Министерският съвет прие оперативнатa и законодателната си програма за първото полугодие на 2019г.
Министерският съвет прие оперативната и законодателната си програма за периода 1 януари – 30 юни 2019 г.
Законът за нормативните актове предвижда одобряването на проекти на закони и приемането на подзаконови нормативни актове на Министерския съвет да се осъществява въз основа на законодателна и оперативна програма за шестмесечен период. Програмите осигуряват планиране на актовете, които Министерският съвет ще разгледа и приеме през периода, както и планиране на процеса по извършването на оценка на въздействието.
Двете програми дават информация за основните положения на предлаганата уредба и последиците от прилагането й, цели, основания за приемане на актовете и сроковете за тяхната подготовка, съгласуване и приемане. Дават също възможност за повишаване на прозрачността на процеса по изготвяне и приемане на нормативните актове и създава условия за по-широко гражданско участие в обществените консултации по проектите на нормативните актове, включени в програмата.
Оперативната програма предвижда да бъдат разгледани 29 проекта на подзаконови нормативни актове от компетентността на Министерския съвет. Законодателната програма предвижда да бъдат разгледани общо 30 предложения за законопроекти. За 24 от тях са изготвени частични предварителни оценки на въздействието, а за 6 предложения за нови закони ще бъде извършена цялостна предварителна оценка на въздействието.
Съгласно разпоредбите на Закона за нормативните актове и Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, програмите ще бъдат публикувани заедно с извършените частични предварителни оценки на въздействието на Портала за обществени консултации www.strategv.bg.
Изменя се правителственото решение относно списъка на регулираните професии в България
Правителството измени своето Решение № 619 от 2009 г. за приемане на Списъка на регулираните професии в Република България.
С промяната се въвеждат актуални списъци с наименованията на удостоверенията за професионална квалификация по регулираните на ниво ЕС професии („лекар“, „лекар по дентална медицина’“, „медицинска сестра общ профил“, „акушерка“, „ветеринарен лекар“, „фармацевт“ и „архитект“) и названията на курсовете за обучение за придобиването на тези квалификации в държавите-членки на ЕС.
По този начин се подпомагат националните компетентни органи по признаването на професионални квалификации по тези регулирани професии, придобити в други държави-членки.
Измененията са направени с цел въвеждане в българското законодателство на Делегирано решение (ЕС) № 2017/2113 на Европейската комисия от 11 септември 2017 година за изменение на приложение V към Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във връзка с удостоверенията за професионална квалификация и наименованията на курсовете на обучение. Те не засягат Списъка на регулираните професии в Република България по същество.
Министерството на икономиката e определено за национален компетентен орган по изпълнение на Регламент 2017/821 на Европейския парламент
Правителството определи Министерството на икономиката за национален компетентен орган по прилагането на Регламент (ЕС) 2017/821 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 г. за определяне на задължения за надлежна проверка на веригата на доставки за вносителите от Съюза на калай, тантал и волфрам, на рудите на тези метали и на злато с произход от засегнати от конфликти и високорискови зони.
С регламента се създава система на ЕС, която има за цел да ограничи възможностите за финансиране на въоръжени групировки в засегнати от конфликти зони с приходите от търговия с полезни изкопаеми.
За да се гарантира изпълнението на разпоредбите на регламента всяка държава-членка следва да определи един или повече компетентни органи, които разполагат с експертни познания и опит по отношение на суровините, производствените процеси и одита. Компетентните органи на държавите-членки следва да следят за ефективното и еднакво прилагане на регламента на територията на Съюза, чрез извършване на съответните проверки.
Прието е изменение и допълнение на Националните счетоводни стандарти по отношение на лизинга
Правителството одобри изменение и допълнение на Националните счетоводни стандарти, приети с ПМС №46 от 21.03.2005 г., като направената промяна е в Счетоводен стандарт 17 – Лизинг.
