Първата годишна конференция „Плазмоклетъчни неоплазии – кръстопът на предизвикателства и иновации“ събра водещи специалисти от страната и чужбина, които обсъдиха съвременните тенденции в диагностиката и лечението на плазмоклетъчните заболявания.
Конференцията беше открита от директора на Специализираната болница за активно лечение на хематологични заболявания д-р Нина Русинов, която приветства участниците и изрази благодарност към всички присъстващи специалисти за споделянето на техния опит и знания.
„За нас е чест да ви посрещнем в нашата болница и да представим пълния диагностично-терапевтичен цикъл, с който се гордеем. Нашият екип вече 77 години работи в едно от най-трудните направления на съвременната медицина – хематологията“, заяви проф. д-р Георги Михайлов, началник на Клиниката по хематология.
Поздравителни адреси бяха получени от Министерството на здравеопазването, Комисията по здравеопазване към Народното събрание и Националната здравноосигурителна каса. От името на Българското медицинско сдружение по хематология приветствие поднесе проф. д-р Илина Мичева, която подчерта значението на събитието за развитието на иновативните подходи в областта.
„Плазмоклетъчните дискразии са една от най-динамично развиващите се области на хематологията, изискваща задълбочени познания и интеграция на новите терапевтични възможности. Това събитие е доказателство за стремежа на българските хематолози към развитие и научен обмен“, каза проф. Мичева.
В своето изложение проф. Михайлов направи исторически преглед на лечението на мултипления миелом и подчерта, че, въпреки постигнатия напредък, заболяването продължава да бъде сериозно предизвикателство. По думите на професора петгодишната преживяемост на пациентите вече достига 62 процента, но 10-годишните резултати остават скромни в сравнение с други онкохематологични заболявания.
Сред акцентите на конференцията беше и обсъждането на ролята на изкуствения интелект в медицината. „Изкуственият интелект крие огромен потенциал за подобряване на диагностиката и разработването на нови терапии, но носи и етични и рискове за сигурността, които трябва внимателно да бъдат регулирани“, допълни проф. Михайлов.
В научната програма бяха представени актуални данни за терапевтичните подходи, включително моноклоналните антитела и терапията CAR-T, както и нови методи за персонализиране на лечението. Специалистите обсъдиха и бъдещето на минималната остатъчна болест като фактор за прецизна оценка на терапевтичния отговор.
„В крайна сметка пациентът е в центъра на всичко, което правим. Нашата цел е не просто да удължаваме живота, а да осигурим качество и надежда за нашите пациенти“, каза още проф. Михайлов.
