Явор Дачков разговаря с проф. Иво Христов и Андрей Райчев за политическия проект на Румен Радев, първото му телевизионно интервю като партиен лидер, участието му в предстоящите предсрочни парламентарни избори и промените в политическата карта на България и света. Разговорът е записан на 31 януари 2026 г. в Ехо Медия Студио. „Румен Радев се представи много добре в първото си телевизионно интервю като партиен лидер. Беше много балансиран и много подготвен. Осъзнава, че се намира в кулминационен политически момент“, смята Андрей Райчев. „В интервюто се видя един човек, който дълго се е готвил и е достигнал до извода, че за него по-добри условия няма да има, и е решил да влезе в една битка, която и според него, и според зрителите вече е спечелил. Победата му е сигурна и за него, и за враговете му. В такава ситуация са били Симеон Сакскобургготски, Бойко Борисов и донякъде Слави Трифонов.“ „Появата на Радев е историческо събитие. Най-после завършваме процесите, които започнаха през 2020 г.“, добави още Райчев. Според проф. Иво Христов появата на Румен Радев на партийния терен означава нормализация. „Видяхме един разумен човек, който е преживял адаптацията от военен пилот до президент, който според мен ще стане министър-председател. Имаме един човек, който идва отгоре, за да слезе долу и после да се качи горе“, смята още проф. Христов. Още акценти През последните девет години Румен Радев се готвеше за това. Това беше тежък период за него, дори в личен план, заради чудовищните атаки срещу него и семейството му. Той обаче издържа, има качества на боец, което му помогна. Трудното тепърва му предстои. Не знаем какво наследство ще получи. Можем само да подозираме какви мини са заложени: „Боташ“, комплексът „Марица-изток“, еврото. Тепърва ще излизат данните за чудовищното обедняване на хората. Радев ще бъде ударен челно от една каскада от кризи, които ще трябва да решава в движение, и същевременно да извършва стратегически действия. Гласуването ще бъде не толкова за Радев, колкото срещу всичко онова, което е било до този момент. Затова върху Радев има свръхочаквания, които могат да счупят гръбнака на камилата. Градската десница е единственият слой в България, който се бунтува. Да се разбунтуваш означава да се жертваш. Тук възниква въпросът какво жертват. Това са хора с много развита индивидуалност, които силно ценят себе си като особени. Те жертват своята индивидуалност и плащат цената, че стават маса, жертват нарцисизма си. Не можем да се разберем с така наречената градска десница. Тяхната програма е проста: да изчакаме Доналд Тръмп да се провали, след което демократите ще се върнат на бял кон и всичко ще продължи постарому. Това е целият скрит, хитър дневен ред и на бюрократите в Брюксел, и на тяхната проекция в София, и на губернатора на Калифорния, който се гласи да стане президент на САЩ. Очакване номер едно към Радев е промяна в съдебната система. Ако той се провали, значи нищо не е направил. Ако бях на мястото на Владимир Путин, щях да изпратя на Урсула фон дер Лайен една пералня като подарък. Съдебната власт е на това дередже заради ГЕРБ. Обръщане към тях с цел мнозинство и промяна на Висшия съдебен съвет е по-лошо. Ще трябва да избираме между две злини: хората на градската десница, които кадруват в съдебната власт, или тези на ГЕРБ. Радев няма хора там. Георги Първанов успя да уговори Никола Филчев да слезе с достойнство, изпрати го посланик в Казахстан и намери един търпим и харесван от повечето хора главен прокурор – Борис Велчев, който деполитизира прокуратурата. Така тя престана да бъде политическо оръжие, без реално да е имало реформа. Кризата се реши дипломатично, тихо и умно и накрая даде добър резултат. Съдебната система има един фундаментален структурен проблем. Има две опции и двете са лоши: едната е съдебната власт да се капсулира, да стане четвърта власт и да започне да рекетира другите власти, а другата – да бъде изцяло зависима от политическите и мафиотските интереси. В момента имаме комбинация и от двете. Българската външна политика ще бъде прагматична. Надявам се да приключим с целуването на ръце. Естественият съюзник на Европа е Русия. Какво значение има къде свършва Украйна – на Днепър или на Дон? България има нужда от регионален съюз с Гърция и Албания.
