дом Новини България РЕШЕНИЯТА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ ЗАСЕДАНИЕТО НА 11.09.2019

РЕШЕНИЯТА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ ЗАСЕДАНИЕТО НА 11.09.2019

11.09.2019

936

Правителството прие Доклад за напредъка на администрациите при публикуването на данни в отворен формат

Правителството прие Доклад за напредъка по изпълнението на РМС №436/2017 г. относно приемането на Списък с набори от данни по приоритетни области, които да се публикуват в отворен формат. Целта е да има по-голяма прозрачност и отчетност на процесите, свързани с достъп до обществена информация и проследяване на изпълнението на законоустановените задължения на отделните административни структури.

От 15 февруари администрациите публикуват наборите от данни на новоизградения Портал за отворени данни на Република България, който е разработен по проект „Подобряване на процесите, свързани с предоставянето, достъпа и повторното използване на информацията от обществения сектор“, финансиран по Оперативна програма „Добро управление“ (https://data.egov.bR/).

На новия портал са прехвърлени профилите на администраторите модератори на регистрираните организации, както и публикуваните в отворен формат данни. Мигрирането на данни от стария към новия портал бе извършено при изричното условие да бъдат прехвърлени единствено данните, публикувани в отворен формат. По този начин бе преодолян един от основните недостатъци, проявили се при стария портал, а именно — наличието на данни, които не са в отворен формат.

От създаването на Портала за отворени данни през ноември 2014 г. до неговото прехвърляне през февруари 2019 г. на http://old.opendala.government.bg, са създадени 501 профила и са публикувани общо 8 927 набора от данни от 444 организации от обществения сектор.

Всяка година, по предложение на председателя на Държавна агенция „Електронно управление“, на основание 156, ал. 3 от Закона за достъп до обществена информация, Министерският съвет приема Списък с набори от данни по приоритетни области, които да се публикуват в отворен формат на Портала за отворени данни.

Освобождават се честоти за изграждането на 5G мрежи

Освобождава се радиочестотен спектър за стартиране на изграждането на 5G мрежи. Това предвижда приетото днес решение от правителството за изменение и допълнение на Националния план за разпределение на радиочестотния спектър.

По този начин се създават условия за предприемане на действия от Комисията за регулиране на съобщенията за организиране на дейността по предоставяне на операторите радиочестотен спектър в обхват 700 MHz и радиочестотна лента 24.25-27.5 GHz, необходими за изграждане на 5G мрежи. Те следва да осигурят висока скорост на обмен на данни при пълно покритие на страната по територия, а не само по население.

Направените изменения са в съответствие с Националната пътна карта за изпълнение на задълженията на Република България по Решение (ЕС) 2017/899 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 г. за използването на радиочестотна лента 470-790 MHz в Съюза.

Етнографският музей на открито „Етър“ – Габрово се преобразува в регионален музей

С постановление на Министерския съвет Общинският културен институт Етнографски музей на открито „Етър“ – Габрово се преобразува в Регионален Етнографски музей на открито „Етър“ – Габрово. С решението се променя статутът на музея, който да отговаря на неговата роля и значение за опазването на материалното и нематериално културно наследство на страната.

Според чл. 26, ал. 1, т. 2 от Закона за културното наследство музеят е „специализиран“, а по териториален обхват попада в категорията „местни“ музеи. Този обхват и функции не съответстват на разнообразната дейност на музея и на уникалните сгради и сбирки на територията на комплекса. В отделни случаи през годините статутът на ЕМО „Етър“ е бил бариера за организирането на събития от национален и международен мащаб, за които се е изисквало партньорство с институция от регионално или национално значение.

Етнографски музей на открито „Етър“ е първият и единствен в България музей на открито от тип „Скансен“. Той е разположен на територия от 17 8000 кв. км. и включва над 50 обекта, сред които уникални съоръжения, традиционни работилници и занаятчийски техники, сгради с обществено и историческо значение. Музеят изпълнява методически функции в национален мащаб по отношение на реализирани от читалища, учебни заведения и неправителствени организации възстановки на обичаи, обреди и традиционни дейности, организира различни форуми, свързани със съхраняването на традициите, а от 2003 ежегодно е домакин на Международния панаир на традиционните занаяти.

