На 10 март първият пазач на фара в Шабла – Иван Атанасов Хаджииванов навърши 100 години. За поколения шабленци той остава най-старият пазач на най-стария по българското Черноморие фар – този на нос Шабла, най-североизточната точка у нас. Четиридесет и две години от неговия житейски път са неразривно свързани с емблематичното за Шабла съоръжение. Любопитно е, че именно тук е работила и единствената жена пазач на такова съоръжение – съпругата му Тодорка Хаджииванова.
Иван Хаджииванов е роден и израснал близо до най-стария фар по българското черноморско крайбрежие – в село Тюленово. Служил в състава на Беломорския ни флот през Втората световна война, той преживява едни от най-бурните и преломни години в историята на българските Военноморски сили. От бреговете на Бяло море, в края на 1944 година се озовава в Созопол, а после житейският му път го връща на север, към Варна и родното му място.
Така се стичат обстоятелствата, че от 1949 до 1992 година той работи като фаропазач и служи на фара в Шабла. Започва работа точно на 1 юли 1949 година, на следващия ден синът му Атанас навършва една годинка. По-късно тук се ражда и дъщеря му Лиляна.
„Живеехме на фара, отраснала съм тук. Беше ни много трудно, защото училищата в Тюленово и в Шабла бяха отдалечени. Наоколо нямаше други хора, бяхме само ние, нашето семейство. Нямаше телефони, нямаше транспорт. Но пък беше вълнуващо. Първи посрещахме астрономическата Нова година, първи виждахме изгрева на слънцето“, казва Лиляна.
Сега тя и съпругът й Данко се грижат за дядо Иван в къщата им в Шабла, която той и Тодорка сами си построили с малките си заплати. Каква е рецептата за дълголетието, питам Лиляна. „Не знам“, отговаря тя. „Баща ми не е спокоен човек, той беше много стриктен и изпълнителен в работата си. Дали дълголетието се дължи на това, че повече от 40 години е живял на чист морски въздух, всеки ден се е качвал и слизал по 132 стъпала – да почисти и запали фара, дали пък се дължи на гена в рода им – имат дълголетници, не знам. Знам само, че баща ми е изключително честен човек и никога не минава границата, никога не е посягал на чуждо. Спомням си, деца бяхме, а наоколо край фара ниви със царевица и слънчоглед. Колко пъти ни се прияждаше печена или варена царевица, татко казваше: да не сте посмели да откъснете кочан от хората“, разказва Лиляна.
Лиляна става учителка, а брат й Атанас Атанасов наследява професията на баща си и става началник на морското навигационно съоръжение. За съжаление, преди 10 години Наско умира от коварна болест. След неговата смърт майка му се поболява и две години след това и тя почива.
Дядо Иван е с един инфаркт зад гърба си. Получава го след смъртта на сина си Атанас. На млади години изобщо не е употребявал алкохол, сега изпива по една малка чашка вино. Много внимава в количеството храна, което яде – винаги иска малка порция. Днес столетникът се радва на двама внуци – зъболекар и геолог и на трима правнуци, на които със сигурност е предал и частица от своята отдаденост на морето.
Командването на Военноморските сили и началникът на Хидрографската служба засвидетелстваха своята искрена моряшка благодарност към столетника бай Иван за всички онези повече от четири десетилетия тежка и отговорна, изпълнена с безброй несгоди и лишения работа на най-източната географска точка на България.
От името на контраадмирал Кирил Михайлов, командир на ВМС, на юбиляра бяха връчени поздравителен адрес и почетна монета. „За мен е безкрайно удоволствие, от името на командването на Военноморските сили и от свое име, най-сърдечно да Ви поздравя по случай Вашия вековен юбилеен рожден ден. Несъмнено преживените от Вас бурни и преломни времена на обществено-политически промени са белязали жизнения Ви път, но по никакъв начин не са Ви попречили скромно и без излишен драматизъм да достигнете до днешната заслужена позиция на доайен на българските военноморски фараджии.Желаем Ви добро здраве и дълголетие, благополучие и бодър дух! Попътен вятър и честит вековен юбилей!“!“ се казва в поздравителния адрес от контраадмирал Михайлов.
Капитан І ранг Венцеслав Николов, заедно с офицери от формированието, поднесоха на юбиляра своите приветствия и му подариха почетна юбилейна значка.
Признателността, уважението и поздравленията от военните моряци искрено развълнуваха столетника, който е съхранил своя силен дух и увереност. Не на шега той обеща при първа възможност да посети фара и да покаже на по-младите си колеги как се носи службата и да им предаде тайната на своето дълголетие. НДТ
Снимки: Личен архив
