Вицепремиерът Мария Габриел ще ръководи Националния съвет за превенция и защита от домашното насилие

Вицепремиерът Мария Габриел ще бъде първият председател на Национален съвет за превенция и защита от домашното насилие, реши правителството днес. Законът за защита от домашното насилие бе сред приоритетите на 49-то Народно събрание и бе приет още на първата му сесия.

Националният съвет за превенция и защита от домашното насилие ще бъде специализиран, постоянно действащ, колективен и консултативен орган към Министерския съвет за осъществяване на държавната политика за противодействие на домашното насилие. Той ще координира, наблюдава и оценява политиките и мерките, предприемани от ангажираните институции.

С цел подчертаване на публичния ангажимент на държавата към проблемите с домашното насилие и за гарантиране на ефективното взаимодействие между компетентните органи е предвидено Националният съвет да бъде ръководен от заместник министър-председател.

Вицепремиерът Мария Габриел поема националната координация по глобалната инициатива „Партньорство за открито управление“

С решение на Министерския съвет вицепремиерът Мария Габриел бе определена за координатор за участието на Република България в глобалната инициатива „Партньорство за открито управление“ и за председател на Съвета за координация на България в инициативата.

„Партньорството за открито управление“ е многостранна инициатива с участието на 76 държави, която има за цел осигуряване на конкретни ангажименти от страна на правителствата за насърчаване на прозрачността, овластяване на гражданите, борба с корупцията и използване на новите технологии за укрепване на управлението.

Страната ни вече 10 години е активен участник в инициативата. В ход е изпълнението на Четвъртия национален план за действие (2022-2024), изготвен и осъществяван съвместно от представители на държавни институции и граждански организации. Планът включва 14 мерки в тематичните области прозрачност и достъп до информация, почтено управление и борба с корупцията, отворени данни, гражданско участие.

Като форум за реализация в най-висока степен на гражданското участие, Съветът за координация подпомага процесите по съвместното планиране и изпълнение на решения от администрацията и неправителствените организации, действа като механизъм за наблюдение и контрол на изпълнението на мерките на плана – както от заинтересованите страни, така и от широката общественост.

Повече информация за българското участие в инициативата е достъпна на Портала за обществени консултации https://strategy.bg/Articles/List.aspx?lang=bg-BG.

Вицепремиерът Мария Габриел е определена за председател на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси

Министерският съвет прие Решение и определи Мария Габриел, заместник министър-председател и министър на външните работи, за председател на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерския съвет. Съгласно Правилника за устройството и дейността на Съвета, той се ръководи от вицепремиер.

Националният съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси е координиращ и консултативен орган, който подпомага Министерския съвет в разработването и провеждането на държавната политика по етническите и интеграционните въпроси, на основата на сътрудничество между държавните органи и сдруженията на български граждани, принадлежащи към етнически малцинства, и други юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, които работят в областта на междуетническите отношения и защитата правата на човека.

Правителството предлага главен комисар Живко Коцев да бъде назначен за главен секретар на МВР

Министерският съвет прие Решение за предложение до президента на Република България за издаване на Указ за прекратяване на правомощията на главния секретар на Министерството на вътрешните работи главен комисар Петър Тодоров и за освобождаването му от длъжност.

Министерският съвет прие също така решение за предложение до Президента на Република България за издаване на указ за назначаване на главен комисар Живко Коцев за главен секретар на Министерството на вътрешните работи. Живко Коцев напълно отговаря на изискванията на чл. 36, ал. 5 от Закона за МВР за заемане на длъжността.

Приета е Националната статистическа програма за 2023 година

Министерски съвет прие Отчет за изпълнението на Националната статистическа програма и за дейността на Националния статистически институт през 2022 година и проект на Националната статистическа програма за 2023 година. Основните теми в отчета на НСИ са:

  • Провеждане на партньорска проверка в рамките на Европейската статистическа система 2021 – 2023 година (трети кръг партньорски проверки);
  • Координация на дейностите на Работната група по обмен на статистически данни и икономическа информация към Организацията за черноморско икономическо сътрудничество.
  • Обявяването на резултатите от 18-ото преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 година.

Акцент в приетия отчет е поставен върху нови изследвания, методологии и данни, публикувани за първи път като „Изследване на насилието, основано на пол“, допълнителния модул за социалното включване и условията на живот към наблюдението на домакинските бюджети, използването на административни регистри за получаване на данни за детските градини и училищата и за индекси на цени на жилищата и показатели за продажби на жилища.

През годината за първи път са предоставени данни на Евростат за Е-търговията в предприятията по стандарт SDMX и метаданни за качеството на изследването по стандарт SIMS.

През 2022 г. Националният статистически институт успешно проведе 273 статистически изследвания, а органите на статистиката – 55.

Националната статистическа програма за 2023 година включва план за провеждане на статистическите изследвания от Националния статистически институт и органите на статистиката. Включените нови изследвания и дейности в националната програма за 2023 г. са свързани с нуждите на потребителите и с приоритетите заложени в Годишната европейска статистическа програма за 2023 г. Нови изследвания и европейски проекти на НСИ през 2023 г. са:

–         Ревизиране на данните за населението към 31.12 и прогнози за населението;

–         Наблюдение на структурата на заплатите 2022;

–         Профилиране на многонационални групи предприятия с национално значение;

–         Координация и докладване на статистически данни за оценяване на напредъка по Целите за устойчиво развитие 2030 на ООН;

–         Интегрирана статистика на земеделските стопанства през 2023 г. (IFS2023).