В своята 55 годишна история музеят е изпълнявал функции, които го
доближават до регионалните и националните музейни институции, като утвърждаването им ще допринесе за неговото развитие и утвърждаване на неговата експертност.

Преобразуваният регионален музей ще може да извършва дейности в национален мащаб по опазване и популяризиране на културните ценности, ще оказва методическа помощ на музеите, намиращи се на територията на област Габрово и в общини, които нямат музеи или обществени колекции, но притежават културни ценности, свързани с тематичния обхват на музея.

Правителството одобри доклада за касовото изпълнение на консолидираната фискална програма за първото полугодие

Със свое решение правителството одобри доклада за касовото изпълнение на консолидираната фискална програма за първото полугодие на 2019 година.

На база данни от тримесечните отчети за касовото изпълнението на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет (ПРБ) бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) за първото полугодие на 2019 г. е положително в размер на 3 223,3 млн. лв. и се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 3 107,6 млн. лв. и по европейските средства в размер на 115,7 млн. лева.

Постъпилите приходи, помощи и дарения по КФП към 30.06.2019 г. са в размер на 22 285,8 млн. лв. или 50,8 % от годишните разчети, като отчитат ръст от 16,0 на сто спрямо същия период на предходната година. Данъчните постъпления нарастват в номинално изражение с 10,4 на сто спрямо полугодието на 2018 г. Неданъчните приходи имат ръст от 38,4 на сто спрямо отчетените за първите шест месеца на 2018 г., а приходите от помощи и дарения нарастват е 64,9 на сто спрямо отчетените към месец юни на предходната година. Общата сума на данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) към края на месец юни възлиза на 17 686,3 млн. лв., което представлява 51,2 % от годишните разчети. В структурно отношение най-значителен ръст се отчита при постъпленията от осигурителни вноски и косвени данъци. Неданъчните приходи са в размер на 3 448,4 млн. лв., което представлява 52,0 % изпълнение на годишните разчети. Следва да се отбележи, че при неданъчните приходи се проявява базов ефект в частта на приходите по бюджета на Фонд Сигурност на електроенергийната система“, поради влезлите в сила промени в Закона за енергетиката от 01.07.2018 г., с които бе променен механизма за събиране на приходи по бюджета на фонда. Поради тази причина приходите по бюджета на фонда за първото полугодие на 2019 г. са по-високи от постъпленията за същия период на 2018 г. Приходите от помощи и дарения са в размер на 1 151,1 млн. лева.

Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към края на месец юни 2019 г. възлизат на 19 062,5 млн. лв., което е 42,9 % от годишните разчети. Нелихвените разходи са в размер на 17 931,9 млн. лв., което представлява 42,4 % от годишните разчети. Текущите нелихвени разходи към 30.06.2019 г. са в размер на 16 418,3 млн. лв., капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 1 499,8 млн. лв., предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 13,8 млн. лв. Лихвените плащания са в размер на 413,1 млн. лв. или 61,7 % от планираните за 2019 година.

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 30.06.2019 г. от централния бюджет, възлиза на 717,5 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС – Решение на Съвета 2014/335/ЕС, Евратом относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз, Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на ЕС и Регламент (ЕС, Евратом) № 609/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. относно методите и процедурата за предоставяне на традиционните собствени ресурси, собствените ресурси на база ДДС и на база БНД и относно мерките за удовлетворяване на потребностите от парични средства, изменен с Регламент (ЕС, Евратом) 2016/804 на Съвета от 17 май 2016 година.

Размерът на фискалния резерв към 30.06.2019 г. е 11,7 млрд. лв., в т.ч. 11,3 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,4 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

Осигуряват се 216 135 лева по програмата на мерките за закрила на деца с изявени дарби

Правителството одобри отпускането на 216 135 лв. по Програмата на мерките за закрила на деца с изявени дарби от държавни, общински и частни училища през 2019 г.

Средствата ще бъдат предоставени на общините за стипендии и еднократно финансово подпомагане на ученици с изявени дарби. Целта е насърчаване на техните творчески заложби и потребности, финансово подпомагане и осигуряване на възможности за изява.

През 2019 година по Програмата за Министерството на образованието и науката са заложени общо 793 050 лв., които се разпределят регулярно.

