Въпреки славата актьорът преминава през много тежки моменти
Легендата на Холивуд Робърт Редфорд, поставян често в калифорнийския стереотип на красивия мъж с руса коса, доказа с годините, че е много повече. Вероятно едно от най-правилните определения за титана на киното, който си отиде във вторник на 89 г., идва от режисьора Сидни Полак, с когото работят по 7 филма: “Той е интересна метафора за Америка – златно момче с тъмна страна”. Може би именно затова в повечето си образи Редфорд умело добавяше към силната мъжка фигура доза ироничен хумор, загатвайки за една по-сложна психология на личността, простираща се отвъд красивата външност.
Редфорд не беше просто “златното момче на Холивуд” – той се превърна в опора и учител за много актьори, сред които Брад Пит и Скарлет Йохансон, основа “Сънданс” – най-големия фестивал за независимо кино в САЩ. Калифорниец по рождение, но от Юта по душа, звездата яростно защитаваше каузи за опазването на околната среда, при това много преди екоактивизмът да стане модерен. И въпреки страстта си към спортните коли. Това признава самият той през 2011 г. пред сп. “Ескуайър”: “Винаги съм харесвал скоростта. Притежавам кола, за която не би трябвало да говоря, защото съм еколог, но Porsche Spyder 550 RS от 1955 г. е най-добрият спортен автомобил”.
В друго откровение актьорът споделя, че в детските си години съвсем не е съзнавал, че е привлекателен: “Когато бях дете, никой не ми казваше, че съм хубав. Жалко, защото щях да си прекарам по-добре”. И наистина, перипетите за Роб започват доста рано. Роденият в Южна Калифорния през 1936 г. актьор е закърмен с плажове и соления бриз на океана, но едно плуване едва не му коства живота. Като дете е
прикован на легло две седмици, след като се заразява с полиомиелит
(детски паралич). Острата инфекция го хваща, след като плувал в океана, а това било преди ваксината да бъде разработена от Джонас Солк и масово прилагана през 50-те и 60-те години. По-късно Редфорд отдава почит към паметта на Солк в документалната поредица “Катедралите на културата”.
В тийнейджърските години опасността пак дебне Редфорд зад ъгъла, или по-скоро под покрива. Когато е в гимназията “Ван Найс” в Ел Ей, става част от улична банда на име “Бароните”. Освен че е арестуван за “вземане на автомобил, в багажника на който имало откраднати бижута”, той бил убеден от групата момчета да скочи от покрива на сграда, за да докаже мъжествеността си. “Бързо станах по-твърд”, разказва Редфорд.
Макар да израства като “непълнолетен престъпник”, той си извоюва бейзболна стипендия в Университета в Боулдър, Колорадо. Там се присъединява към братството “Капа Сигма”, но скоро се увлича по партита и каране на мотори, вместо да учи. В биографията му се посочва: “Редфорд се превърна в любимец на пиянските кръгове, но беше смятан за непредсказуем човек”. Пред “Ел Ей Таймс” легендата разказва, че е загубил бейзболната си стипендия заради купоните и само 18 месеца по-късно е бил изключен от колежа.
Майката на Робърт Марта Харт умира през 1955 г., когато той е едва на 18 г. Преди смъртта си тя ражда близначки, които умират скоро след това. По-късно тя се разболява заради раждането и получава фатален кръвоизлив. “Тя беше пълна с живот, с любов. Поемаше рискове и беше много смела. Научи ме да карам кола, когато бях на 10 г.”, спомня си Редфорд.
“Бяхме близки, но аз бях млад по душа, както всички деца. Не исках внимание, а имах майка, която искаше да ми даде това внимание, а го отблъсквах. Чувствам се зле за това”, признава той.
След смъртта на майка си Редфорд е съкрушен и започва да се скита. Намира си работа в калифорнийските нефтени находища, а след това пътува до Париж и Флоренция, където учи изкуство. Макар да му се удава рисуването на карикатури, осъзнава, че е посредствен, и се връща в САЩ. Жени се за приятелката си Лола ван Вагенен през 1958 г. и почва да учи сценичен дизайн в Ню Йорк. Когато му казали, че за да разбере принципите на сценичния дизайн, трябва да се постави на мястото на актьора, той се записал в Американската академия за драматични изкуства.