Измененията са във връзка с направените допълнения в Закона за корпоративното подоходно облагане, който е обнародван в „Държавен вестник“, бр. 98 от 2018 г. Съгласно новите разпоредби за данъчни цели се признават разходите и приходите, възникнали в резултат на сключени договори за експлоатационен (оперативен) лизинг и определени съгласно правилата на Счетоводен стандарт 17 – Лизинг. В тази връзка е направено прецизиране на текстовете на Счетоводен стандарт 17 – Лизинг с цел по-ясно и категорично определяне на счетоводните приходи и разходи при отчитането на експлоатационните договори за лизинг, както и това отчитане да е разпределено равномерно на линейна база за целия период на договора, независимо от факта, че сключените договори може да поставят различни условия за плащане на лизинговите вноски.
Салдото по консолидираната фискална програма за 2018 г. е положително в размер на 137,0 млн. лв.
Министерският съвет одобри информация за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма за 2018 г., изготвена в изпълнение на чл. 135, ал. 1 на Закона за публичните финанси, на база на месечните отчети за касовото изпълнение на първостепенните разпоредители с бюджет.
По данни от месечните отчети на първостепенните разпоредители с бюджет салдото по КФП на касова основа за 2018 г. е положително в размер на 137,0 млн. лв. (0,1 % от прогнозния БВП) и се формира от излишък по националния бюджет в размер на 251,7 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 114,7 млн. лева.
Постъпилите приходи и помощи по КФП за 2018 г. са в размер на 39 646,0 млн. лв. или 103,7 % спрямо годишните разчети. Съпоставени с предходната година, данъчните и неданъчните приходи нарастват с 3 739,2 млн. лв. (11,1 %), а постъпленията от помощи нарастват с 590,2 млн. лв. (38,8 %).
Общата сума на данъчните постъпления, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 32 235,7 млн. лв., което представлява 103,5 % спрямо планираните за годината данъчни приходи.
Приходите от преки данъци са в размер на 6 132,8 млн. лв. или 106,5 % спрямо предвидените в разчетите за годината, като спрямо предходната година нарастват с 488,5 млн. лева (8,7 %).
Приходите от косвени данъци са в размер на 15 531,0 млн. лв., което е 102,5 % спрямо разчетите за годината. Съпоставено с данните за 2017 г., постъпленията в групата нарастват с 998,5 млн. лв. (6,9 %). Постъпленията от ДДС са в размер на 10 064,0 млн. лв. или 102,9 % спрямо планираните. Размерът на невъзстановения ДДС към 31.12.2018 г. е 53,1 млн. лева. Приходите от акцизи възлизат на 5 203,2 млн. лв. (101,0 % спрямо разчетените за годината). Постъпленията от мита са 226,2 млн. лв. или 119,0 % спрямо разчета за годината.
Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени данъци и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 1 113,8 млн. лв. или 101,4 % изпълнение на годишните разчети.
Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 9 458,2 млн. лв., което представлява 103,6 % спрямо разчетените за годината. Съпоставено с предходната година, приходите от осигурителни вноски нарастват номинално с 13,1 % (1 093,0 млн. лева).
Неданъчните приходи са в размер на 5 299,6 млн. лв., което представлява 112,7 % спрямо годишните разчети.
Приходите от помощи са в размер на 2 110,8 млн. лева.
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) за 2018 г. възлизат на 39 509,0 млн. лв., което е 100,5 % спрямо годишните разчети¹. За сравнение разходите по КФП за 2017 г. бяха в размер на 34 471,1 млн. лева. Номиналното нарастване се дължи както на по-високия размер на разходите по националния бюджет, така и на нарастването на разходите по сметките за средствата от Европейския съюз. Ръстът на разходите по националния бюджет се дължи основно на по-високия размер на капиталовите разходи (основно свързани с изграждането на приоритетни инфраструктурни проекти, инвестиционни проекти в сферата на отбраната и др.), нарастване на здравноосигурителните и социалните плащания (базов ефект при разходите за пенсии от увеличението от юли 2017 г. и увеличението на две стъпки през 2017 г. на размера на минималната пенсия от юли и октомври, както и новото увеличение на пенсиите от юли 2018 г.), по-високите разходи за персонал основно поради увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал в системата на средното образование и др., нарастване на разходите за субсидии (основно свързани с промените в Закона за енергетиката от 01.07.2018 г., с които бе променен механизма на събиране на приходи и извършването на разходи към производителите на електроенергия чрез бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“) и други, докато по сметките за средства от ЕС нарастват основно капиталовите разходи.
