© Фокус |
Росен Йорданов, социалният психолог, в интервю за Аудиокаста на „Фокус“ „Това е България“
В епизод 47 на Аудиокаста на „Фокус“ „Това е България“ ще търсим скритите механизми на старото ново безумие, което започна да ни залива още от вечерта на 2-ри април: как ще се формира правителство и ще го има ли въобще? Резултатите от вота предопределят три варианта – между първите двама, около първия и около втория. И в зависимост от собствената камбанария, всеки изказал се по темата го кръщава, както му дойде – техническо, широко, експертно, на малцинството, всякакво правителство. Епитетът, от който панически обаче се бяга в по-голямата част от политиците, е коалиционно, защото коалиционно означава политическо и отговорно. А с оглед на скорошните местни избори, на повечето партии видимо им се иска сега да минат метър. Две ключови пресконференции допълнително усложниха задачата. Според Кирил Петков и Асен Василев „Продължаваме промяната“ няма да подкрепи кабинет с мандат или с участие на ГЕРБ. С известно закъснение от 24 часа, като прилепало към акула реагира „Демократична България“. Според Бойко Борисов обаче ГЕРБ ще направи правителство, а на тези, които не искат, „няма да им излязат тънките сметки“. Изправени ли сме пред два противоположни модела не само за управление на държавата, но и за водене на политика? Наш гост е социалният психолог Росен Йорданов. Г-н Йорданов, става традиция всяко поредно интервю с вас да започва с финала на предходното. Предходното от края на януари завършваше с вашата прогноза: „След поредните предсрочни избори политическата среда ще се шизофренизира“. Прогнозата ви се сбъдна, но вие ще ни помогнете да видим къде сега, два месеца по-късно, избухна шизофренията.
Трудно ми е да сдържам нарцистичното си удоволствие, че моята наука се превърна в толкова важен инструмент за анализ на политическите събития – не че не е била. Но да започнем с нещо простичко. Ние сме изправени пред дилемата дали да продължим по пътя на саморазрушението, или да спрем този процес. Дори не говоря за съзиданието. В мое интервю, предишно, при вас съм казвал, че местните избори ще бъдат Рубиконът. Вероятно са ме слушали внимателно и от т.нар. коалиция „Продължаваме промяната“-„Демократична България“, може би, вярвайки, изпадайки в някакви делюзии, че те през местната власт ще успеят да реализират поне частично целите си. Не съм им говорил на тях, а казвах, че тогава ще приключи окончателно процесът на разрушение, който беше заченат преди около две години и повече вече. Защо? Защото вижте, каквото и да си говорим, ако те продължат да бъдат в това състояние, което аз бих определил като параноя на желанието – нека да направя една скоба и да обясня какво означава това, параноя на желанието.
Какво в случая означава параноя, че и на желанието?
Това е поведението, което ни демонстрират от „Продължаваме промяната“, най-вече. Солидарно на този етап, заради очевидните грешки, които вече се осъзнават от другата част от коалицията, солидарно застава и „Демократична България“. Но какво означава това? Това означава състоянието на онзи човек, който е привлечен от друг човек, но преживява собственото си привличане към другия по следния начин: другият ме желае и аз ще му отказвам. Долу-горе е така, доста опростено, но долу-горе е така. Тези хора живеят с илюзията, с делюзията даже бих я нарекъл, за това, че са изключително незаобиколим фактор, независимо че тяхната подкрепа очевидно спадна, защото това всъщност беше реално последният им ход. Ако преди, на предния вот съществуваше хипотезата, че сборно те имат повече гласове, на тези избори се видя, че сборно те загубиха доста – близо около 15 и повече депутата, даже 19, ако не се лъжа.
Да.