–         Подобряване на хармонизирания индекс на потребителските цени;

–         Програма за европейски сравнения 2023 г.;

–         Глобалните вериги стойности и многонационалните предприятия в бизнес статистиката;

–         Подобряване и развитие на статистиката на тема демография, миграция и преброяване на населението и жилищата;

–         Провеждане на Европейска олимпиада по статистика за ученици 2022/2023 г. в България и международен конкурс за статистически плакат.

През настоящата година ще приключи обработката на данни от „Изследване на бюджета на времето“, включено в програмата на Преброяване 2021. То ще даде много важна информация за разпределението на времето и начина на живот на българите.

Средствата за изпълнение на Националната статистическа програма през 2023 г. се разпределят по бюджетите на НСИ и органите на статистиката, които ще извършват планираните дейности.

Приети са промени в механизма за координация и наблюдение на структурни реформи в рамките на Европейския семестър

Министерският съвет (МС) прие промени в свое Решение № 667/2021 г. за определяне на механизъм за координация и наблюдение на структурни реформи в рамките на Европейския семестър.

Измененията отразяват приетите промените в Устройствения правилник на Министерството на финансите (ДВ, бр. 63/25.07.2023 г.)., свързани с новото наименование на дирекция „Европейски въпроси и икономически анализи“, която става „Европейски въпроси и политики“, както и с преминаването на дирекция „Централно координационно звено“ от МС в МФ.

Одобрен е доклад с нови и актуализирани мерки в Националната програма за реформи на Република България за 2023 година

Министерският съвет прие доклад и отчетна таблица към Националната програма за реформи (НПР) за тази година. Документите съдържат мерки в отговор на Препоръката на Съвета на Европейския съюз от 24.05.2023 г., която съдържа три специфични препоръки за България.

Ангажиментите в НПР са допълнени с девет нови и една актуализирана мярка в областите данъчна политика, подкрепа за уязвимите домакинства, цифров и екологичен преход.

Чрез една от тези мерки е предвидено уязвими семейства да бъдат компенсирани за високото ниво на инфлация, вследствие на ръста в цените на петрола, газа и електричеството в резултат от военната агресия на Русия в Украйна, за да могат да се справят с повишените разходи за потребление на енергия.

С изпълнение на мерки, свързани с квалификация и кариерно развитие на заети лица, ще се осигурят възможности за обучения за придобиване на дигитални умения.

Предвидено е изграждане на обучителен център като елемент от националната система за киберсигурност и подобряване на капацитета за реагиране при инциденти с компютърната сигурност.

Поет е ангажимент да се осигури подкрепа чрез Програмата „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ 2021-2027 за изграждане на национална мрежа от Европейски цифрови иновационни хъбове и развитие на капацитета на избраните национални цифрови и иновационни хъбове за предоставяне на услуги в областта на дигиталните и зелените технологии за малки и средни предприятия и за публични организации за техните неикономически дейности.

С мярката „Нови умения“ по Програмата „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027 е предвидена подкрепа за предприятията за изкопаеми горива, чрез която да се посрещнат динамичните промени в производствата и да се осъвременят знанията и уменията на заетите лица, вкл. тези в риск от загуба на работа, поради преструктуриране, закриване на неекологични дейности и др.

Приведената в съответствие отчетна таблица е основа за проследяване и докладване изпълнението на новите и актуализирани мерки в отговор на отправените към страната ни специфични препоръки.

Отчетът за напредъка в изпълнението на отделните специфични препоръки ще бъде представен на Европейската комисия през април 2024 г. със следващата актуализация на Националната програма за реформи и на Конвергентната програма на България (2024 – 2027 г.).

УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ – гр. Плевен е определена за университетска болница

Министерският съвет прие решение за определяне на „УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ Д-Р ГЕОРГИ СТРАНСКИ“ ЕАД, гр. Плевен за университетска болница.

Съгласно Закона за лечебните заведения университетските болници са многопрофилни или специализирани и в тях се осъществяват дейности по направленията: клинично обучение на студенти и докторанти по медицина и/или дентална медицина и/или фармация; клинично обучение на студенти по специалности от професионално направление „Здравни грижи“; следдипломно обучение на лекари, лекари по дентална медицина, фармацевти, специалисти по здравни грижи.

Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването определя кои лечебни заведения или техни клиники/отделения придобиват правата на университетски болници/клиники или отделения за срока на одобрението/акредитационната оценка. Предложението на министъра на здравеопазването се прави въз основа на мотивирано искане от съответния ректор на висшето училище, съгласувано с ръководителя на лечебното заведение.

УМБАЛ „Света Марина“ –  Плевен“ е определена за университетска болница

Министерският съвет прие решение за определяне „ УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „СВЕТА МАРИНА“ – ПЛЕВЕН“ ООД за университетска болница.

Съгласно Закона за лечебните заведения университетските болници са многопрофилни или специализирани, като в тях се осъществяват дейности по направленията: клинично обучение на студенти и докторанти по медицина и/или дентална медицина и/или фармация; клинично обучение на студенти по специалности от професионално направление „Здравни грижи“; следдипломно обучение на лекари, лекари по дентална медицина, фармацевти, специалисти по здравни грижи.

Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването определя кои лечебни заведения или техни клиники/отделения придобиват правата на университетски болници/клиники или отделения за срока на одобрението/ акредитационната оценка. Предложението на министъра на здравеопазването се прави въз основа на мотивирано искане от съответния ректор на висшето училище, съгласувано с ръководителя на лечебното заведение.

Одобрена е помощ на кандидатите по програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна

Министерският съвет прие решение за одобряване на помощ на кандидатите по Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България, приета с РМС № 317 от 2022 г., изменена и допълнена с РМС № 535, 665, 856, 909, 963 и 1038 от 2022 г. и РМС № 141,212,323,400 и 454 от 2023 г.

Плащанията са верифицирани за периода от 01.06.2022 г. до 15.11.2022 г. за 43 одобрени заявления и периода от 01.04.2023 г. до 30.06.2023 г. за 167 одобрени заявления на заинтересованите лица.

С приемането на настоящия проект на акт плащанията за двата периода към одобрените за финансиране кандидати са в общ размер на 8 187 140,90 лв. с ДДС, съгласно приложения Списък № 19, неразделна част от проекта на Решение.

След извършване на допълнителни проверки по предоставените от ДАБ и от ГД „Гранична полиция“ актуални данни са установени лица с временна закрила, които са напускали пределите на страната през времето на ползване на Програмата. Извършени са и корекции във връзка със забавени от обектите регистрации в ЕСТИ и последващи регистрации в други обекти и подадените декларации за изхранване от законните представители на лицата, извършващи дейност в обектите чрез Системата за сигурно електронно връчване.

Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Държавна агенция ,,Национална сигурност“

Министерският съвет на Република България прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Държавна агенция ,,Национална сигурност“ за 2023 г.

По бюджета на Държавна агенция „Национална сигурност“ за 2023 г. са одобрени допълнителни разходи за персонал в размер на 5 700 000 лв. за увеличаване на възнагражденията на персонала в Държавна агенция „Национална сигурност“, считано от 1 август 2023 г. Одобрени са и разходи за увеличаване на разходите за издръжка на Държавна агенция „Национална сигурност“ в размер на 1 500 000 лв.

Средствата се за сметка на предвидените разходи в централния бюджет за изпълнение на политики по чл. 1, ал. 5, т. 9.2 и 9.3 от Закона за Държавния бюджет на Република България за 2023 г. в област „Вътрешен ред и сигурност“.

Осигуряват се средства за физическо възпитание и спорт в училищата по изкуствата и по културата

Министерският съвет прие Постановление за одобряване а допълнителни разходи по бюджета на Министерството на културата за 2023 година за изплащане на минимални диференцирани размери на паричните средства за физическа активност, физическо възпитание, спорт и спортно-туристическа дейност на деца и учащи в държавните училища по изкуствата и училища по културата.

С чл. 1 от Постановлението се одобряват допълнителни разходи за 2023 г. от централния бюджет, в размер на 45 252 лв. за изплащане на минимални диференцирани размери на паричните средства за физическа активност, физическо възпитание, спорт и спортно-туристическа дейност на деца и учащи от държавните училища по изкуствата и училища по културата към Министерството на културата по реда на ПМС № 46 от 2020 г.

Сумата се осигурява за сметка на предвидените разходи в централния бюджет за 2023 г.

Одобрени са близо 63 млн. лева за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последици от бедствия

Министерският съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи/трансфери от резерва по чл. 1, ал. 2, раздел II, т. 5.1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. за непредвидени и/или неотложни разходи за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия.

С Постановлението се одобряват 63 053 544 лева за извършване на дейности за намаляване на риска от бедствия, възстановяване на непредвидени разходи за провеждане на спасителни и аварийно-възстановителни работи, преодоляване на последиците от бедствия.

Сумата се осигурява от резерва за непредвидени и неотложни разходи по Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г.

Одобряват се допълнителни разходи по бюджета на Министерството на отбраната

Министерският съвет прие постановление, с което се одобряват допълнителни разходи по бюджета на Министерството на отбраната за 2023 г. за сметка на предвидените разходи в чл. 1, ал. 5, т. 4.3 и т. 4.4 в Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г.

С приетия акт се осигуряват допълнителни разходи по бюджета на Министерството на отбраната в размер на 37 577 500 лева, необходими за придобиване, модернизация, поддръжка и ремонт на въоръжение, ракети, торпеда и техника и за ремонт и изграждане на инфраструктура, както и за придобиване на боеприпаси и горива за бойна подготовка.

Изплатените средства за образование и наука вече са разчетени в бюджета за 2023 г.

Изплатените средства за финансиране на политики в областта на образованието и науката вече са разчетени в бюджета за 2023г. Общата сума, преведена авансово на съответните институции преди приемането му, е 124 493 613 лв.

Подкрепата е за изграждане, пристрояване и реконструкция на детски ясли, градини и училища, осигуряване на учебници и учебни помагала, изплащане на обезщетения на персонала и за финансиране на дейности по Национална програма „България -образователни маршрути“.