Оттам стартира и бляскавата му кариера, а по същото време с Лола посрещат първия си син – Скот Антъни. Той обаче умира
едва на два месеца от синдрома на внезапната детска смърт
“Беше много тежко”, припомня си Редфорд през 1998 г. Разказва как с Лола били едва на 20 и 21 години и били неподготвени да се справят със смъртта на сина си. “Това беше първото ни дете, а ние бяхме разорени в Ню Йорк, беше наистина трудно”.
Редфорд и първата му съпруга имат още три деца – Шауна, Ейми и Джейми. С Лола се развеждат през 1985 г. след 27 години брак, като по думите на Редфорд всичко е станало “по взаимно съгласие”. През годините семейството на холивудската звезда преживява редица трагични събития – гаджето на дъщеря му Шауна е застрелян в Колорадо, а тя оцелява след ужасна катастрофа, при която потъва заедно с колата си.
Джейми “страдаше от яростта на лошото здраве”, споделя Редфорд. Синът на актьора е диагностициран с респираторна болест още като бебе, а по-късно развил колит, който впоследствие довел до цироза. През живота си Джейми е претърпял две трансплантации на черен дроб, а през октомври 2020 г. умира от рак на черния дроб, когато е на 58 г. Според Робърт “най-трудното нещо на света е, когато децата ти имат проблеми. Нашето семейство е преживяло толкова много неща, за които никой не знае”. През 2009 г. Редфорд се ожени за дългогодишната си приятелка Сибил Сагарс, като двамата избягваха светлините на прожекторите в Холивуд.
Открива Брад Пит, който го нарича свой ментор
Робърт Редфорд беше пример за поколения актьори. Още през 90-те разпозна таланта на Брад Бит и дори коментира, че вижда в него много от себе си. Именно той режисира първия голям блокбъстър на Пит – “Там тече река” (1992). В лентата актьорът изиграва харизматичния бунтар Пол Маклийн – журналист и комарджия, който живее в селски район на щата Монтана.
Редфорд лично го избира за ролята, а още при първата им среща усеща, че Пит ще преуспее в Холивуд. Легендата смята, че успехът на по-младия му колега се дължи не само на външния му вид, но и на неговите качества, сред които “интелигентност, талант, трудолюбие и скромност”.
Почти 10 години по-късно двамата се събират отново за “Шпионски игри” (2001). Във филма Редфорд и Пит споделят екрана като агенти на ЦРУ. През годините Брад споделя, че възприема Робърт Редфорд като свой ментор. Не може да се отрече и визуалната прилика между двамата, като е много възможно Пит да е копирал стила на Редфорд, който се изразява в облекло от 70-те години, големи слънчеви очила, дълги, разрошени руси кичури.
Велики актриси влюбени в него
В началото на кариерата си Робърт Редфорд трупа опит на Бродуей и в телевизията, преди да „избухне“ в лентата на Робърт Мълиган “Вътрешният свят на Дейзи Клоувър” (1965). Във филма играе егоистичния бисексуален съпруг на Натали Ууд и печели “Златен глобус” за най-обещаващ дебют.
Кариерата му тръгва стремглаво нагоре, като година по-късно партнира с Марлон Брандо в “Преследването” (1966).
Световната слава идва с уестърна “Буч Касиди и Сънданс Кид” (1969), в който играе с Пол Нюман. Двамата открили, че споделят любов към театъра и останали приятели до смъртта на Нюман през 2008 г. “Правехме си номера – колкото по-сложна е шегата, толкова по-добре”, спомня си Редфорд.
Редфорд и Нюман се събират отново за кримикомедията “Ужилването” (1973). Робърт е номиниран за “Оскар” за най-добър актьор, но губи. Това е единственият път, в който попада сред номинираните за мъжка роля, но печели приза за режисура, а през 2002 г. взима и почетен “Оскар”.
През 1974 г. Редфорд купува правата за екранизация на книгата “Цялото президентско воинство” – разказ за скандала “Уотъргейт”, като филмът взема 4 оскара.
След големи успехи през 60-те и 70-те Редфорд се захваща с режисиране.
През годините “златното момче на Холивуд” си партнира с някои от най-емблематичните актриси, сред които Джейн Фонда, Барбра Страйсънд, Мишел Пфайфър, Мерил Стрийп и Деми Мур. Някои от тях не крият, че са били “влюбени” в него.