И повече даже, което ако един човек е в реалността, а аз твърдя, че г-н Петков и г-н Василев отдавна не са в реалността, но завличат и другите с тях, виждам, че и техният PR не е в реалността – г-н Тицин, ваш колега, с неговите изяви напоследък, и вярват, че когато претърпиш две загуби и вървиш постоянно надолу, че ще реализираш някаква печалба и успех на политическия терен, защото татко Петко бди над теб или защото американските ни другари ще подкрепят безкрайно НПО-тата или хората, които ни дават пари, ще продължат да ги дават, просто да ги хвърлят така, без да печелиш, много се лъжат. Истинските фактори са българските граждани, които имат отношение към политиката и политическото, те осъзнават отговорността на ситуацията. И аз мисля, че в едно изследване, ако не се лъжа, ще цитирам Първан Симеонов, който сподели, че в техния екзит пол са включили и въпрос, дали очакват да има правителство, искат ли да има правителство. Ако греша, може би е с някакви малки стотни, но около 67% от гласуващите за „Продължаваме промяната“–“Демократична България“ са искали правителство и 77% от гласуващите за ГЕРБ-СДС искат правителство.
Средното – 70% искат правителство.
Средно 70% искат правителство. Ако това не е знак – аз не знам. От ГЕРБ единственото нещо, което се иска, е да постъпят правилно. Както виждам, Борисов стартира правилно. Сигурен съм, че това е мачът, в който просто трябва да играеш спокойно, да не допускаш някакви фрапантни грешки и печелиш. Просто няма как да не бъде спечелен. Топката е в „Продължаваме промяната“–“Демократична България“.
Те не могат я да отиграят, не играят разумно, не играят и емоционално. Играят ирационално, подхвърлят си я тая топка надолу-нагоре.
Аз не съм сигурен, че те играят рационално.
Ирационално, ирационално.
А, ирационално. Ирационално е, защото напоследък забелязвам, че шестващите из студиата, аташирани като анализатори, всъщност техни пропагандни коментатори – аз по тези реакции съдя, намаля броят значително на онези, които са за някаква радикална позиция. „Бойко Борисов – в затвора“ и кой беше… „Гешев – вън!“ и „Ние идваме да управляваме“. Значи този тип говорене, като изключим дребните заяждания – днес сутринта например слушах г-н Смилов, и разни такива интелектуални пунктуации, може би – повечето от тях са доста тревожни в коментарите си. Аз в един мой материал споделих, че тяхната политическа битност се развива с хронологията на едно биполярно разстройство, като в началото винаги доминират пиковите състояния – те са много интензивни, с характерна симптоматика, грандиозна самооценка, надвишаване на възможностите, рисково поведение, даже промискуитетно поведение и други такива симптоми, с радикални искания, с грандиозни проекти, което после започва лека-полека да се дублира от падови състояния, почват колебанията, несигурността, неувереността, съмненията, които започват да завладяват все повече от хората. Аз вярвам, че там, разбира се, присъстват и подкрепят достатъчно разумни хора, но има едно състояние на изчерпване и ако не усетиш, кога задухва вятърът, кога се сменя посоката, рискуваш да настинеш сериозно. Ако те нямат кой да ги просветли, аз съм сигурен, че г-н Борисов например, ако има нещо, в което може категорично да бъде отличен, то е това, че винаги усеща накъде духа вятърът.
Посоката?
Той е добър политически метеоролог, ако мога така да се изразя.
А ошашавени ли изглеждат избирателите след поредните идентични изборни резултати? С какво си го обяснявате? Каква е тая психология за един и същи тип гласуване – с малки изключения, по-скоро в корпоративния вот?
Вижте сега, ако трябва да направим по-детайлен анализ, всъщност тази кампания, която отмина, беше насочена предимно към т.нар. избрали предварително избиратели. Тя, както и в кампанията на ГЕРБ-СДС, така и в кампанията, ако я наречем кампания изобщо, защото според мен те нямаха кампания, „Продължаваме промяната“–“Демократична България“ – те имаха по-скоро рекламна кампания, доста скъпичка, но нямаха и кампания политическа.
