Софийска градска прокуратура (СГП) внесе частна жалба срещу отказа на Софийския градски съд да прекрати регистрацията на Българска Православна Старостилна Църква (БПСЦ), съобщиха от пресцентъра на държавното обвинение.
В нея се посочва, че съдът неправилно е изключил приложението на разпоредбите на Закона за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, в сила от 4 февруари 2025 г., като е приел, че с тях се нарушава Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) и се засягат гарантирани от Конституцията права – на свободно сдружаване и свобода на религията, посочват от прокуратурата.
От обвинението допълват, че в Закона за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията са вменени задължения на всички вероизповедания в България да заявят за вписване в регистъра промяна в наименованието си, ако то съдържа думата „православна“ или производни и сходни думи, тъй като съгласно чл. 10, ал. 1 от закона традиционното вероизповедание в България е източното православие.
„Българска Православна Старостилна Църква“ (БПСЦ) не е изпълнила това изискване в законовия срок и не е привела устава си в съответствие със законовите изисквания. Затова СГП и Дирекция „Вероизповедания“ при Министерския съвет са внесли молби за прекратяване на регистрацията на БПСЦ и за откриване на производство по ликвидацията му, смята от прокуратурата.
В жалбата срещу отказа на съда да уважи тези молби са изложени аргументи, с които мотивите на градския съд в частта, в която е приел, че измененията на Закона за вероизповеданията са в отклонение от Конституцията. „Ако съдът е считал, че определени разпоредби на Закона за вероизповеданията са противоконституционни, то тогава е следвало да сезира Конституционния съд“, е становището на прокуратурата.
Изтъква се още, че свободата за преценка на всяка държава да регулира обществените отношения относно статута и регистрацията на религиозните общности по начин, който да осигури и гарантира баланс между националния интерес и интересите на всяка заинтересована страна, е основен принцип, заложен в Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
Всеки има право на свобода, на мирни събрания и сдружаване, включително и право да членува в професионални съюзи, но в отделни случаи те могат да бъдат ограничени от вътрешното законодателство с оглед защитата на обществената сигурност, морала, правата и свободите на гражданите, се посочва в частната жалба. Тя е внесена в Софийски апелативен съд с искане да се отмени решението на СГС и да се уважат исканията на Дирекция „Вероизповедания“ при Министерския съвет и СГП, се казва още в съобщението.
Със свое решение Върховният касационен съд (ВКС) на 16 декември миналата година регистрира религиозна институция с наименование „Българска православна старостилна църква“. Решението на ВКС е във връзка с решение от 2021 г. на Европейския съд по правата на човека по по дело „Българска православна старостилна църква и др. срещу България“.
Парламентът прие на второ четене на 31 януари промени в Закона за вероизповеданията, с които за единствен изразител и представител на традиционното за страната вероизповедание – източното православие, се определя самоуправляващата се единна Българската православна църква-Българска патриаршия (БПЦ-БП).