За постъпили искания за второто тримесечие на годината от 31 общини за отпуснати 177 стипендии се предоставят 183 600 лв., а за издадени заповеди за три стипендии на ученици в частни училища – 3105 лв. Отделно от тях са необходими още 29 430 лв. за 33 издадени от министъра на образованието и науката заповеди по Програмата за 2019 година.

Одобрени са допълнителни разходи/трансфери по бюджета на Министерство на отбраната за 2019 г.

Правителството одобри допълнителни разходи/трансфери за 2019 г. за изплащане на минимални диференцирани размери на паричните средства за физическо възпитание и спорт в държавните детски градини към министъра на отбраната и държавните висши военни училища.

Средствата в размер на 9000 лв. се предоставят за децата от детските градини към министъра на отбраната и за курсантите и студентите в редовна форма на обучение в държавните висши военни училища за учебно-тренировъчната и спортносъстезателната дейност, и за материално-техническото им обезпечаване.

Средствата се определят за бюджетна година съгласно разработени и утвърдени проекти.

Необходимите средства се осигуряват ежегодно със Закона за държавния бюджет и се разходват на базата на представени разчети за броя на децата от детските градини към министъра на отбраната и за курсантите и студентите в редовна форма на обучение за подпомагане на физическото възпитание и спорта.

Правителството се разпореди с имоти

Правителството предостави безвъзмездно правото на собственост върху имот – частна държавна собственост на община Поморие, област Бургас. Имотът се намира в гр. Поморие, ул. „Хан Кубрат“ и е с площ от 2314 кв. м, заедно с построените в него сгради. Досега имотът е управляван от областния управител на Бургас. След прехвърлянето му на община Поморие теренът ще се използва за изграждане и поддържане на общодостъпна крайбрежна зона за отдих (парк). Предвижда се да бъдат обособени нови алеи, богато озеленени места за отдих и кътове за детски игри. Очаква се с благоустрояването на имота да се увеличи туристическия потенциал на района, да се намали шумовото натоварване, да се създадат условия за здравословна градска среда, както и да се осигури достъп до публичните пространства на хора с увреждания.

Министерският съвет прие друго Решение, с което дава съгласие за продажба на обособена част от лечебно заведение – недвижими имоти, собственост на „Специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация на пневмофтизиатрични заболявания „Света Петка Българска“ ЕООД, гр. Велинград. Лечебното заведение е търговско дружество със 100% държавно участие в капитала, като правата на държавата в него се упражняват от министъра на здравеопазването. Недвижимите имоти, представляващи земеделски земи – нива и ливади, са с отпаднала необходимост за лечебното заведение и генерират само разходи, поради което ръководството на лечебното заведение е заявило желание за освобождаване от имотите чрез продажба. Паричният ресурс, получен от продажбата на имотите, ще остане в лечебното заведение и ще се използва в съответствие със Закона за лечебните заведения и ЗПСК.

Продажба ще бъде извършена и на недвижими имоти, собственост на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Канев“ АД, гр. Русе. Лечебното заведение е акционерно дружество със смесено държавно и общинско участие, като държавата притежава 82,89 на сто от капитала. Обособената част от лечебното заведение представлява поземлен имот с площ от 4 145 кв. м., в който влиза сграда „АГ КОМПЛЕКС“ със застроена площ 1 105 кв. м., брой етажи 4 и предназначение: здравно заведение, които представляват неизползваем и неоперативен актив за лечебното заведение. Съгласно чл. 28, ал. 10 и ал. 9 от ЗПСК продажбата на обособени части от лечебни заведения, които са включени в списъка по Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 на ЗПСК, какъвто е настоящият случай, може да се извърши след решение на Министерския съвет, по предложение на органа, упражняващ правата на собственост в капитала на търговското дружество. Паричният ресурс, получен от продажбата на имота, ще остане в лечебното заведение и ще се използва в съответствие с чл. 105 от ЗЛЗ.

Правителството предостави за управление имоти – публична държавна собственост на Висшия съдебен съвет за нуждите на Административен съд – София област и на Върховния административен съд. Имотите се намират в София, район „Възраждане“, съответно на бул. „Стамболийски“ № 39 /дворно място заедно с построената в него 5-етажна масивна сграда и сутерен/ и на пл. „Света Неделя“ № 5 /административна сграда на един подземен и 6 надземни етажа/. До сега имотите са стопанисвани от Министерството на здравеопазването, но вече са с отпаднала за ведомството необходимост. Решението за новото управление на имотите ще влезе в сила след придобиване от държавата и предоставяне за управление на Министерството на здравеопазването на нова административна сграда, част от комплекс административни сгради, на бул. „Цариградско шосе“ в столицата. Предвижда се новото здание да бъде изградено в срок от 21 месеца от страна на „Държавна консолидационна компания“ ЕАД.