Средства са отделени също и за ремонт на студентски общежития, както и за дейности по Стратегията за развитие на научните изследвания.

До приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. предоставянето на средствата на образователните институции стана с предишни решения на Министерския съвет. Със сегашното си постановление правителството го отразява и в централния бюджет.

Община Стара Загора ще управлява археологически недвижими културни ценности за срок от 10 години

Министерският съвет прие решение за безвъзмездно предоставяне за управление на археологически недвижими културни ценности – публична държавна собственост, на община Стара Загора за срок от 10 години.

Недвижимите културни ценности са:

  1. Античен комплекс при Западната порта на крепостта Августа Траяна, намиращ се в област Стара Загора, община Стара Загора, гр. Стара Загора, кв. Възраждане, заемащ площ от 6852 кв. м.
  2. Античен комплекс в южната част на Августа Траяна (Археологически обект „Централен площад“), намиращ се в област Стара Загора, община Стара Загора, гр. Стара Загора, с площ от 12 657 кв. м.
  3. Останки от антична сграда с мозаичен под и защитно монолитно покритие и подход за посетители, в гр. Стара Загора, бул. ,,Митрополит Методи Кусев“ № 34, с площ от 120 кв. м.
  4. ,,Неолитни жилища“ в източната част на селищна могила „Окръжна болница”, със застроена площ 363 кв. м, включваща експозиционна зала и сервизни помещения.

Дейностите, свързани с опазване на културните ценности и осъществяването на други научни, културни, образователни и туристически дейности ще се извършват в съответствие с изискванията на Закона за културното наследство от Регионалния исторически – Стара Загора.

Правителството се разпореди с имоти

Правителството обяви три имота за публична държавна собственост и ги предоставя за безвъзмездно управление на Националната спортна академия „Васил Левски“. Имотите се намират в местността „Акротирия“ на гр. Несебър и представляват самостоятелни обекти в съществуваща сграда. В предоставените помещения спортната академия ще може да провежда занятия, курсове и програми със студенти, работа с деца в неравностойно положение, обучения на деца и ученици в различни видове водни спортове, водно спасяване и др.

Министерският съвет обявява имот на Българската агенция по безопасност на храните, който досега е със статут на частна държавна собственост, за имот-публична държавна собственост. Той се намира в Ботевград и служи за осъществяване служебните задължения на служители на Областна дирекция по безопасност на храните – София област.

С решение на Министерския съвет имот в гр. Кюстендил променя статута си от частна държавна собственост на публична държавна собственост.  Поземленият имот, който е с предоставени права за управление на Висшия съдебен съвет, е с площ от 1831 кв. м. и в него са намира четириетажна сграда. Той осигурява зона за сигурност и обезпечава дейността на магистрати и служители, както и достъпа на гражданите до Съдебната палата. Той се намира в град Кюстендил, ул. ,,Гороцветна“ № 29-А.

С решение на правителството Агенцията за държавна финансова инспекция получава безвъзмездно за управление имот – публична държавна собственост в гр. Смолян. Имотът се намира в административна сграда на бул. ,,България“ № 14 и е със застроена площ 32 кв. м.

Пламен Панчев е назначен за почетно консулско длъжностно лице на Република Казахстан в Република България

Министерският съвет прие Решение за откриване на консулство на Република Казахстан в Република България, ръководено от почетно консулско длъжностно лице, със седалище в гр. Пловдив и консулски окръг, обхващащ територията на областите Пловдив, Стара Загора, Плевен и Ловеч, и за даване на съгласие Пламен Панчев, български гражданин, да изпълнява функциите на почетно консулско длъжностно лице на Република Казахстан в Република България със седалище в гр. Пловдив и консулски окръг, обхващащ територията на областите Пловдив, Стара Загора, Плевен и Ловеч.

Г-н Пламен Панчев е председател на Управителния съвет на „Сиенит холдинг“ в гр. Пловдив и в качеството си на почетно консулско длъжностно лице се очаква да работи активно за поддържане и задълбочаване на отличните двустранни отношения между Република България и Република Казахстан.

Откриването на консулство на Република Казахстан в Република България, ръководено от почетно консулско длъжностно лице със седалище в гр. Пловдив ще допринесе за увеличаване на възможностите за сътрудничество между двете страни в икономическата, културно-образователната, туристическата и други области от взаимен интерес.

Одобрено е Споразумението за финансовия принос на страната ни за помощта от ЕС към Украйна

Правителството одобри подписаното от министъра на финансите на 10.05.2023 г. и от генералния директор на Генерална дирекция „Бюджет“ на Европейската комисия на 26.06.2023 г. Споразумение за финансов принос между Република България и ЕК съгласно член 7 от Регламент (ЕС) 2022/2463 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на инструмент за предоставяне на подкрепа на Украйна през 2023 г., наречен „Макрофинансова помощ+“.

Инструментът „Макрофинансова помощ+“ предвижда Европейският съюз да заеме средства от капиталовите пазари или от финансови институции, за да предостави на Украйна изключително преференциални заеми през 2023 г. с максимален размер до общо 18 млрд. евро. ЕС се ангажира също така, в случай на постъпване на искане от украинска страна, да поеме лихвите по заемите, като отпусне т.нар. ,,лихвена субсидия“ и по този начин допълнително облекчи Украйна от финансовата тежест по обслужването на заемите. За да се обезпечат средствата за покриване на лихвата, държавите членки ще внесат допълнителни вноски в бюджета на ЕС, като съгласно одобреното споразумение приносът от България ще бъде в размер до 26,7 млн. лева за периода 2024-2027 г. или средно до 6,7 млн. лева годишно.

