Емоцията е все по-силна. Очаквах, че ще има някакъв спад във вълнението, но ме държи на крилете на еуфорията и на щастието. Това, оказа се, са чувства, неподвластни на времето. Така коментира отличията си в интервю за БТА Костадин Филипов, който за втора година си тръгна с няколко наградени песни по негови текстове от Националния песенен конкурс „Бургас и морето“, и разкри, че вече подготвя песен за следващото му издание, на което публиката може да очаква да го опознае не само като текстописец, но и като композитор.
В тазгодишното 42-ро издание на конкурса той получи общо три отличия, но за първи път сред тях бе и първата награда на журито за песента „След любовта“ по музика на нейния изпълнител Георги Дюлгеров и аранжимент на Красимир Гюлмезов. Отличена беше още песента по текст на Костадин Филипов „Докога“ в изпълнение на Виктория Каменчева, която получи награда за продуциране на студиен запис от Софийски университет „Св. Климент Охридски“, както и статуетката за млад изпълнител на името на Пламен Ставрев, връчена от фондация „Благотворителност и милосърдие“. В конкурса тази година той участва и с песента „Признание“, изпълнена от Маргарита Хранова.
Поетът и текстописец, познат на публиката от екрана в ролята си на телевизионен водещ, а отскоро също и преподавател по литература, Костадин Филипов уточни, че това е втора година, в която си тръгва от конкурса с три награди. През 2024 г. го прави с песента „Светлина“ в изпълнение на формация „Фортисимо“.
Макар да са минали броени дни от финала той вече се подготвя за следващото издание и има конкретни планове за песен с Милен Македонски. „Тя ще бъде изпълнена от мъжки дует и ще донесе на публиката в Летния театър взрив от емоция, защото ще има много младежка енергия.“
Вдъхновение без ритуали
От сцената на „Бургас и морето“ Костадин Филипов заяви, че няма да спре да пише за града и неговото море. Онова, което не каза на публиката тогава, но разкри пред БТА, е, че чувства силна връзка с Бургас, защото именно в него среща първата си любов. „Морето е силно място за вдъхновение. То дава тази невероятна емоционална стабилност, от която има нужда един поет и човек, който работи и борави с думите като цяло, за да може да пресъздаде всичко това на белия лист. След това е вече въпрос на късмет и на шанс то да се превърне в песен, да се усети и от композитора и изпълнителя и да прерасне в тази музикална енергия, която да държи и публиката от сцената“, коментира той.
Филипов допълни, че досега винаги е имал късмета да работи с автори, между които има приятелство, доверие и възхищение. „От половин година започнах да правя опити и да композирам. Имам вече няколко работи, които трябва да бъдат обработени от аранжор и се надявам скоро да се срещнат с публиката“, допълни Филипов. Той уточни, че тези негови опити в композирането са подплатени с музикално образование, тъй като в миналото девет години свири на обой и от малък се занимава с музика, като участва в кръжоци и в пленери, свързани с пеене, в родния си град.
„Мултитаскингът не ми е чужд“, казва още той и допълва, че междувременно работи и като учител по литература в прогимназиален етап и контактът с млади хора допълнително го зарежда. „До обяд съм с децата в училище, следобед – в телевизията, а вечер, може би дори докато сънувам, мисля в текстове и музика.“
При тази натовареност вдъхновението не идва с определени ритуали. „Нямам време за ритуали. То просто се случва. Така съм настроен може би генетично, че мога да почерпя идея от всичко. Харесвам позитивните неща и обичам да гледам оптимистично. Мога да се вдъхновя от една усмивка, дребен жест и нещо, изпратено с отношение и любов, без да е необходимо то да е материално“, казва още той.
„Темпо‑ритъмът, който задава музиката, е много по‑различен от поезията. Едно е да пишеш чиста поезия, но съвсем друго е да ти изпратят мелодия и да създадеш думи върху нея. На всичко отгоре те да имат смисъл и сюжет. Кулминацията при припева пък е като отделна наука според мен. Не винаги поетите могат да създават текстове за музика, но при мен това съвпадение явно се случи, тъй като аз започнах с поезия, а сега това е като ново предизвикателство в творческия път, който съм избрал“, пояснява Филипов.
Създаване на млади автори в класната стая
От втория срок на 2024 г. Костадин Филипов работи и като преподавател по литература, но освен да предава от своите знания, усещане и възприятия за света, той е категоричен, че учителите могат да черпят и научават много и от своите ученици. „В този кратък мой опит като преподавател винаги съм държал да има двупосочно отношение. Аз преподавам задължителното и отгоре, но изисквам да науча и нещо от тях, защото те са няколко поколения след мен и са нови като характер и манталитет. Не може само да им предаваме сухата материя, а трябва да ги въвличаме с нещо интерактивно и интересно за тях.“
Разказва, че един от проектите, с които се гордее в един от класовете му, които през предстоящата година ще е седми клас, е задачата всеки един техен час да започва със стихотворение. „Независимо къде ще го открият – в домашната библиотека, в „Гугъл“ или като текст на песен, трябваше да го напишат в тетрадката си и да го прочетат пред класа. И макар в началото да не доумяваха защо ги натоварвам допълнително, сега, половин година по-късно половината от този клас започнаха да пишат свои собствени стихотворения. Дори за 24 май направиха авторски рецитал, на който представиха своите творби. Това ме прави изключително горд, защото успях дори да ги провокирам да отворят книги, които сигурно никога иначе нямаше да отворят, както и да прочетат автори, които иначе никога нямаше да срещнат извън задължителния материал.“ Според него мисията на учителите е да карат децата не само да заучават, но и да надграждат, да се учат да разсъждават и да преминават през литература през собствената си призма, за да откриват заедно с учителите баланса между онова, което трябва да знаят и това, което мислят.
Поглед напред
Сред бъдещите изяви, които му предстоят, е Международният конкурс за нова българска поп-рок песен Sofia Song, където отново се надяват да са сред финалистите с Георги Дюлгеров, но този път с песен на композитора Рафи Жамакорцян. През септември предстои и фестивалът „Златни ябълки“ в Кюстендил, за който заедно със Светослав Лобошки създават баладата „Дом от мечти“ за младата Сияна от Добрич. Междувременно с Георги Дюлгеров работят и по нова лятна латино песен, свързана с морето, която до края на година може да се превърне в първата завършена творба на Костадин Филипов, създадена не само по негов текст, но и музика.
„Имам някъде около шест-седем композиции, които седят „на трупчета“. Те очакват своите аранжименти. Надявам се да бъдат претворени и от млади изпълнители, защото държа да подавам ръка на новите гласове, от които имаме нужда“, казва още авторът и в заключение допълва: „Имаме нужда от повече красиви песни на български език, поднесени по най-хубавия начин. България има разкошни таланти, но е важно те да достигат и до младата публика на родния ни език. Смятам, че сме на прав път. Вече имаме „кокичета“, в тази посока с групи като „Молец“ и като Филип Донков например, така че се надявам да имаме все повече музика на български език в родния си ефир.“