Нелихвените разходи са в размер на 37 737,4 млн. лв., което представлява 101,2 % спрямо годишните разчети. Текущите нелихвени разходи за 2018 г. са в размер на 32 361,7 млн. лв., капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 5 321,6 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 54,1 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 688,2 млн. лв. или 95,3 % от разчетените за 2018 година.
Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена през 2018 г. от централния бюджет, възлиза на 1 083,4 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС – Решение на Съвета 2014/335/ЕС, Евратом относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз, Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на ЕС и Регламент (ЕС, Евратом) № 609/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. относно методите и процедурата за предоставяне на традиционните собствени ресурси, собствените ресурси на база ДДС и на база БНД и относно мерките за удовлетворяване на потребностите от парични средства, изменен с Регламент (ЕС, Евратом) 2016/804 на Съвета от 17 май 2016 година.
Размерът на фискалния резерв² към 31.12.2018 г. е 9,4 млрд. лв., в т.ч. 9,0 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,4 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
¹Разчети към ЗДБРБ за 2018 г. (Обн., ДБ, бр. 99 от 12.12.2017 г., в сила от 1.01.2018 г., изм., бр. 103 от 13.12.2018 г., в сила от 13.12.2018 г.)
²Обхватът на показателя фискален резерв е в съответствие с §1, т. 41 от Допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси.
Увеличава се щатната численост на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и на Главна дирекция „Охрана“
Персоналът на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) ще бъде увеличен със сто тридесет и четири щатни бройки, а на Главна дирекция „Охрана“ (ГДО) – с шестдесет и шест души, реши Министерският съвет.
Целта е да се обезпечават възложените им със закони функции, а за увеличението са предвидени средства в бюджета на Министерството на правосъдието за 2019 г.
Правителственото постановление влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, а в тримесечен срок министърът на правосъдието и ръководителите на второстепенните разпоредители по бюджета на Министерството на правосъдието трябва да приведат щата на ГДИН и ГДО в съответствие с постановлението.
Правителството се разпореди с имоти
Министерският съвет обяви имот – публична държавна собственост за частна – държавна собственост и го прехвърли на Община Варна. Имотът представлява терен с площ 14 164 кв. м и се намира на ул. „Върба“ № 24 в града. В него ще бъде изградена общинска сграда за осъществяване на образователни дейности от Математическата гимназия „Д-р Петър Берон“ – гр. Варна.
Друг имот – публична държавна собственост, управляван от Министерството на земеделието, храните и горите, се обявява за частна държавна собственост. Това ще създаде възможност за по-ефективното му ползване в бъдеще, както и извършване на разпоредителни действия с него. Имотът се намира в землището на гр. Етрополе, област Софийска, и представлява поземлен имот с площ от 1000 кв. м, заедно с построените върху него двуетажна административна сграда и автогараж с две клетки.
От публична държавна собственост на частна държавна собственост се променя статутът на имоти, управлявани от Министерството на земеделието, храните и горите за нуждите на Държавно ловно стопанство „Черни Лом“ към „Североизточно държавно предприятие“ – Шумен. Имотите се намират в селата Ломци и Еленово в община Попово и представляват горски територии с изградени в някои от тях сгради. Те не се използват за изпълнение функциите на ловното стопанство, поради което са загубили качеството си на имоти – публична държавна собственост.
МРРБ ще си сътрудничи с ОИСР при реформирането на регионалните структури на управление
Правителството предложи на Народното събрание да ратифицира Споразумението между Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Министерството ще си сътрудничи с ОИСР при реформирането на регионалното развитие и децентрализацията на органите за управление на регионално ниво. За целта през месец ноември 2018 г. правителството одобри проект на Споразумението за изпълнение на проект „Преглед на многостепенното управление – как многостепенното управление и децентрализацията да бъдат успешни за регионалното развитие в България“.
Споразумението е подписано през месец декември 2018 г. То предвижда през 15-месечния срок на проекта ОИСР да подпомогне министерството да структурира отношенията между различните нива на управление и да укрепи капацитета на поднационалните структури на регионално ниво, с оглед да разработват поднационални публични инвестиции и стратегии и да прилагат ефективни политики за регионално развитие.