За влизане в сила на споразумението за финансов принос е необходимо то да бъде ратифицирано, като за целта министърът на финансите ще внесе в Народното събрание законопроект. След приемането на закона и обнародването му в „Държавен вестник“, ЕК ще бъде уведомена, че България успешно и навременно е изпълнила вътрешноправните си процедури за влизането в сила на споразумението за финансов принос.

За ратификация се предлага Спогодбата за

социална сигурност между България и Албания

Правителството предложи на Народното събрание да ратифицира Спогодбата за социална сигурност между България и Албания. Международният договор беше подписан на 15 март 2023 г. в Тирана и на 30 март 2023 г. в София. За да влезе в сила е необходимо той да бъде ратифициран от Народното събрание със закон.

Спогодбата регулира осигуряването на граждани на България  и Албания при работа в двете държави. Тя гарантира техните осигурителни права и определя реда отпускане и изплащане на обезщетения за болест и майчинство, трудова злополука за и професионална болест. Документът регламентира и условията за отпускане и изплащане на различните видове пенсии – за осигурителен стаж и възраст, инвалидност поради общо заболяване, инвалидност поради трудова злополука и професионална болест и наследствени пенсии.

Във връзка с  определянето на пенсионните права по спогодбата се предвижда взаимно зачитане на осигурителните периоди, завършени съгласно законодателствата на България и Албания. При определянето на право на пенсия ще се зачитат и осигурителни периоди в трета държава, с която някоя от договарящите страни има договор за социална сигурност, в който е предвидено сумиране на периодите.

Спогодбата се сключва за неопределен период от време. Влизането й  в сила щ прекрати действието на Спогодбата по държавното обществено осигуряване между Народна република България и Народна република Албания, подписана в Тирана на 20 май 1952 г., която се прилага от 1953 г.

България и Алжир подписват споразумение за разбирателство в областта на водните ресурси

Правителството одобри проект на Меморандум за разбирателство в областта на водните ресурси между правителството на Република България и правителството на Алжирската демократична и народна република.

Документът определя областите на сътрудничество между министерствата на двете държави: обмен на експерти и опит в областта на устойчивото и интегрирано управление на водните ресурси, околната среда и адаптацията към изменението на климата; планиране и управление на водните ресурси; добро управление във водния сектор, обучение по професиите, свързани с водите; насърчаване на предприятията на двете страни за участие в търгове в сектори, свързани с водите, проучвания и строителство с оглед разширяване на икономическото и търговското сътрудничество.

Страните ще си сътрудничат чрез установяване и поддържане на програма за обмен на сътрудничество и експерти в областта на водните ресурси, организиране на симпозиуми, конференции, семинари, консултации и обучения по теми от взаимен интерес, обмен на информация от общ характер и писмена или аудиовизуална научна и техническа документация, както и обмен на опит, свързан с информационните системи и системите за планиране в областта на водните ресурси, секторната политика, остойностяване на водните услуги и други аспекти, които страните биха сметнали за подходящи.

Целта на Меморандума е да установи правна рамка, която да позволи на България и Алжир да развият свързано с опазване на околната среда техническо, научно и икономическо сътрудничество в областта на водните ресурси. Този документ ще послужи като платформа за разработване на допълнителни споразумения и респективно изпълнение на проекти от заинтересовани институции от двете страни.

Одобрен е съставът на българската делегация за участие в 45-ата разширена сесия на Комитета за световно наследство на ЮHECKO

Министерският съвет прие решение, с което одобри проекта на позиции и състав на правителствената делегация на Република България за участие в 45-ата разширена сесия на Комитета за световно наследство на ЮHECKO, Рияд, Саудитска Арабия, 10-25 септември 2023 г. Материалите бяха съвместно внесени за разглеждане на заседанието на Министерския съвет от Министерство на културата, Министерство на околната среда и водите и Министерство на външните работи.

Представител на правителството на България в делегацията е министърът на културата г-н Кръстю Кръстев, ръководител на делегацията е заместник-министърът на културата г-н Чавдар Георгиев. В делегацията са включени представители на Министерство на културата, Министерство на околната среда и водите и Министерство на външните работи, Община Несебър, както и експерти от научни институти.

Основните функции на Комитета за световно наследство на ЮHECKO са: Да определя културни и природни ценности с изключителна универсална стойност, които трябва да бъдат защитени по силата на Конвенцията, и да вписва тези ценности в Списъка на световното наследство; Да следи за състоянието на опазването па ценностите, вписани в Списъка на световното наследство и да решава кои ценности, включени в Списъка па световното наследство, да бъдат вписани в Списъка на световното наследство в опасност или да бъдат извадени от него; Да решава дали дадена ценност може да бъде заличена от Списъка на световното наследство; Да разглежда молби за международна помощ, финансирана от Фонда за световно наследство.

Комитетът се състои от представители на 21 държави с четиригодишен мандат, избрани на сесията на Асамблеята на Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство. България е член на Комитета за периода 2021-2025 г.

