 150-ата годишнина от рождението на Гоце Делчев. Белград, в навечерието на 1 март – датата, на която преди 13 години през 2012 г. Европейският съюз предостави статут на кандидат-член на Сърбия, и Босилеград, на деветата годишнина от откриването на пресклуба на БТА на 12.12.2015 г., отбелязахме приноса на България в предаването на знанието ѝ за ЕС и за възможностите в съюза за българските граждани в Република Северна Македония и Сърбия, каза още Кирил Вълчев.