Резултатите от изпълнението па Споразумението ще допринесат също за изпълнението на Националната стратегия за регионално развитие на България за периода 2012-2022 г. и за подготовката на новия национален документ за стратегическо и териториално планиране за периода 2021-2030 г.
Одобрени са резултатите от заседанието на Българо-азербайджанската междуправителствена комисия
Правителството одобри резултатите от петото заседание на Българо-азербайджанската междуправителствена комисия за икономическо сътрудничество, което се проведе на 6 и 7 ноември в София.
Двете страни обсъдиха текущото състояние на икономическите отношения помежду си и набелязаха стъпки за тяхното задълбочаване. Според данни от българската статистика, през 2017 г. двустранният стокообмен е на стойност 17.2 млн. долара. Въпреки увеличението с 38.4% спрямо 2016 г., това равнище не отразява реалния потенциал на двете икономики.
В рамките на заседанието България и Азербайджан отбелязаха също и постигнатия сериозен напредък по изпълнение на подписаните документи в областта на енергетиката – Меморандума за разбирателство и сътрудничество в областта на енергетиката, подписан през 2009 г. между Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на Република България и Министерството на промишлеността и енергетиката на Република Азербайджан, Меморандума за разбирателство между „Български енергиен холдинг“ ЕАД и SOCAR, подписан през 2012 г. и Меморандума за разбирателство между „Булгартрансгаз“ ЕАД и SOCAR относно възможностите за доставки на азербайджански природен газ на територията на България до други европейски пазари чрез съществуващата българска газопреносна система, включително чрез стратегическия проект за регионален газов хъб „Балкан“. Страните заявиха своята подкрепа за участие на SOCAR в проекти за битова газификация в България.
Азербайджанската страна информира българската страна за завършения нов железопътен проект Баку-Тбилиси-Карс, който е важен елемент за свързване на железопътните мрежи на Европа и Азия.
В дневния ред на заседанието бяха включени и други въпроси от двустранното сътрудничество в областта на информационните и комуникационните технологии, селското стопанство, винопроизводството, рибарството, културата, околната среда, военно-техническата сфера и други.
Минимум 27 000 лв. ще бъдат инвестирани в проучване на строителни материали в площ „Тризъбец“
„Благоустройствени Строежи” ЕООД ще проучва строителни материали в площ „Тризъбец“, разположена в землищата на селата Самуилово и Панаретовци в област Сливен. Разрешението за проучване се предоставя за 1 година. За този срок титулярят ще вложи минимум 27 хил. лв. в проучвателните дейности.
Одобрено е правителственото становище по конституционно дело № 16/2018 г.
Правителството одобри становище на Министерския съвет по конституционно дело № 16 за 2018 г., образувано по искане на президента на Република България за установяването на противоконституционност на разпоредбите на чл. 96 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. В становището е застъпена тезата, че оспорените разпоредби не противоречат на Конституцията и искането следва да се отхвърли като неоснователно.
Одобрена е българската позиция за предстоящи заседания на Съвета на ЕС
Правителството прие позицията на България за редовното заседание на Съвета на Европейския съюз по конкурентоспособност, което ще се проведе на 18 и 19 февруари в Брюксел. В частта „Вътрешен пазар и индустрия“ ще се обсъдят темите за влиянието на интегрирането на веригите за създаване на стойност върху конкурентоспособността на ЕС, дългосрочна стратегическа визия за неутрална по отношение на климата икономика, европейския семестър като ключов елемент за осъществяването на политическа координация и структурни реформи, както и въздействието на изкуствения интелект върху европейската индустрия. В рамките на заседанието ще бъде представен и доклад за напредъка по Рамковата програма за научни изследвания и иновации за 2021—2027 г. „Хоризонт Европа“ и специфичната програма за нейното осъществяване.
Одобрена е също така българската позиция за заседанието на Съвет „Общи въпроси“, което ще се проведе на 19 февруари в Брюксел. Предвиден е политически дебат по следващата Многогодишна финансова рамка на Съюза (МФР). Ще бъдат обменени мнения по дневния ред на редовното заседание на Европейския съвет на 21-22 март 2019 г., ще се обсъдят и темите за Икономическия и паричен съюз и въпроси свързани с търговията. Съвет „Общи въпроси“ ще проведе дискусия по документа за размисъл на ЕК „Към устойчива Европа до 2030 г.“. Министрите ще разгледат актуалното състояние на върховенството на закона в Унгария и Полша.
