Не изключвам да е имало някакво искане или заплаха отвън, заради което Калушев се е разколебал във влиянието си
– Доц. Иванов, какво мислите за групата около Иво Калушев?
– Регресирала група, както са повечето религиозни или идеологически сформирани групи, но подобни примери има и с много бизнес организации и партии. Най-вече, където има едноличен авторитарен лидер, нарцисист, с огромно его, в което другите се размиват, и тогава започва манипулацията.
Обсъждах случая с колеги от различни институции, на този етап мненията са разнопосочни, защото няма много яснота по фактите. Ние, психолозите, можем само да хипотезираме от гледна точка на личностната и груповата динамика. Според мен е възникнала някаква привнесена отвън ситуация, някакво искане или заплаха, ескалирал е вътрешен конфликт или напрежение, лоялността към лидера се е разклатила. Въобще нещо е нарушило груповата кохезия, което е довело до това, че Калушев се е разколебал във влиянието си.
Оттам нататък последствията за мен не са действие на група със сектантски уклон. При груповите сектантски самоубийства има мистифициране на лидера, идеология с апокалиптичен наратив, ескалираща параноидна рамка („те идват за нас“), постепенна нормализация на идеята за жертва и силно оповестяване на самоубийствения ритуал чрез някакъв призив или изявление. Тук имаме по-скоро компулсивно повторение на два сценария и някаква вътрешна ескалация, вътрешна травматичност, която не може да се преработи и назове.
На този етап не смея да правя изводи дали това е вътрешно убийство, съчетано със самоубийство, или има и външна намеса. Доколкото говорих с колеги, по-скоро изглежда вътрешно, но може да е провокирано и отвън, т.е. насочена намеса с цел разформироване или прочистване на групата. Някои може да са се самоубили под натиска за разпад, тези, които не са могли, са били убити, а накрая лидерът или се е застрелял, или е бил прочистен. Все пак не искам да правя изводи – това са хипотетични сценарии, предпочитам да изчакам данните от разследването.
– Възможно ли е под някаква форма да е бил заплашен авторитетът му и затова да е предприел „наказанието“ на обществото?
– Не е изключено да е бил фрустриран, някой да е поискал нещо, което не е могло да се реализира, да са го дискредитирали и оттам да е решил да жертва своите, защото не е могъл да понесе очернянето и вероятния разпад на групата.
Класически нарцистичен лидер, с желание за висок социален статус и свръхценности преживявания. Потиснат, очевидно не е могъл да се изяви в по-широка публична посока, защото не е притежавал социално приемливи качества, а в същото време е имал големи амбиции. Те са се пренесли в силно влияние и сформиране на негова „вътрешна общност“, където е станал влиятелен лидер.
– Личната фрустрация – излъгани очаквания или неизпълнени цели, може ли да са довели до тази абсурдна агресия към останалите?
– Възможно е, но не бива да свеждаме всичко до лична обида или провал. При нарцистично организираната личност фрустрацията не се преживява просто като разочарование, а като унижение и срив на идентичността. Ако човек е изградил целия си образ върху това да бъде водач, морален авторитет или „избран“, всяко разклащане на този образ може да се преживее като екзистенциална заплаха.
В такива моменти агресията не е просто гняв – това е нарцистична експлозия, тя може да се превърне в опит за възстановяване на контрол, включително чрез желание за унищожение. Особено в затворена група, където липсват корективи, фрустрацията може да се трансформира в радикално решение. Това обаче е хипотеза. Трябва да внимаваме да не психологизираме прибързано без ясни данни.
– Допускате ли, че такъв манипулатор нарцисист, който е и хипнотерапевт, може да е втълпил пълното подчинение на останалите в групата?
– Терминът „хипноза“ често се използва метафорично. В реалността масовото подчинение рядко се постига чрез конкретна техника, по-скоро това става чрез дългосрочни отношения. Когато един лидер умее да усеща и валидира болките на хората, дава им принадлежност, предлага ясни отговори в сложен свят – тогава влиянието му става осезаемо. Особено върху млади хора или такива в екзистенциална криза, които са в ситуация на търсене на смисъл.
Подчинението не идва от магия или конкретна техника, а от постепенно изграждана зависимост. Първо се формира доверие, после идва идеализацията, след това страх от загуба на принадлежност и накрая „разтваряне“ в лидера.
– Много интересен цитат видях от Деян Илиев, който му е бил сред близките съратници и е открил телата в „Петрохан“ – той казва, че когато говориш с Калушев, оставаш с впечатление, че няма его и че сякаш говориш със себе си – в този смисъл го правел по „магичен начин“. Това ли е тайната да привлече около себе си толкова хора?
– Вероятно огледално е отразявал събеседника си, за да звучи като ехо, усещал е вътрешната си свръхсила и е имал излъчване на патриарх. Така правят всички месианци, въпросът е за какво се използва това влияние над останалите – за лични цели, за групови интереси или за да помагаш на другите. Най-вероятно е правил всичко това, като поразителното е, че го е упражнявал над толкова много хора, сред които политици, бизнесмени, министри. Явно е имал алфа-качество, особено при индивидуален контакт.
– Четох постовете на Калушев, опитва се да изглежда мъдър, много знаещ, но повечето не звучат ли кухо и шаблонно?
– Харизматично-нарцистичните лидери често използват общи, универсални формулировки – думи за мисия, сила, истина, пробуждане, вяра, кауза. Тези послания невинаги са интелектуално дълбоки и аргументирани, но са емоционално въздействащи.
Въпросът е, че когато има дефицит на авторитети в обществото – в училище, в семейството, в публичния живот хората са по-податливи на силни, самоуверени фигури. Понякога съдържанието няма значение. Важни са тонът, увереността, внушението за сила. Затова не е въпрос дали текстовете са „кухи“, а каква потребност са удовлетворявали. Очевидно са давали усещане за посока, значимост и смисъл.
