Проектът за нормативни промени, засягащ неразрешени за употреба и прилагани извън показанията си лекарства, е публикуван. Това съобщиха от пресцентъра на Министерството на здравеопазването (МЗ). С предложението се цели да бъдат въведени по-ясни правила, повече прозрачност и по-добър контрол при доставката и заплащането на лекарствени продукти, включително неразрешени за употреба и прилагани извън показанията си. Тези механизми имат ключово значение за достъпа до лечение, особено при деца, за които липсва алтернатива и лекарствените продукти се заплащат с публични средства. Анализът на разходите показва значителен ръст на средствата, заплащани по този ред, което налага предприемането на мерки за по-ефективното им управление, допълниха от пресцентъра.
Една от основните промени предвижда при доставка на лекарствен продукт на цена, по-висока от най-ниската заплатена за същия продукт през предходната година, да се изисква декларация от производителя или негов представител, че увеличението се дължи на обективни фактори, като производствени или други разходи.
С проекта се предлагат и по-ясни правила при избора на търговец на едро от страна на лечебните заведения, които ще трябва да отправят покана към най-малко трима доставчици, а основният критерий ще бъде най-ниската предложена цена. Запазва се възможността да се вземат предвид и фактори като качество, безопасност и медицинска целесъобразност, когато това е в интерес на навременното и качествено лечение на пациента.
С предложенията за нормативни промени се прецизира и разширява информацията, която се събира и поддържа в информационната база данни на НЗОК. Това ще позволи по-добра проследимост на разходите, включително по отношение на конкретните лекарствени продукти, доставчиците и заплатените цени. Изрично се регламентира и сключването на договори между НЗОК и лечебните заведения, както и условията за контрол върху предписването, прилагането и отчитането на лекарствените продукти.
Проектът е изготвен след срещи между представители на МЗ, НЗОК, „Информационно обслужване“ АД, Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти.
До предложенията за промени се стигна след преглед на данни, събрани от седем държавни лечебни заведения. При прегледа на получената информация са установени фрапиращи разминавания между едни и същи лекарствени продукти, закупувани на различни цени от различните болници. Възможно е тези разминавания да се дължат на съществуващи пропуски в нормативната уредба, които към момента не осигуряват достатъчно ясни правила и механизми за сравнимост и контрол на цените, уточниха от пресцентъра. В отговор на това МЗ изиска допълнителна информация от НЗОК и от лечебните заведения, които предоставиха фактури за извършените плащания. След подробен анализ и сравнение на данни от регионалните здравни инспекции беше констатирана неконсистентност на данните, нерационални отклонения в цените и в количествата, което затруднява проследимостта и сравнимостта на данните и създава предпоставки за неефективно разходване на публичен ресурс.
С предложените нормативни промени МЗ цели да въведе ред там, където до момента липсват достатъчно ясни правила и проследимост.
Проверките в седемте болници, извършвани от звено „Вътрешен одит“ към МЗ, продължават.
Преди дни заместник-министърът на здравеопазването Владимир Афенлиев каза, че четири държавни болници в София и по една в Пловдив, Плевен и Варна са купували 10 едни и същи медикаменти, но цените им се различават в пъти. Управителят на Националната здравноосигурителна каса Станимир Михайлов каза вчера, че от 1 юли ще започне електронното отчитане с фактури на разходите за употреба на нерегистрирани в страната ни лекарства.
След данните, представени от Афенлиев, от Асоциацията на вносителите на нерегистрирани лекарствени продукти за лечение на редки болести възразиха срещу некоректно интерпретирани данни за доставка на нерегистрирани лекарства.