Съвет външни работи (Търговия) на Европейския съюз ще заседава неформално на 21 и 22 февруари в Букурещ. Ще бъдат обсъдени въпроси свързани с модернизацията на Световната търговска организация, както и търговските отношения между ЕС и САЩ.
Правителството прие Наредба за външните експерти при предварителен контрол на обществени поръчки
Министерският съвет прие Наредба за външните експерти при предварителен контрол на обществени поръчки. С правителственото постановление се правят промени и в Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки (ППЗОП) и Устройствения правилник на Агенцията по обществени поръчки (УП АОП).
Приемането на новата Наредба и направените изменения и допълнения в подзаконовите актове са свързани с промените в Закона за обществените поръчки, обнародвани в ДВ, бр. 86 от 18.10.2018 г.
С Наредбата се регламентират изчерпателно условията и реда за включване и заличаване на външните експерти в списъка; определяне на външни експерти за извършване на проверка по конкретна избрана процедура; възлагане и изпълнение на проверката; определяне и изплащане възнагражденията на експертите.
Промените в ППЗОП са свързани с поетапното преминаване към изцяло електронно възлагане на обществените поръчки в страната. Прецизират се разпоредби, за да се уеднакви практиката по прилагане на нормативната уредба в областта (напр. относно опциите и подновяванията, изпращането на информация за включване в т.нар. „черен“ списък на стопански субекти с нарушения и др.). Направени са промени и в начина на деклариране на личните обстоятелства при подаването на Единния европейски документ за обществени поръчки от задължените лица при участието им в процедури.
Предложените изменения и допълнения в Устройствения правилник на АОП произтичат от променените правомощия на изпълнителния директор на Агенцията, регламентирани в ЗОП. За да се осигури тяхното реализиране се прецизират и допълват функциите на отделните дирекции. Установяват се също правила за въвеждане и отчитане на гъвкаво работно време. По този начин се въвеждат необходимите нормативни предпоставки за по-ефективно изпълнение на ролята на АОП като орган със специална компетентност в областта на обществените поръчки.
Директорите на училищата и детските градини ще избират сами доставчиците по схемите „Училищен плод“ и „Училищно мляко“
Правителството прие изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти в учебните заведения – „Училищен плод“ и „Училищно мляко“.
С промените в наредбата се опростява избора на заявител, отпада служебния избор, предоставят се по-големи права на директорите на учебните заведения при избора на доставчици. Предвижда се ясна и публична процедура за провеждането на процедурите за избор на заявители от учебните заведения – обявяване на интернет страницата им на обявлението за набирането на предложения за доставка на продуктите по съответна схема, изискваните документи, реда за провеждането на избора и обявяването му.
С промените ще се постигне подобряване на хранителните навици на децата и учениците чрез повишаване консумацията на плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти при спазване на здравните изисквания, включително и чрез разнообразие на доставяните продукти и повишаване на ефективността на прилагане на схемата.
Одобрени са промени в Устройствения правилник на МТСП
Правителството прие промени в Устройствения правилник на Министерството на труда и социалната политика (МТСП). С предложените изменения правомощията на Инспектората към министъра на труда и социалната политика се привеждат в съответствие с Наредбата за организацията и реда за извършване на проверка на декларациите и за установяване конфликт на интереси. Съгласно нормативния акт на Инспекторатите са вменени функции по проверка на декларациите, подадени по реда на Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, както и установяване на конфликт на интереси.
Съгласно промените числеността на Инспектората ще се увеличи от шест на десет щатни бройки. Това ще стане чрез намаляване на числеността на Агенцията по заетостта с две щатни бройки и на Агенцията за социално подпомагане с една щатна бройка. За обезпечаване на изпълнението на дейностите на Инспектората числеността на финансовите контрольори в МТСП се намалява с една щатна бройка. Целта на промяната е числеността на звеното да отговаря на изискванията на Закона за администрацията и Наредбата за структурата и минималната численост на инспекторатите, реда и начина за осъществяване на дейността им и взаимодействието със специализираните контролни органи.