Членовете на българската делегация ще изложат позиции на България по различни важни за страната досиета.

България подкрепя назначаването на двама съдии в Общия съд на ЕС

България подкрепя назначаването на двама съдии в Общия съд на ЕС от Република Литва и Кралство Дания. Това се посочва в българската позиция за заседанието на постоянните представители на държавите членки в ЕС (КОРЕПЕР II), което ще се проведе на 13 септември 2023 г. в Брюксел.

На заседанието ще бъдат разгледани предложенията на двете страни.

България подкрепя предложението на Литва за назначаване на г-н Саул Лука Коледа на поста съдия в Общия съд на ЕС до 31 август 2025 г. и предложението на Дания за назначаване на г-жа Луиз Шпангсберг Грьонфелд на поста съдия в Общия съд на ЕС до 31 август 2028 г.

Правителството одобри премахването на обект, част от Пристанищен терминал Бургас­запад

Правителството прие изменение в Договора за предоставяне на концесия върху „Пристанищен терминал Бургас-запад“. С приемането на решението обект – публична държавна собственост, разположен на територията на пристанищния терминал, ще бъде обявен за частна държавна собственост и ще бъде премахнат.

С премахването на обекта ще се оптимизира вътрешнопристанищната свързаност на кейовите места с националната железопътна мрежа. Ще се увеличи ефективността и сигурността при управлението и експлоатацията на обекта на концесията и ще позволи изграждането на нови железопътни коловози.

Правителството разреши дейности за изграждането на нов експлоатационен сондаж в находище „Галата“

 

Правителството разреши на „Петрокелтик България“ ЕООД и на „Петрокелтик“ ООД­Люксембург – титуляр на концесия за добив на газ от находище „Галата“ в континенталния шелф на Черно море, да използват корабите „GSP SA TURN“ и „GSP LICORN“, за извършване на превози и дейности, свързани с хидротехнически и подводнотехнически работи за изграждане на нов експлоатационен сондаж в границите на концесионната площ на находището. Разрешението е за срок от 6 месеца от датата на постановяване на решението.

Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на ММС във връзка с организирането и провеждането на Европейско първенство по волейбол за мъже

Министерски съвет одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на младежта и спорта за 2023 г. в размер 1 159 000 лв.

Правителственото постановление се приема в изпълнение на РМС № 381 от 2023 г. за одобряване на финансиране на Министерството на младежта и спорта за 2023 г. за подпомагане на организирането и провеждането на Европейско първенство по волейбол за мъже за 2023 г., на което България е съдомакин заедно с Италия, Израел и Северна Македония. Първенството ще се проведе в периода 26 август -13 септември 2023 г. в гр. Варна.

Средствата първоначално са били предвидени да бъдат отпуснати по бюджета на Министерството на енергетиката за 2023 г., поради което с друго постановление на правителството те се възстановяват по бюджета на енергийното ведомство.

Обвиняемите задължително ще бъдат информирани за правната помощ и условията за нейното получаване

Министерският съвет одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), който предвижда изрично правото на правна помощ на обвиняемите и предоставяне на информация как тя да бъде получена.

С измененията се транспонира Директива 2012/13 ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. относно правото на информация в наказателното производство. Заради непълното транспониране на директивата ЕК стартира наказателна процедура срещу България.

Също така се предвижда допълнение, съгласно което обвиняемият трябва да получи информацията за правата си по разбираем за него начин. В тази връзка ще бъдат направени изменения в Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за митниците, Закона за военната полиция, както и в Закон за Държавна агенция „Национална сигурност“.

В допълнение за да бъдат отчетени в пълна степен стандартите на директивата и разпоредбата на чл. 4 от нея се въвежда декларация-приложение по образец в горепосочените закони. По този начин лицата, които са задържани, ще имат правото да получат писмена декларация за правата си, като им се даде възможност да я прочетат и да я запазят през целия период на задържането.

В производството по налагане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ изрично се въвежда предоставянето на възможност на обвиняемия и на неговия защитник да се запознаят с доказателствата, въз основа на които прокуратурата иска ареста.

Разширява се кръгът на лицата, които не могат да бъдат свидетели по делото – не се допускат показания на оперативни работници, провели разузнавателна беседа с обвиняемия, докато е бил заподозрян. Промяната е свързана с изпълнението на осъдителното решение на ЕСПЧ по делото „Димитър Митев срещу България“, както и от препоръки в доклади на правозащитни институции.

Предлага се също свидетелят да има право да се яви с адвокат на разпит ако смята, че с отговора на поставения въпрос се засягат правата му по чл. 121 от НПК, а при направено искане от негова страна разследващият орган или съдът да му осигури тази възможност.

В сега действащото законодателство свидетелят има право само да се консултира с адвокат.

Опростяват се процедурите при събиране на доказателства, връчване и предаване на книжа по граждански и търговски дела в трансгранични производства

Министерският съвет одобри днес проект на Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Целта е опростяване и рационализиране на механизмите за сътрудничество при събиране на доказателства и при предаване и връчване на съдебни и извънсъдебни документи между държавите членки на ЕС по граждански и търговски дела. Особен акцент е и по-ефективната защита на децата в производствата по признаване и изпълнение на решения по семейноправни въпроси с трансгранични последици.