Рекламата струва пари.
Политическата кампания винаги е начин на свързване с избирателя. Но ако приемем все пак, че са правили кампания, това означава, че те бяха насочени към твърдите ядра, както е клишето. Какво означава „твърдо ядро“? Това означава в психологически смисъл, в технологията на психологическото въздействие и пропаганда да представяш пред аудиторията общо взето едностранни аргументи, т.е. аргументите, които защитават твоята теза, без значение какви са. Това го видяхме и в кампанията на ГЕРБ-СДС, и в кампанията на „Продължаваме промяната“–“Демократична България“. Правеха го и двете политически партии. Тук не коментирам „Възраждане“, защото те правеха същото. Но разликата беше в това, че при Борисов имаше реален контакт. Борисов на практика за този период заедно, разбира се, с много активното участие на целия Изпълнителен съвет на партията, което беше нещо различно, и дори ако щете и времето, което се даваше на отделните оратори в рамките на събитията – това е живият контакт с хората. Тази връзка е много политическа. Това определя политическото. Така че в крайна сметка, ГЕРБ по-скоро устоя чрез максимална мобилизация на хората, които традиционно биха подкрепили една дясноконсервативно-народняшка и отговорна политика към държавата. „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ положиха – някои го нарекоха, някъде го четох, извинявам се, че не можа да цитирам автора, но мързел. Да, може би наистина беше мързел, или може би аз бих го отдал на някаква самонадеяност, още остатъчност от манийни състояния при тях. С внушения, със заклинания очакваха, че този път те, на базата на предишните резултати, които сборно наистина бяха повече от коалиция ГЕРБ-СДС, че те ще постигнат победа. Защото истината е, че за тях беше много важно да постигнат победа, с много малко, но да има победа. И както виждате, те дори се бяха подготвили да празнуват тази победа, при положение че социолозите в крайна сметка дадоха много точно резултатите. То при такива проценти няма как да дадеш съвсем точно, това е в рамките на статистическата грешка. Но именно от тая гледна точка, те получиха много тежък удар. Така че избирателите всъщност не са ошашавени, а избирателите са ядосани вече. Аз мисля, че на следващите избори ще имаме ядосани избиратели. Това ще прелее в голяма доза от привържениците на „Продължаваме промяната“–“Демократична България“, както видяхме, те се преливат във „Възраждане“.
Което вече е една опасна тенденция.
… един много интересен акцент – кой е „за“ Русия и кой е „против“ Русия, но това е друга тема, няма сега да я коментирам. Но ще има и една голяма група, която или няма да гласуват, или ще променят гласовете си. Както виждате, в случая ГЕРБ на тези избори мисля, че около 75 000 гласа добавя към резултата си.
Да.
Така. Така че при отлив към „Възраждане“ и при един предполагаеми, да кажем 100-150 хиляди гласа в другата посока не знам къде ще се озоват двамата, тримата, четиримата господа.
Т.е. избирателите не са уморени, не са оглупели, те стават все повече гневни?
Точно така.
И остава гроздовете на гнева да дойдат есента по гроздобер?