За ратификация е предложена Конвенцията за кинематографичната копродукция на Съвета на Европа (ревизирана)

Министерският съвет прие решение, с което предлага на Народното събрание за ратификация Конвенцията за кинематографичната копродукция на Съвета на Европа (ревизирана).

Началото на подписването на Конвенцията е поставено на 30 януари 2017 г. в Ротердам и от тогава вече 29 държави са подписали, а 14 – ратифицирали новия текст. Предложеният текст за ратификация е ревизиран текст на Европейската конвенция за кинематографската копродукция от 2 октомври 1992 г., подписана на 9 септември 2003 г. в Страсбург.

Технологическата, икономическата и финансовата еволюция на филмопроизводството през периода след 1992 г., както и внесени промени в резолюцията за създаване на европейския Фонд за подпомагане на копродукциите и разпространението на художествени кинематографични и аудиовизуални Творби Евроимаж, с които се позволява приема на трети държави, наложиха ревизия на текста на Конвенцията. Основните промени в нея целят по-голяма гъвкавост в правилата за копродуцентите. Те насърчават сътрудничеството в областта на копродукцията и отчитат напредъка във филмовата индустрия.

България, представена от експерти от Националния филмов център, е участвала на всички етапи от работата по промяна на Конвенцията и е одобрила предложеният за подписване окончателен вариант.

Одобрен е Докладът за дейността на Координационния съвет по концесиите през 2018 г.

Правителството прие Доклад за дейността на Координационния съвет по концесиите през 2018 г.

Координационният съвет по концесиите е създаден със Закона за концесиите с цел осигуряването на единна и координирана държавна политика в областта на концесиите. Съветът включва представители на всички министерства, на Националното сдружение на общините в Република България, както и на органи с функции в областта на концесиите, като председател на Съвета е заместник министър-председателят по икономическата и демографската политика. Съветът осъществява дейността си в съответствие с разпоредбите на чл. 38, ал. 1 от ЗК.

Дейността на Координационния съвет през 2018 г. е в съответствие с изискванията на ЗК и в изпълнение на приоритетите, целите и мерките, определени в Националната стратегия за развитие на концесиите в Република България за периода 2018 – 2027 г. Съветът функционира като ефективен орган, който чрез своята дейност осигурява изпълнението чрез концесия на значими и нужни за обществото проекти по приоритетите, определени в националната стратегия.

През отчетната година Координационният съвет създаде необходимите организационни условия за осъществяване на дейността си и за експертното му подпомагане. Организира разработването, провеждането на обществени консултации и съгласуването, както и в изпълнение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗК прие Националната стратегия за развитие на концесиите в Република България за периода 2018 – 2027 г. Стратегията е одобрена от Министерския съвет на 20 юни 2018 г. Координационният съвет също така организира разработването на проект на План за действие за държавните концесии за периода до края на настоящия програмен период.

През 2018 г. Координационният съвет осъществява дейността си в съответствие с принципите за публичност и прозрачност. В Информационния раздел на Националния концесионен регистър са публикувани преписи-извлечения от протоколите от проведените заседания с приетите решения и приетите насоки за отстраняване на системни проблеми.

През 2019 г. Координационният съвет ще продължи да осъществява текуща дейност в съответствие с функциите, определени в ЗК, както и съобразно приоритетите, целите и мерките на Стратегията. Ще бъде организирано и разработването на Доклад за състоянието на концесиите през 2018 г.

„Ватия кварц“ АД ще добива индустриални минерали от находище „Златен дол“

„Ватия кварц“ АД, гр. София, ще добива индустриални минерали – каолинова суровина и кварцов пясък, в два от участъците на находище „Златен дол“. Това е регламентирано в решение на Министерския съвет, с което дружеството е определено за концесионер на находището.