С други промени в Устройствения правилник на МТСП функциите на дирекциите в министерството се привеждат в съответствие с внедрените Системи за управление при предоставянето на административни услуги. Целта на функционалните промени е да се постигне по-добра ефективност на административните процеси. Общата численост на МТСП се увеличава с три щатни бройки, които ще бъдат осигурени чрез намаляване на числеността на Агенцията по заетостта с две щатни бройки и на Агенцията за социално подпомагане с една щатна бройка.
Правителството одобри законопроект за промени на Закона за чужденците в България
Правителството одобри проектозакон за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България. Документът цели прецизиране на отделни разпоредби на досега действащия закон с оглед тяхното практическо прилагане, както и недопускане на възможността за заобикаляне на закона.
С новите промени се създава възможност, чужденец с валидно разрешение за продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване у нас да може да влиза в страната без виза. Предвидено е допълнение с оглед въвеждането на нова структура, компетентна да издава разрешения за продължително пребиваване на чужденци.
Предлаганите промени изчистват и досегашните административни тежести по отношение на пребиваването на висококвалифицирани и сезонни работници. Според досега действащия закон, при смяна на работодателя в периода на пребиваването им у нас, на тези хора им се налага да кандидатстват за нова виза за дългосрочно пребиваване.
Урежда се и статутът за пребиваване на непридружени деца-чужденци чрез издаване на разрешение за продължително пребиваване в страната до навършване на пълнолетие. Прецизират се правомощията на компетентните държавни структури по отношение на грижите, които се полагат спрямо тях.
Предвидени са редица допълнения и изменения в Закона за български документи за самоличност и в Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на ЕС, които не са български граждани, и членовете на техните семейства.
В Закона за български документи за самоличност се въвежда нов вид документ, който ще се издава на децата-чужденци, предвиден е срок за издаването и за пребиваването на чужденци.
В закона за пребиваването в България на граждани на ЕС е установена липса на правна уредба за издаване на удостоверения за пребиваване на членовете на семейството на български граждани, упражнили правото
си на свободно движение, както и за възможността да се откаже право на пребиваване на територията на страната ни в случай на установено и доказано фиктивно съжителство и фиктивен брак.
Приетият документ ще бъде предложен за разглеждане и приемане от Народното събрание.
Правителството предложи на Народното събрание да ратифицира протокола за присъединяване на Република Северна Македония към НАТО
Правителството одобри протокола към Северноатлантическия договор относно присъединяването на Република Северна Македония към НАТО, който бе подписан от страните-членки на 6 февруари 2019 г. в Брюксел.
Със същото решение Министерският съвет предложи на Народното събрание да ратифицира протокола със закон. Република Северна Македония ще бъде 30-ият член на НАТО.
Министерският съвет одобри започването на преговори за Споразумение със Саудитска Арабия за насърчаване и взаимна защита на инвестициите
Министерският съвет одобри започването на преговори за Споразумение между правителството на България и правителството на Саудитска Арабия. Документът ще допринесе за активизиране на двустранното сътрудничество, увеличаване на инвестиционните потоци и ще е в интерес на съвместните проекти между България и Саудитска Арабия. Ще бъде осигурена и правна основа за тяхното реализиране и защита.
През последните години бяха значително засилени отношенията между България и Саудитска Арабия чрез активна размяна на официални и бизнес делегации, като се открои интереса на саудитската страна към сътрудничество в области като туризъм, транспорт, информационни технологии и съобщенията, а също и привличане на български инженерингови организации в изграждане на мащабни инфраструктурни обекти на саудитска територия. С цел насърчаване на бизнес отношенията и инвестиционните инициативи, бяха установени контакти със саудитския Фонд за публични инвестиции и със Саудитско-арабската генерална служба за инвестиции.
Кралство Саудитска Арабия е най-голямата и най-богата страна в Близкия изток, водещ производител на петрол в световен мащаб, който притежава 16% от доказаните към 2015 г. глобални резерви на петрол и заема лидерска позиция в ОПЕК.