Поне тези, които гласуват. Защото аз, честно да ви кажа, малко съм уморен да слушам клишетата на доста политически коментатори, които непрекъснато говорят за негласуващите. Ако някой си мисли в България, че т.нар. „негласуващи“ изведнъж ще започнат да гласуват, освен ако не стане световен апокалипсис – не дай си Боже, или не стане някакво екстраординарно събитие, реално в политиката в България, към политиката биха проявили и биха се върнали да кажем максимум 10 до 15% от тези негласуващи. Ако някой живее с илюзията, че тези хора изведнъж ще формират – даже се сещам за един, симпатизирам му като коментатор, но хайде стига сме говорили за хората, които нямат отговорност към политическото в България. Тези хора са си направили своя избор. Никой не ги ограничава. Ето, доказа се, че и хартиената бюлетина в крайна сметка има място, защото около 40% са си гласували с хартия. На следващите – сигурно повече ще гласуват. Мисълта ми е, че няма какво да я гледаме тази аморфна маса от хора, защото там има различни мотиви. Има такива наистина, които са се разочаровали от това, няма за кого да гласуват, или пък дори не искат да си направят усилието да пуснат гласа „Не гласувам за никого“. Но по-голямата част от тези хора като цяло са в ехидна позиция или просто са напълно дезинтересирани, трайно, и не мисля, че някога ще бъдат върнати. Така че това, на което ще се разчита, е максимум да вдигнем до 45-46% избирателната активност. Сега беше по-висока, да кажем на следващите може да бъдат тези проценти или малко повече, но няма на какво да разчитаме на някаква вълна. Вълните в България, както и пак при вас го казах, ако някой се надява на нов принц на бял кон да дойде в българската политика, това няма да се случи.
Принцовете вече ги няма и в приказките, така че…
Определено приключи този процес. В България тече процес на структуриране, класическо структуриране на политически партии. Да, има в момента напъни за пренареждане, прегрупиране, но процесът е на окрупняване на политическите зони, нека така да го нарека. Защото психологически политическото пространство трябва да отговаря на психологичното пространство. Колкото и да сме раздробени – да, ние сме многоплеменен тип култура, изкуствено ни направиха такива. Но няма как човек да направи избор като човек, като психика, да избира между 30 формации. Това е абсурдно! Няма да бъде далеч времето, когато ще се вдигне или процентът за преминаване, прага за влизане в парламента. Ще се предприемат и инициативи да не се финансират партии, които получават да кажем 1%, 2%. Извинявайте, ама онзи ден в Нова телевизия бях участник. Взели и направили репортаж – те, разбира се, в един момент се усетиха, защото всички гости в студиото започнахме да недоволстваме – изтъпанили отпред Мая Манолова, Татяна Дончева и Жаблянов, които са получили 2%, и им задават фундаментални въпроси: ще има ли правителство, няма ли да има правителство, не знам си какво, не знам си що. А бе, хора, тези лица са износени. Аз даже се пошегувах, че имам нощен кошмар как на смъртния си одър гледам в телевизора и виждам Татяна Дончева отново ми обяснява неща, свързани с политиката в България. Докога? В смисъл, това е наистина перверзно, перверзно – да се измества истинския фокус от истинските значими фигури и политически формации. Нямам нищо против разнообразието, но в политиката в устойчивите демокрации не трябва да се случва. Има си определени зони, не повече от 5-6 стабилни формации, които могат да променят своята конфигурация, но не повече. Няма пространство в политиката за толкова разнообразни течения, вълнения и т.н., които не се различават. Това е прахосване на национален ресурс. Вижте, колко хиляди души са гласували за подобни формации. Тук 10 000, там 20 000, там 30 000 … Ако тези гласове бяха разпределени към основните играчи на политическия терен, щяхме да имаме много още по-ясни резултати и много по-лесно да се сформира правителство. Същото говорим и за стигане до някакви разбирания, след като мине Радевият период, за който започнах да говоря на някои мои приятели от виолетовото дясно. Започнах да им обяснявам, че няма как да избираш човек, който очевидно се държи като агент на влияние на чужда сила, и ти да привиждаш в него национален обединител, само защото мразиш някой много или си го намразил по различни причини.
Но ей сега да му искаш импийчмънт, като си се осъзнал?
Да, сега му искат импийчмънт. Г-н Атанасов, който не виждаше грешки, пък после изведнъж започна да вижда импийчмънт. Говорим за шизофрения, нали така?
Да. Ето това не е ли типичен пример?