„Златен дол“ се намира в община Ветово, област Русе. Концесията за него се предоставя за срок от 35 години, като през този период концесионерът ще вложи 24.5 млн. лв. инвестиции в добива. Очакваните концесионни плащания за целия период ще надхвърлят 15.6 млн. лв. без ДДС. По закон 50% от тях постъпват в бюджета на общината по местонахождение на концесионната площ – в случая това е община Ветово.

Правителството одобри проектозакон за промени в Закона за МВР

Министерският съвет одобри проектозакон за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи.

Предлаганият проект цели прецизиране на нормативната уредба и подобряване в регламентацията и организацията на дейностите, извършвани от МВР, както и създаване на допълнителни условия за осъществяваните от структурите във ведомството дейности по предотвратяване и пресичане на терористични действия, експертно-криминалистичната дейност, дейността по осъществяване на криминално-психологични изследвания, изготвяне на психологични и съдебно-психологични експертизи, осъществяване на психологични интервенции за управление на кризисни ситуации и дейности по управление на стреса.

Сред предложените промени е преобразуване на Научноизследователския институт по криминалистика в Национален институт по криминалистика, като служебните отношения на експертите, осъществяващи основните дейности в института се уреждат по Закона за Министерството на вътрешните работи, а не както е досега за част от тях – по Закона за държавния служител. Аналогична промяна в правоотношенията се предвижда и за служителите от Института по психология, които също ще изпълняват служебните си задължения при условията на първа категория на труд.

Предвижда се също създаване на Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“, в структурата на която се включват дирекция „Жандармерия“ към Главна дирекция „Национална полиция“ и Специализирания отряд за борба с тероризма. Целта е повишаване на ефективността на дейностите по предотвратяване и пресичане на терористични действия, освобождаване на заложници, задържане и/или обезвреждане на особено опасни престъпници или престъпни групи, осигуряване на зона за безопасност срещу потенциални атаки, опазване на обществения ред при провеждане на масови мероприятия, възстановяване, поддържане и опазване на обществения ред при масови безредици.

Друго предложение е преобразуване на правоотношенията и на служителите от дирекция „Инспекторат“ в такива по Закона за държавния служител, при условията на трета категория на труд. Целта е прилагането на подход, аналогичен на възприетия за други структури.

Предвижда се също прецизиране на други разпоредби от ЗМВР, както и на промени в закони, пряко свързани с промените на ЗМВР.

Правителството одобри промени в правилника за прилагане на Закона за ДАНС

Министерският съвет прие Постановление за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, приет с ПМС № 23/2008 г.

С Постановлението се правят промени, целящи привеждане на Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ в съответствие със Закона за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност (обн., ДВ, бр. 56 от 2018 г.), Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни (обн., ДВ, бр. 17 от 2019 г.), Закона за изменение и допълнението на Административнопроцесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. 77 от 2018 г.) и Наредбата за организацията и реда за извършване на проверка на декларациите и за установяване на конфликт на интереси, приета с ПМС № 209 от 26.09.2018 г. (обн. ДВ, бр. 81 от 2018 г.), както и промени, целящи прецизиране на използваната терминология.

Прецизират се и се доразвиват разпоредбите, уреждащи дейностите на специализираните административни дирекции „Инспекторат“ и „Координация и информационно-аналитична дейност“. Регламентират се функциите и задачите на длъжностното лице по защита на данните в Националното звено за получаване и обработване на резервационни данни на пътниците в Република България, превозвани по въздух. Въвеждат се изисквания за предоставяне на определена информация при еднократни посещения в стратегическите обекти или в обектите, осъществяващи стратегически дейности.

Правителството прие нов Правилник за дейността, структурата и организацията на ДАЕУ

Правителството прие нов Правилник за дейността, структурата и организацията на Държавна агенция „Електронно управление“.

Целта е преструктуриране на три дирекции и една Главна дирекция в ДАЕУ, която да осъществява контрол върху електронните административни услуги. В резултат на реорганизацията ще се повиши административният капацитет и ще се оптимизира работата на отделните звена във връзка с нарасналия брой заявки от административните органи, организациите и гражданите за присъединяване към споделените ресурси на електронното управление, както и ще се осигури изпълнението на функциите по налагане и контрол на политиките, заложени в Закона за електронното управление.