С проектозакона се осигурява прилагането на три регламента на ЕС в сила от 2022 г. Това е и ангажимент по Плана за действие на правителството за 2023 г. с мерките, произтичащи от членството на България в ЕС.

Регламент (ЕС) 2020/1783 има за цел да подобри ефективността и бързината на съдебното производство чрез опростяване и рационализиране на механизмите за сътрудничество при събирането на доказателства при трансгранични производства. В изпълнение на това в ГПК се записва, че директното събиране на доказателства в друга държава-членка може да се извърши от съда, от делегиран член на съда или от определено от съда вещо лице. Исканията за събиране на доказателства в България се отправят до районния съд, в чийто район ще се извършва събирането. А компетентен да разреши и окаже практическа помощ при директно събиране на доказателства в е окръжният съд, в чийто район ще се извършва директното събиране.

Регламент (ЕС) 2020/1784 има за цел да подобри ефективността и бързината на съдебните процедури чрез опростяването и рационализирането им при връчване на съдебни и извънсъдебни документи в Съюза. В проектозакона изрично се предвижда предаващ орган при връчване в чужбина на извънсъдебни документи наред с районния съд да бъде и съдебният изпълнител. По искане за установяване на адреса на получателя на документ компетентен е районният съд, за чийто район са предоставени данни за адреса. Когато не са предоставени данни за адрес, компетентен е Софийският районен съд.

С Регламент (ЕС) 2019/1111 се установяват единни правила за компетентност при развод, законна раздяла и обявяване на брака за недействителен, както и при спорове относно родителската отговорност с международен елемент. Регламентът съдържа нови правила за връщане на дете при международно отвличане, които се прилагат от държавите-членки в допълнение към правилата на Хагската конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца. В изпълнение на регламента с преходни и заключителни разпоредби се предлагат промени и в Закона за закрила на детето. Прецизират се и се доразвиват правилата за страните и представителството в съдебното производство пред българския съд, сезиран с молба за връщане на дете, изслушването на детето в съдебното производство и отдаване на дължимото значение на мнението му в съответствие с неговата възраст и степен на зрялост. Въведени са нови правила за определяне на мерки за контакти на детето с родителя, подал молбата за връщане, за определяне на мерки за закрила на детето по време на съдебното производство, както и на мерки, осигуряващи гарантиране на защитата на детето след неговото връщане, които съдът следва да предвиди в решението за връщане.

Кабинетът одобри промени в Закона за здравето

Министерският съвет одобри проект на Закон за изменение на Закона за здравето, който да позволи отпадането на задължителната изолация на лица, болни от COVID-19, както и на задължителната карантина на контактните на тези лица.

На 5-и май Световната здравна организация отмени ситуацията на спешност за общественото здраве от международно значение поради COVID-19.

След анализ на епидемичната ситуация в България, вземайки предвид ниската заболеваемост и ниските нива на хоспитализация и смъртност, експертите в Министерството на здравеопазването постигнаха консенсус да бъде предложена законодателна промяна, която да позволи отмяна на въведената към момента задължителната изолация и карантина при COVID-19.

Заболяването продължава да представлява пандемия, поради неговото разпространение по целия свят, но не изисква прилагането на спешни противоепидемични мерки за овладяване на епидемични вълни. Натрупаното имунно население и циркулиращите варианти спомагат заболяването към момента да преминава в сравнително лека форма и болните да не представляват съществен рисков фактор за здравето на обществото.

В страната ни е въведен надзор на COVID-19. Ежедневно се докладват заболелите, хоспитализираните и починалите от инфекцията, което позволява извършването на анализи и вземането на мотивирани решения за прилагане на противоепидемични мерки при евентуален пандемичен подем с цел опазване живота на лицата в риск.

Министерският съвет одобри проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката

Министерският съвет одобри проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Законопроектът предвижда пълна либерализация на пазара на едро на електрическа енергия до края на 2023 г. при запазване на битовите потребители на регулиран пазар до 2026 г. Включено е и прекратяване ролята на обществен доставчик на „Национална електрическа компания“ ЕАД (НЕК) и се премахват квотите на производители за регулирания пазар.

В законопроекта е предвидено още крайните снабдители на енергия като доставчици на универсална услуга да са задължени да снабдяват битовите клиенти и последните да не са задължени да сменят своя доставчик. По време на преходния период крайните снабдители и търговците ще снабдяват битови крайни клиенти по регулирани цени. Според документа крайните снабдители или търговци, които снабдяват битови клиенти, ще закупуват до 60% от нужната им енергия на организирани търгове по дългосрочни договори, ползващи публична подкрепа под формата на финансови гаранции или разлики, с оглед намаляване на риска и осигуряване защита от нестабилност на цените на пазара на електрическа енергия на битовите потребители. Предвидена е възможност за компенсиране на битовите клиенти за разходите за закупуване на електрическа енергия в рамките на регулаторния процес за периода до 2026 г.

Със законопроекта се транспонират изискванията на Директива (ЕС) 2019/944 относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и се изпълняват Реформа „Либерализация на пазара на електроенергия“ (C4.R8) и Реформа „Разработване на дефиниция и критерии за „енергийна бедност“ (С4.RЗ) от Плана за възстановяване и устойчивост на Република България.