Ето това е типичен пример за шизофрения. И аз мисля, че тези шизофренни състояния наистина ще уплашат една голяма част от техните поддръжници, защото не всички са толкова радикализирани. Аз отказвам да вярвам, че в България има 600 000 души, които са крайно радикално настроени и прекалено искащи тук набити на кол глави и бичувани публично хора. Това може би го искат 10% от техните избиратели, които имат някакви лични мотиви. Някои са известни журналисти, виждам, че те са с обсесии, непрекъснато вкарват някого в затвора, превърнали са се в прокурори, публични, в такива съдия-изпълнители. Но отказвам да вярвам, че 600 000 души, които сега са гласували за тази формация, ще подкрепят едно такова детинско поведение – както преди много време казах, преди почти две години направих един опит за по-дълбинен психологичен анализ на състоянието на г-н Петков и май се оказах прав. Значи това е краен инфантилизъм, абсолютна безотговорност и наистина играйкане със съдбите на страшно много хора, целия народ като цяло.
Той не го осъзнава, между другото.
Ами да. Аз тук бих спекулирал малко. Ако говорим за г-н Петков, момчето на татко Петко, аз казах, че той развива психологичната характеристики на човек с нарцистично разстройство, застинал в позицията на грацията, който винаги прави нещата с идеята, че ще му бъде простено, че дори и да преувеличава, и да излъже, ще бъде винаги под благосклонните погледи на мама и татко, и ще си играйка, така че да получи потупване, ще се усмихва и винаги всичко ще му бъде простено.
Татко Петко е друга опера.
И ако нещо се случи лошо, татко Петко ще вземе нещата в свои ръце, и между другото той ги взе, ако забелязахте, когато падна правителството. Психологията на г-н Василев е малко по-различна. Там обаче имаме доста отмъстителни нюанси, по-скоро с характеристиките на отличник, любимецът на другарката, който обаче е мразен изключително много от своите съученици, защото също така и ги топи, от време навреме си купува от тяхното благоразположение, защото им дава да решат по някоя задачка, но дълбоко в себе си ги мрази и дълбоко в себе си е параноичен, че и те го мразят. И сега, за да им докаже своето превъзходство, нали, за да се спаси тогава, той е евакуирал малоценностния си аз в един грандиозен, гигантомански аз, и който сега имаме удоволствието да го видим репрезентиран пред нашия народ, той мисля, че го показа като финансов министерство, с едни гигантски проекти, с едни мостове, за които, ако си спомняте, говореше.
Да, тунели.
Те не са случайни приказки, те са проекция на този аз, който ни казва следното: „вие нищо не разбирате“. Аз даже съм чул една клюка, че той е имал такава реплика към г-н Христо Иванов, коментирайки някакви правни казуси, за които доколкото разбирам г-н Христо Иванов е имал основателни тревоги, той му казал: „Христооо, причината е аз да съм завършил с отличие Харвард, а ти затова си завършил с ниски оценки Софийския университет“. Точка по въпроса. Как ви звучи това?
Бележкарство.
Ами ето затова описах психологията на въпросния господин. Ако всички станем заложници на тези хора, ни чакат само злини.
Странно е, г-н Йорданов, как съжителства двата аз-а на Кирил Петков и на Асен Василев? Формално те не се ли бият?
Защото и двата са с нарцистично разстройство.
Само нарцистичната връзка ли е?
Да, нарцистичният елемент е много. Към тях трябва да добавим и г-н Рашков, който също е с такава нарцистична фиксация много сериозна. Така че мисля, че в случая се образува един нарцистичен триумвират, който господства в България, в услуга е на един друг нарцистичен човек, който се прави на министър-председател, макар че това не са му функциите, сещате се за кого говоря. Няма да говорим с недомлъвки, говорим за президента Радев, който добре изпълнява заръките, които са му предложени от демиурзите, които са около него и зад него. И на практика сме управлявани в много критичен и лош момент, когато България трябва да покаже ясна позиция, когато можехме да изпълним изключително бързо всичките си да кажем, това го казвам не като експерт в областта, а понеже познавам и съм близък с един изключителен експерт в областта проф. Румен Кънчев, да е жив и здрав, консултирам се с него редовно. Можеше да решим проблемите си с превъоръжаването, със стиковането с натовските стандарти много по-бързо, както го правят всички останали държави, ние в този момент си избрахме, благодарение на „С вас сме, г-н президент“, и някои ръстови гиганти в българската политика, си избрахме този президент, и сега му се радваме. И той ги говори едни неща навън, после други неща, стиска се като обран евреин се стиска, извинявам се, разбира се, такъв е изразът, стиска се, когато трябва да се даде един патрон, все едно тук всичко е безценно. А в крайна сметка това въоръжение е от времето, когато аз съм бил войник, не че съм много възрастен, но все пак шегата…
То вече е за изхвърляне. Имаме къде да го дадем.