Ще се осигури изпълнението на новите ангажименти на Агенцията, възникнали в резултат на наскоро приетия Закон за киберсигурност, а също така и по въвеждане на допълнителни функции по отношение на дейността на Инспекторатите по Закана за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество и Наредбата за организацията и реда за извършване на проверки на декларациите и за установяване на конфликт на интереси.

Променя се Устройственият правилник на МОСВ

Министерският съвет прие промени в Устройственият правилник на Министерството на околната среда и водите. Промените се налагат след приетите изменения в Закона за опазване на околната среда (ЗООС), които въвеждат съвместяване на процедурата по оценка на въздействието върху околната среда, издаване на комплексни разрешителни, както и одобряване на доклади за безопасност в предприятия с висок рисков потенциал (така наречената „обединена процедура“).

С промените се оптимизират и процесите в работата на общата администрация в МОСВ, както и в Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС). Създават се самостоятелни административни звена в министерството, свързани с информационното обслужване и в административното обслужване и канцеларията, както и конкретизиране на техните функции.

Заложените промени са свързани с подобряване на функционирането на ИАОС, с оглед пропорционално и функционално разпределяне на кадровия капацитет в общата и специализираната администрация, съобразно потребностите на отделните отдели. С проекта на ПМС не се извършва увеличение на общата числеността персонала в министерството и агенцията.

Министерският съвет прие Актуализирана стратегия за развитие на електронното управление в Република България

Правителството прие Актуализирана стратегия за развитие на електронното управление в Република България 2019-2023 г., заедно с Актуализирана пътна карта за изпълнението й и с Концепция за регистрова реформа, посредством изменения и допълнения на Решение №163 от 21 март 2014 година.

Актуализираната стратегия за развитие на електронното управление отразява развитието на нормативната и институционалната рамка за е-управление, водещите европейски принципи и приети стратегически документи в тази област на европейско ниво в периода след 2014 г. Тя следва да служи за рамка, въз основата на която се създават стратегии по области на политики и се определят цели и дейности от централните и териториалните администрации.

Актуализираната пътна карта 2019-2023 г. включва приоритетни мерки за изпълнението на стратегическите цели, заложени в Актуализираната стратегия, отговорните институции и предвидения финансов ресурс. Основно финансирането на мерките ще се осъществи чрез оперативни програми на ЕС и чрез държавния бюджет. Важно е да се отбележи, че е възприет нов подход – включени са мерки от област „Правосъдие“ с цел да се осигури оперативна съвместимост, обхванати са мерки за преодоляване на критичните фактори и реализиране на ефективно и прозрачно е- управление. Актуализираната пътна карта отразява и изпълнението на вече стартиралите проекти и дейности в програмния период 2014-2020 г.

Целта на приетата Концепция за регистрова реформа е да се оптимизира организацията на регистрите в държавната администрация и да се намалят разходите за тяхната поддръжка, да се гарантира служебен обмен на информация и данни за предоставяне на качествени услуги, както и да се осигури възможност за предоставянето на услуги, базирани на регистрите от други административни органи. Концепцията е насочена към регистрите на всички централни и териториални администрации, с изключение на тези, които съдържат класифицирана информация. Мерки по нейната реализация се съдържат в Пътната карта за изпълнение на Актуализираната стратегия.

Към 2023 г. се очаква всеки гражданин да може да общува ефективно по електронен път с държавната администрация, като получава лесно, сигурно и надеждно персонализирани административни услуги.

Правителството прие Национална програма за контрол на замърсяването на въздуха 2020 – 2030 г.

Министерският съвет прие Национална програма за контрол на замърсяването на въздуха 2020 – 2030 г. Програмата е разработена въз основа на сключено Споразумение за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на околната среда и водите и Международната банка за възстановяване и развитие в подкрепа на управлението на качеството на атмосферния въздух. С приемането и прилагането на програмата се цели постигане на определените за страната с Директива (ЕС) 2016/2284 намаления на емисиите на серен диоксид, азотни оксиди, неметанови летливи органични съединения, амоняк и фини прахови частици (ФПЧ²ֹ⁵) за периода от 2020г. до 2029 г. и след 2030 г. (в сравнение с приетата за базова 2005 г.).