Законопроектът транспонира и разпоредби на Директива (ЕС) 2019/944, свързани с новите участници на пазара на електрическа енергия – граждански енергийни общности, активни клиенти и агрегатори. Също така се допълват мерки за защита на потребителите на енергийни услуги чрез възможност за сключване на договори с фиксиран срок и на фиксирана цена и на договори с динамична цена на електрическата енергия – за клиенти с инсталирано интелигентно средство за търговско измерване.

Разработените предложения въвеждат дефиниция и критерии за „енергийна бедност“ за домакинствата за целите на либерализацията на пазара и приоритетно третиране на попадащите в обхвата на дефиницията домакинства при финансиране на проекти за енергийна ефективност.

Либерализацията на пазара на дребно на електрическа енергия е съобразена изцяло с решение на Народното събрание от 11.11.2022 г., според което битовите крайни клиенти на електрическа енергия остават на регулиран пазар до 31 декември 2025 г., след което се осигурява постепенно пълно дерегулиране на цените на дребно за домакинствата, успоредно с пълната възможност за смяна на доставчика.

Министерският съвет обяви 8 септември за Ден на национален траур

Министерският съвет прие решение, с което обявява 8 септември 2023 г. за Ден на национален траур в памет на жертвите, загинали при наводненията в община Царево на 5 септември 2023 г.

Министерският съвет прие Национален списък с показатели за наблюдение на напредъка по постигане на Целите на ООН за устойчиво развитие

Министерският съвет прие Национален списък с показатели за наблюдение на напредъка по постигане на Целите на ООН за устойчиво развитие.

Още през 2015 г. България пое политически ангажимент за изпълнение на Целите за устойчиво развитие (ЦУР) с приемането на Програмата за устойчиво развитие за периода до 2030 г. на ООН „Да преобразим света“, като отговор на глобалните предизвикателства. Страната е длъжна ежегодно да представя пред Европейската комисия информация за постигнатия напредък в изпълнението на ЦУР в нарочен раздел от Националната програма за реформи, както и е поела ангажимент регулярно да извършва и представя пред ООН Доброволен преглед на изпълнението на ЦУР. Обезпечеността с данни е критична в процеса на наблюдение на изпълнението на 17-те ЦУР и включените в тях общо 169 подцели, поради което беше необходимо разработването на национален списък с показатели, по които да бъде осъществяван мониторингът на напредъка в изпълнението на ЦУР на национално ниво.

С решението на Министерския съвет се осигурява рамката за извършване на мониторинг на националния напредък по отношение на изпълнението на ЦУР, както и информационното обезпечаване на процеса, като се конкретизират функциите на Националния статистически институт по отношение публикуването на националния списък с показатели за наблюдение на напредъка по постигане на ЦУР и регулярната актуализация на стойностите на одобрените показатели.

Приета е Програма за финансиране на маркетингови дейности на туристически услуги в черноморските общини в Република България

Министерският съвет прие Програма за финансиране на маркетингови дейности на туристически услуги в черноморските общини в Република България.

Общият размер на средствата за изпълнение на Програмата е в размер на 5 000 000 лв., финансирани от държавния бюджет, посредством бюджета на Министерството на туризма.

Бюджетът на един проект не може да надхвърля 400 000 лева. Финансовата помощ, която се отпуска по Програмата, е 60% от общия размер на бюджета на проекта. Останалите 40% от финансирането за изпълнение на проекта, следва да бъдат осигурени под формата на собствено съфинансиране от бенефициента.

Основна целева група потенциални бенефициенти са: структурите на местната администрация от целевия район и туроператори, които използват въздушни превозвачи с валиден оперативен лиценз за изпълнение на чартърни полети до Република България с цел туризъм или на въздушни превозвачи.

Туроператорите трябва са регистрирани съгласно чл. 61 и чл.62 от Закона за туризма (ЗТ) като извършващи туроператорска дейност, и имащи сключена валидна застраховка „Отговорност на туроператора“ по смисъла на чл. 97 от ЗТ. Туроператорите следва да осъществяват дейност за директно или индиректно чартиране на входящи туристи на територията на България. За доказване на това обстоятелство туроператорът следва да представи писмо от авиокомпания. Туроператорите по чл. 61 и чл.62 от Закона за туризма, трябва да са вписани в Националния туристически регистър, поддържан от Министерство на туризма.

Допустими по настоящата процедура за подбор на проекти са само кандидати, които са регистрирани преди 01.01.2023 г. и са осъществявали стопанска дейност през 2021 г. и 2022 г. В случай че кандидат е подал Декларация за предприятие с приходи и разходи под 500 лева или без дейност за 2021 г. и/или 2022 г. към НСИ, същият ще се счита за недопустим по процедурата.

По програмата са допустими партньори юридически лица, които са оператори на граждански летища за обществено ползване в Република България.

Процедурата по кандидатстване, оценка и комуникация с кандидатите ще се извършва по електронен път чрез Системата за управление на националните инвестиции (СУНИ), модул „Е-кандидатстване“ с интернет адрес: https://enims.egov.bg/bg/s/Default/Index.

Срокът за изпълнение на проектите на може да бъде по-дълъг от 12 месеца.

СВЪРЗАНИ С ТЯХ ИЗДЕЛИЯОЩЕ ОТ АВТОРА