То вече е за утилизация, да, но ние тук се стискаме страшно. Ами то не е обидно, то е стратегически грешно за цялата ни държава, за цялото ни развитие. И на фона на това някои казват: „Ние ще сваляме Путин и ще депутинизираме България“. Забележете, онези денацифицират, тези ще депутинизират. Хайде да слезем на земята и да се хванем за работа.
А какъв антагонизъм се оформя сега след изборите? Какво ще се случи при формирането на правителство?
Ами за формирането на правителство шансовете са малко по-големи, но не много по-големи. Аз съм далеч от мисълта, че така да се каже Бойко Борисов ще пипне нарочно топката с ръка в наказателното поле, за да даде дузпа на противника. Той ги нарича „опоненти“, забележете. Така, ако някой живее с мисълта, нали, говорим за параноя и тежки клинични състояния, тези хора настина живеят с мисълта за…
Мания за величие?
И това, но те наистина се съпреживяват като нападнати, те наистина живеят в един параноичен ужас. Вижте, забележете, те създадоха така, че обучиха поредица от поколения на едни неверни неща за живота. Нека да го кажа ясно, как аз виждам и как смятам, и по-умни от мен хора са го дефинирали: политиката е състезание, а не е война. Война става само когато комунисти, нацисти и разни други екстремисти решават да вземат властта. Не е война, това е състезание. Когато състезанието завърши, обичайно в спорта хората си стискат ръцете и продължават напред. Какво означава това? Това означава, че когато някой спечели, другият първо трябва да има достойнството и куража да признае загубата. Съответно да направят всичко възможно, защото и двете политически, и трите политически сили са декларирали, че те са отговорни субекти, което означава ти не можеш да бламираш на базата на твоето его, на базата, както е популярно да се казва, на твоите комплекси, на твоите пристрастия безобразни, на твоите нелепи фантазии и всякакви други абсурди, които завладяха мисленето на много хора в България, ти да саботираш всичко. Това означава антидържавно поведение. И понеже ми зададохте въпроса, голяма е разликата между онези политически сили, които се държат държавнически, и тези, които саботират държавността в България, които искат да продължи това безвремие, това абсурдно управление, на което в момента сме свидетели, и искат в крайна сметка за да изгори плевнята на Вуте, ще си запалят къщите. Ако искат да си запалят къщите, аз отказвам да го направя.
Странно е, какво печелят? Какво печелят от това поведение?
А защо е създадена тази поговорка? Между другото това е шопска поговорка, пък най-много от избирателите на ПП и ДБ са в София. Може би има някаква връзка за това, нали, ще си запаля къщата, за да изгори плевнята на Вуте. Какво печелят? Знам ли, какво печелят. Аз не мисля, че те са наясно, какво печелят. Сега, една голяма част от тях искат да продължат да си дават нещата под наем, да работят по НПО-та, общо взето не реална работа, а така, да са близко до властта, да си ходят по кафенетата и да се чувстват елит.
Стига да има кой да им дава пари за това.