В програмата са предвидени мерки в секторите, които са по-значими източници на емисии в атмосферния въздух, като селско стопанство, автомобилен транспорт и битово отопление. Средствата за изпълнение на мерките в битовото отопление, предвидени в Националната програма за контрол на замърсяването на въздуха 2020 – 2030 г., ще бъдат съобразени с финансовите средства, предвидени за изпълнение на вече приетата на 7 юни 2019 г. от Министерския съвет Национална програма за подобряване на качеството на атмосферния въздух (2018 – 2024 г.).

Мерките в сектор енергетиката и промишленост произтичат от задължения по европейското законодателство. Основните мерки, насочени към сектори транспорт и битово отопление, са: повторно свързване към газоразпределителната мрежа; повторно свързване към централно отопление; създаване на нови връзки към централно отопление; преминаване към битови отоплителни уреди, които са в съответствие с Директива 2009/125/ЕО за създаване на рамка за определяне на изискванията за екопроектиране към продукти, свързани с енергопотреблението. Също така се предвижда прилагане на изисквания за качество на горивата; създаване на нови връзки към газоразпределителната мрежа; въвеждане от общините на „Зони с ниски емисии“ за транспорта и модернизиране на автопарка чрез позволяване на внос само на автомобили с по-ниски емисии на вредни вещества в атмосферния въздух, което е разгледано като потенциална мярка. Тези мерки се очаква да допринесат за намаляването на емисиите на ФПЧ²ֹ⁵, неметанови летливи органични съединения, серен диоксид и азотни оксиди.

Мерките, насочени към сектор селско стопанство, засягат употребата на азотни торове чрез гарантиране спазването на Директивата за нитратите и прилагането на добри земеделски практики в употребата на торовете, което ще доведе до допълнително намаляване на емисиите на амоняк, азотни оксиди и неметанови летливи ограничени съединения. При управлението на животинските торове се предвижда прилагането на най-добри практики с цел ускоряване намаляването на емисиите на амоняк, азотни оксиди и неметанови летливи ограничени съединения.

Намаляването на емисиите на вредни вещества в атмосферата ще допринесе за намаляване на рисковете за здравето на човека и околната среда, включително за изпълнение на дългосрочната цел на ЕС за постигане на нива на качество на атмосферния въздух (КАВ) в съответствие с насоките за КАВ, публикувани от Световната здравна организация, а също така ще отговори на целите на ЕС в областта на биологичното разнообразие и екосистемите и политиките за климата и енергетиката.

Одобрена е позиция на Република България по дело С-391/19 на Съда на Европейския съюз

Министерският съвет одобри позицията на Република България по дело С-391/19 на Съда на Европейския съюз, образувано по преюдициално запитване на Върховния административен съд, Първо отделение, във връзка с касационно административно дело № 9555/2018. Касатор по него е „Унипак“ АД, а ответник – директорът на Териториална дирекция Дунавска, Агенция „Митници“. С това решение правителството дава и съгласие за встъпване в производството.

Преюдициално запитване е отправено на основание чл. 267, параграф 1, буква „б“ от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Позицията на страната ни е, че под „извънредни обстоятелства“ по смисъла на чл. 172, параграф 2 от Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446, следва да се разбират фактори и обстоятелства, които поставят икономическия оператор в извънредно положение в сравнение с останалите икономически оператори, извършващи подобна икономическа дейност, и които да са извън обичайния търговски риск за оператора и да не са резултат от небрежност или измама от негова страна.

Прекратяването на валидността на издаденото в полза на титуляря на режима решение за обвързваща тарифна информация поради изменение на Комбинираната номенклатура (КН), приемането на митнически декларации без извършена корекция на декларирания код по КН и начинът на употреба на стоките, не са извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 172, параграф 2 от Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446.

Конституирането на Република България като страна в производството по това дело ще позволи на страната ни успешно да се включи в процеса на правораздаване, осъществяван от Съда на Европейския съюз, с оглед на еднаквото и точно прилагане на правото на ЕС.

Правителството одобри позицията и състава на българската делегация за XVII-то заседание на междуправителствената комисия с Русия

Министерският съвет одобри позицията и състава на българската делегация за седемнадесетото заседание на Междуправителствената българо-руска комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество. Срещата ще се проведе в периода 16-17 септември в резиденция „Евксиноград“, гр. Варна.

По време на заседанието ще се разгледат актуални въпроси в областта на търговията, енергетиката, туризма, инвестициите, околната среда, транспорта, селското стопанство и други въпроси от взаимен интерес.

