Българската звезда в планинското колоездене Изабела Янкова обяви преждевременно края на обещаващата си кариера. Бившата световна и европейска шампионка и носителка на Световната купа в спускането при девойките пострада сериозно при катастрофа миналия април. Тогава тя заспа зад волана на управлявания от нея автомобил, като при удара с дърво се отърва с мозъчно сътресение и различни наранявания.
Състезателката от Тетевен, която ще навърши 21 г. на 23 юни и по време на кариерата си претърпя много тежки падания, изля душата си във Фейсбук:
Никога преди не съм го казвала така ясно. Но днес е денят, в който ще го кажа на глас: Отдръпнах се от спорта. Не си тръгнах заради болката. Не заради катастрофата. Не заради сътресенията. Всичко това беше част от пътуването, да, но нищо от това не ме спря.
Истината е, че тръгнах за нещо много по-тихо, много по-лично. За чувство, което не идва наведнъж, а се настанява бавно, ден след ден. Чувство, че вече не си себе си на мястото, където си се борил толкова дълго. Това нещо отвътре започва да шепне: „Не е нужно да продължаваш, само защото веднъж си започнал. „
Това решение не беше слабост. Не беше бягство. Беше смелостта да призная, че се промених. Че пътят ми ме зове другаде. Това, което вече не искам да доказвам – искам да чувствам.
Да пуснеш не винаги означава да се откажеш. Понякога означава да избереш себе си. И това направих аз. Аз избрах себе си. Без вина. Без обяснение. Без драмата на края. Просто с тихата сигурност, че съм готов да продължа напред…по мой собствен начин.
Благодаря ти. За всеки човек, който вярваше в мен преди аз да повярвам в себе си. Към отборите, които протегнаха ръце. Към спонсорите, които застанаха зад мен – не само в победите, а в тишината между тях. На феновете, които ме последваха с очите си, които ме разбраха без думи. И за тези, които намериха кураж да започнат собственото си пътуване заради моето.
Ти носиш част от сърцето ми. Винаги ще го правиш. И на всички, които днес живеят чрез спорта, които горят за него, които се прераждат след всяко падане –
защитавай тази любов. Нахрани го. Грижи се за него. Не е само физическо. Душата е в движение. И един ден животът те повика някъде другаде – позволи си да отидеш. Но докато все още си в него – обичай го с всичко, което имаш. Благодаря ти, много любов.“