Не, те може би една част от тях нямат тези страхове и притеснения на нормалните работещи хора, като мен, чийто бизнес зависи от бизнес средата. Ако всичко се обърка, както се обърква, първите, които стават потърпевши, са консултанти по човешки ресурси, реклама, маркетолози, реклами – да, по услугите стават губещи. Аз искам за себе си, от моя индивидуална гледна точка, искам предвидимост, искам стабилност. Това е важно нещо. И това не е клише, това не е статукво.
Базисен принцип?
Да. Т.е. във всяка нормална демокрация опонентът не е враг, той е конкурент, но не е враг. Не можеш да издаваш присъди в медиите, не можеш да рушиш институциите. В момента в България институциите са разрушени, разбирате ли? Нека да го обясня, за да е ясно на всички ваши слушатели. Разрушаването на институциите е първо загуба на доверие. Това означава, че човекът, който бъде поставен да оглавява дадена институция, няма никакъв авторитет, всеки може да го оспори. Аз съм живял във времена, които бяха много бесни времена, но нямаше такова нещо. Второ, самите служители вътре са в трайна несигурност, те са в някаква постоянна тревожност, което разбира се ги вкарва в един дефанзивен режим на функциониране. Т.е. те нито са готови да поемат повече ангажименти, нито са готови да си вършат по-качествено работата с основната мисъл да не сбъркат, защото не знаят, какво ще се случи утре – кой ще дойде, кой ще тръгне да ги чегърта, да ги убива, да ги разселва и т.н. Това създава онази среда, в която е абсолютно пречупено доверието. Счупена държава това означава – няма доверие в нито една институция. България в момента е разсипана от тази гледна точка. А какво е вредното? Вредното е в това, че то вреди на всички хора. Единственото, което в момента ни крепи, извинявайте за израза, е понатрупаната сланинка 10 години назад. И това, че след КОВИД пандемията, която стопи изкуствено естествените процеси икономически, те се събудиха, икономическите субекти се събудиха и търсят на постковид ситуацията. Но в тази ситуация е като в мътна вода – можеш да спечелиш, но можеш и много да загубиш. Както виждаме, ние трайно от 2 години насам залагаме неща, заради които ще губим, въпреки икономическия ръст, въпреки много други неща, ние залагаме харчове, ние залагаме политики, които няма да са в полза на хората. За да има полза, трябва да има стабилност, трябва да има институции, трябва да можеш да се доверяваш на тези, които ни управляват, че са добросъвестни и отговорни. Така че следващите избори ще бъдат Рубикон, който пък ще бъде между тези, които наистина са отговорни и осъзнават държавнотворната роля, която имат с функциите, които изпълняват, и тези, които си играйкат в пясъчника. Както казах на едно друго място, време е за мъжкари, не за момченца.
Така е. Но нещо друго да ви попитам. Преди местните избори ще има ли извънредни парламентарни? Въпросът е свързан с другия – ще има ли правителство? Ако няма правителство, кога ще дойдат следващите предсрочни парламентарни? Ако има правителство и се окаже не особено стабилно, след местните дали ще има по-следващо правителство? Каква е картината?
Нека да очертая нещата. Първо, ПП-ДБ не са грозната невеста, която си фантазира, че всички искат да я имат, ама тя ще им откаже. Така. Вариантите са два. Затова казах, че ГЕРБ-СДС коалицията няма смисъл да прави резки движения, просто играе в центъра, и да не пипа топката с ръка в наказателното поле. Какво означава това? Това означава да се направят първо всички крачки разумни, в които да се предложат варианти за контакт. Ако тези там, на Олимп, не желаят да контактуват с никой, защото са твърдолинейни…
И са на Олимп?
Що ли ми напомнят на някои, които ги наричаха навремето „костовисти“, нали, така хардлайнери.
Ама на тях от там им е генезисът, няма как.