Паралелно със заседанието на междуправителствената комисия ще се проведе и българо-руски бизнес форум.

Одобрена е българската позиция за заседанието на Съвет „Общи въпроси“

Правителството одобри българската позиция за заседанието на Съвет „Общи въпроси“, което ще се проведе на 16 септември в гр. Брюксел. Съветът започне подготовка за дискусията на лидерите по време на заседанието на Европейския съвет на 17-18 октомври. По темата за Многогодишната финансова рамка остава целта за постигане на споразумение до края на годината. Очаква се на октомврийския Европейски съвет лидерите да предоставят политически насоки по преговорния процес.

Одобрена е също позицията на страната ни за неформалното заседание на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН), което ще се проведе на 13 и 14 септември в Хелзинки, Финландия. Министрите ще обменят мнения по въпроси, свързани със засилване на действията срещу изменението на климата, устойчивостта на инфраструктурата на финансовите пазари, фискалните правила на ЕС и бъдещето на Съюза на капиталовите пазари. По време на заседанието на ЕКОФИН ще се дискутира и бъдещото развитие на енергийното данъчно облагане.

С близо 420 млн. лв. от приходите от тол таксуване ще се финансира модернизацията на пътя между Мездра и Ботевград

С до 419 327 906 лева от приходите от смесената система за таксуване за ползване на републиканската пътна мрежа през периода 2020-2023 г. ще се финансира модернизацията на пътя между Мездра и Ботевград. Проектът ще бъде първият, при който ще се прилага нова схема на плащане. Тя предвижда цялата стойност за изпълнение на строително-монтажните работи по договорите за двата участъка, на които е разделено трасето, да се разплати на изпълнителите след приключване и приемане на строителните дейности. За да започне изпълнението на проекта през тази година, правителството увеличи размера на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Отсечката Мездра – Ботевград ще бъде с две платна с по две ленти за движение в посока. Трасето ще следва съществуващия път като се развива по нов терен в участъците, обхождайки селата Люти дол, Типченица, Новачене и Скравена с цел намаляване на въздействието на шума и вредните емисии от тежкото транзитно движение върху жителите на населените места. Ще бъдат изградени и ремонтирани редица съоръжения – над ж. п. линията Мездра – София, мостове над р. Искър, Малата река, Калница, Бебреш, Рударка, както и пътен възел при село Новачене. Пресичанията на републиканските и общинските пътища ще се осъществява чрез кръгови кръстовища „Мездра“, „Дърманци“, „Ребърково“, „Люти дол“, „Скравена“ и „Ботевград“. Предвидено е изграждането на селскостопански надлези, площадки за отдих и т. н. На обхода на с. Люти дол ще бъдат построени два тунела, с дължини съответно 490 м и 340 м.

Направлението Видин – Ботевград с обща дължина 167 км е приоритетен проект в инвестиционната програма на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Агенция „Пътна инфраструктура“ до 2022 г. С построяването на моста „Нова Европа“ (Дунав мост 2), свързващ градовете Видин (в България) и Калафат (в Румъния), това направление през страната ни се използва по-интензивно като най-къс маршрут между Западна и Централна Европа и Бяло море.

Правителството даде мандат за водене на преговори с „Контур Глобал“ за прекратяване на договора за изкупуване на електрическа енергия

Правителството прие протоколно решение, с което дава мандат на заместник министър-председателя, на министъра на финансите и на министъра на енергетиката да водят преговори с „Контур Глобал“ с цел прекратяване на договора за изкупуване на електрическа енергия. Договорът е сключен на 13-ти юни 2001 година между „Националната електрическа компания“ ЕАД и „Контур Глобал Марица Изток 3“ АД.

Вицепремиерът и двамата министри имат мандат за провеждане на срещи с „Контур Глобал“, както и да направляват и осъществяват комуникацията с Главна дирекция „Конкуренция“ на Европейската комисия във връзка с прекратяването на договора.

Европейската комисия е образувала производство в Главна дирекция „Конкуренция“ на основание на подадена жалба от Комисията за енергийно и водно регулиране, в която се посочва, че договорът за изкупуване на електрическа енергия представлява несъвместима държавна помощ.

Последни новини

Клюки

ИГРИ В МРЕЖА

ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ

ПОПУЛЯРНА КАТЕГОРИЯ