Програмата “Радев” е като лекарствата – не може да е лява или дясна

– Какво ви прави впечатление в програмата за управление на правителството освен “деолигархизация” и “нов модел на ускорено развитие”?

– На пръв поглед програмата звучи скучно, тривиално и тромаво. Но при по-внимателен прочит на тези двеста страници се откриват важни, нови и прогресивни промени. Жалко, че те не са изведени в акценти. Тук-там в аргументацията на планираните действия се стъпва на сериозна фактологична основа, но този принцип не е защитен последователно. А би трябвало. Но като цяло това е една добра програма, каквато не сме виждали отдавна. Основният ѝ лайтмотив е нормализация и изграждане на държавност, защото през последните близо десетина години различните управляващи с блясък в очите и сърп и чук в ръка безобразничеха без грам грижа за България. Минималното изискване да си политик би следвало да бъде поне да обичаш страната си. Визираните от мен персони, които вече “погребаха” Радев, категорично не покриват това изискване.

– Лява или дясна програма е това?

– Нормализацията и държавността няма как да бъдат нито леви, нито десни. В психодиспансера за рецидивисти няма леви или десни лекарства. Мерките срещу кражбата не могат да са леви или десни, политизацията на здравия разум води до всичко друго, но не и до разум… Лявото и дясното се различават главно в принципите на разпределение на общественото богатство, но преди всякакво разпределение това богатство следва да се създава и опазва. Програмата на Радев е насочена именно натам.

– Кои според вас са силните идеи?

– Силната, но не директно афишираната заявка, която пронизва всяка страница, е – “няма да бъде както беше”.

Всъщност огромното мнозинство от българите дадоха широка власт на Радев именно с надеждата да не бъде както беше. Да вземем темата за Европейския съюз например. Досега всички властимaщи ни обясняваха, че началниците ни са в Брюксел и че ние трябва да сме просто послушковци или както популярно се казва: слушкаш и папкаш. А самото папкане те пазеха за себе си, на нас благородно оставяха “слушането”…

В програмата на Радев това се прекратява. На преден план се извеждат интересите на страната и ефективността от членството ни в ЕС – тоест точно така, както правят Германия, Франция, Полша, Гърция… Бездарният рефрен на умнокрасивитета, мотивиран от национален нихилизъм и личен нарцисизъм, че Радев ни вади от Европа, по същество е плиткоумие, което не е в състояние да разбере какво точно е нашият съюз. България е безапелативна съставна част от този съюз и най-сетне чрез Радев добива шанс да допринесе за неговото укрепване и излекуване. Защото всички ние, които обичаме нашия Европейски съюз, добре знаем, че той в момента е болен и се нуждае от нашата грижа.

Това тук е само един пример – силни идеи има във всяка една от над двадесетте части на програмата. Но защо не са изнесени в акценти, не знам. Може би защото им е за първи път и нямат пропагандни умения…

– Осъществими ли са например конституционните промени? Какво може да спъне изпълненiето на тези разписани намерения?

– Системно и съзнателно отказвам да врачувам, най-малкото нямам лиценз за подобна дейност и няма да мога да си платя данъците, ако я практикувам.

Спънките и трудностите ще са повече, отколкото можем сега да изброим, но по един или друг начин промените ще се случат, защото най-важните две предпоставки са налице – неотложна необходимост и силна политическа воля и тежест.

– Отговаря ли програмата на правителството на най-важните тревоги и очаквания на избирателите?

– Да, категорично. Това е програма за нормализация, за установяването на ред и морал, за оздравяване на България и за наваксване.

Основната ми критика обаче е, че е много предпазлива, че не е достатъчно амбициозна. Като пилот Радев винаги мисли за гарантирано кацане и го разбирам. Но не мога да приема за цел в края на мандата след четири години дефицитът да е под 3%. Ние трябва и можем да завършим 2029 г. с нулев дефицит, а последната четвърта година от това управление България следва да бъде на плюс. Съзнавам крайната сложност на световната конюнктура, от която безспорно зависим, но това не може да бъде аргумент да не си оправим къщата.

Бих подчертал без претенция за изчерпателност и намеренията за осветляване на обществените поръчки, за намаляване на административната тежест пред малките и средните предприятия, за ускоряване на инвестиционния процес, за приоритизиране на профилактиката в здравеопазването, за връщане на разума в конституцията, за концесиониране на инфраструктура…

– Има ли мерки и политики, които според вас са пропуснати или недостатъчно акцентирани?

– Подобен въпрос изключва възможността за отговор “няма” и по същество е сугестивен. Ще се поддам на сугестията: да, винаги има пропуснато или подценено…

– Как виждате управленския стил на премиера Радев и на правителството му 100 дни след поемането на управлението на държавата?

– Министрите още търсят себе си и това е нормално. Нормална, макар и нежелателна, е комуникационната им неяснота и обърканост. Но Радев лично и сам на амбразурата се справя добре. Доста министри допускат грешки, но е наивно да очакваме веднага да бъдат ошамарени. Но ще дойде момент, когато ако не бъдат, то шамарите ще са към Радев.

– 100-те дни на кабинета “Радев” как се различават от 100-те дни на предишни премиери, спечелили голяма изборна победа?

– След Костов, тоест след 1997 година, няма с какво да сравняваме. Но и с Костов не можем също – тогава страната бе в коренно различна ситуация и с коренно различни задачи. Така че отговорът ми е: различават се всячески.

– Критикуват ходовете на кабинета във външната политика. Според вас тя адекватна ли е на сегашната геополитическа ситуация? И основна тема ли ще е външната политика в предизборните спорове?

– Истината е, че в последното десетилетие ние външна политика в собствения смисъл на понятието сме нямали. Да козируваш безропотно и да хитруваш на дребно, не е външна политика, а е защита на частни интереси. Радев е първият, който декларира приоритет на националните интереси при запазване на общоевропейските ни цели.

А вътрешните му опоненти в това отношение са импотентни, защото постоянно като папагали повтарят една малоумна мантра, че Радев ни вади от Европа. За тях, ако се бориш за интересите на народа си, то ти си най-малкото путинист.

Тоест “кой не скача е червен”. Ето това е еволюцията на тия хора – никаква! Кокошката на стотния път горе-долу се научава как да заобиколи ограда. Те – не.

– Два месеца преди президентските избори какво виждате на терена и каква е прогнозата ви за изхода на този вот?

– Виждам това, което и вие виждате и което всеки един българин (та даже и чужденец) вижда: фигурата на Илияна Йотова – балансирана, опитна, внимателна, отговорна, уверена, диалогична, широко скроена и целеща се високо. Два месеца преди изборите нищо друго не се вижда, изглежда като че ли конкурентите на Йотова кроят план да се явят тайно… Това безспорно би било принос в демокрацията.