Окей, знаем, какво се случи с хардлайнерите. Сега в момента не знам, ДСБ каква част от коалицията представлява, но сигурно а 0.0 не знам колко. Неслучайно ги напуснаха много хора, част от които са ми приятели. Така. Та, на въпроса – предлагаш всичко възможно. Ако не се приеме, следващият нормален ход е предлагаш правителство. Така. Това правителство може да бъде подкрепено, може и да не бъде подкрепено. И изпълняваш това, което можеш да направиш. Оттам нататък, ако това не се случи и не се приеме, без значение какви мотиви, кой, къде, как и т.н., след това извъртаме познатия ни вече до болка цикъл, и отиваме на нови избори. Само че без бюджет, доколкото разбрах, защото Борисов го заяви, което за момченцата може би не е ясно, че е голям проблем, но за жените и мъжете е ясно, какъв е проблемът, че е много сериозен, който ще направи общините изключително уязвими, ядосани, защото те работят в момента в авариен режим, но есента ще бъде съвсем зле положението. Ще ядоса вече, както казах, доста хора. Тук вече ще видим, каква ще бъде ролята на господина от площада с юмрука, защото той последните избори го игра ха за тия, ха за ония, нали, едните удрят едните, там разкарваше Шишков по магистралите, изкарваше финансовата министърка да даде сигнали, макар че после ги сви тези сигнали какво е положението и т.н. Въпросът е, че той игра, продължи разрушителната си роля на политическия живот. Но въпреки всичко на есен, аз твърдя, че на есен Рубиконът ще бъде в това, че големите апетити, защото в момента нека да бъдем честни, за мен, това е моя спекулация, казвам го ясно, за да е, не съм водил задълбочени разговори, не ми го е казал никой, но аз от много време, както и с вас съм споделял, си мисля, че основната, голямата цел на „Демократична България“ беше София, ако може и Пловдив. София, защото тук са им избирателите, те искат да управляват всички пари, за да могат буквално нашите фирми, нашите хора, нашите НПО-та да си получават директно средствата от общината. И това щеше да завърши техния кръг като частичен успех, защото по едно време бяха повярвали, че могат да имат национално лидерство. Това се разби на пух и прах на тези избори. Така. И към момента те спечелиха и трите МИР-а: 23-ти, 24-ти и 25-и. Само че до есента има много време. И освен всичко друго, аз си мисля, вижте, ГЕРБ са в изключително неизгодна позиция, защото те така или иначе управляват 18 години, както се казва, и мед и масло да беше текло 18 години…
Щеше да омръзне.
Щеше да омръзне. Така. Те са изправени пред дилемата какво като алтернатива да предложат и какъв политически ход да направят. Но те не са далеч от идеята, според мен, следната идея: а бе, ние може да не спечелим с партийна кандидатура изборите, но пък ще направим всичко възможно ДБ и ПП да не ги спечелят, което вече е мисия възможна. Нали, един вестник, мисия, Марс 121. Аз си мисля, че тази мисия е напълно постижима.
Т.е. задкулисна подкрепа на непартиен кандидат?
На непартиен кандидат, трябва да ви кажа, че поне на местните избори винаги са се появявали разумни кандидати, които не са подкрепени от някоя политическа централа официално. Но дори и такъв ход да направят, или пък да се направи една много по-широка коалиция, анти-ПП коалиция. Защото тези хора си го търсят и ще бъдат ошамарени много сериозно от избирателите. Аз го казвам съвсем сериозно. Ако искат да слушат, ако искат да не слушат. Ако те вярват, че продължавайки този екстремизъм, този фанатизъм, тази параноя и този инфантилизъм, да го налагат на хората на техен гръб, само защото те, както казах образно, нали, имат 3 магазинчета, които винаги ще дават под наем, и ще си взимат наема и ще си ходят по кафененцата да си чешат езиците, хората няма да го търпят това нещо. Защото хората работят и се издържат с труда си, кой като бизнесмен, кой като селскостопански работник, кой като някой друг, без значение.
Благодаря ви.
Цоня Събчева
https://www.focus-news.net/rss.php?cat=34
Източник
