ПРЕМЪЛЧАВАНО ДНЕС: ДИМИТРОВ СПРЯ БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СОФИЯ ЧРЕЗ СТАЛИН

Фильо Христов е роден през 1916 г. в с. Брястово, Хасковско. Завършва СУ “Св. Климент Охридски”, специалност “История”. За антифашистка дейност е интерниран в концлагера “Еникьой”. През 1973 г. му е присвоено научното звание “Професор”. Завежда катедра “История на БКП” във Военната академия “Г. С. Раковски” за подготовка на аспиранти. Днес е председател на Национално движение “Георги Димитров”.

След присъединяването на България към хитлеристката военнополитическа коалиция (1 март 1941 г.) българското правителство на 13 декември същата година под натиска на правителството на Хитлер извърши ново национално предателство, като обяви война на Англия и САЩ. Решението е взето от 25-ото Народно събрание без изказвания, с бурни ръкопляскания. Не се дава думата на опозиционните депутати Петко Стайков и Никола Мушанов. Деветимата народни представители на Работническата партия още на 3 юли 1941 г. са арестувани и интернирани в концлагера Еникьой, Ксантийско. Прекъснати са дипломатическите връзки с двете велики държави Англия и САЩ. Българското правителство най-усърдно продължава да изпълнява поетите задължения към фашистката коалиция. Изпраща два корпуса окупационна войска в Югославия и Гърция, за да освободи елитни войски, които да минат на Източния фронт да се сражават срещу Съветската армия. България се превръща в плацдарм във войната против Съветския съюз. Летищата, железопътният транспорт, военноморският и търговският флот се използват за нуждите на войската срещу Съветския съюз.

Българският Червен кръст участва на Източния фронт на страната на хитлеристка Германия (1941-1944 г.) с военна хирургическа болница, разкрита край Варшава, с около 100 души медицински персонал и санитарен влак с 30 души (д-р Спас Спасов-Разбойников, Българският Червен кръст на Източния фронт. С., 1996 г.).

През лятото на 1942 г. легионерите на Иван Дочев записват 9600 доброволци за армията на хитлеристкия генерал Ромел в Африка. 11 000 евреи от Македония и Беломорска Тракия са арестувани и изпратени от българските власти в хитлеристките лагери на смъртта. И много други престъпни действия на българското правителство доказват, че България като сателит на Германия участва реално във войната на страната на фашистка Германия. При това българското монархистко правителство не само провежда военни действия срещу антихитлеристката коалиция, но то обявява война на антифашисткото движение в собствената си страна.

Георги Димитров в статиите “Накъде върви България” и “Кризата в България” през 1943 г. призовава правителството и българския народ да скъсат с хитлеристка Германия и се наредят на страната на антихитлеристката коалиция. Правителството не се вслушва в призивите на Димитров и все по-активно обслужва хитлеристката военна машина. В резултат през януари-април 1944 г. София е подложена на масирана бомбардировка от англо-американската стратегическа авиация. Първата бомбардировка с големи разрушения е на 10 януари 1944 г. Най-масирани и продължителни са бомбардировките над столицата на 29 през нощта и на 30 през деня. Участват 500 бомбардировача, охранявани от 300 изтребителя. Разрушени са 3797 сгради, включително и много военни обекти, казармите на 1-ви и 6-и пехотен полк, където загива един взвод войници, артилерийски казарми и други. Повече от 3500 са загиналите и ранените граждани. Бомбардирани са и други селища. Предвидено е столицата да бъде изцяло разрушена.

Българските летци храбро се сражават срещу вражеската армада, проявявайки изключителен героизъм. Свалени са противникови самолети. Истински подвиг извършва летецът подпоручик Списаревски. След като изстрелва и последния патрон, се врязва със самолета си в противниковия бомбардировач. Но не допуска смъртоносният му товар да се изсипе върху столицата.

Без намесата на героя от Лайпциг – Георги Димитров, трагедията на столицата би продължила. Макар и в изгнание, Димитров си остава забележителен патриот, милее за родината и тежко преживява несполуките й. В ония трагични дни, които преживява България през 1944 г., Димитров извършва уникален подвиг по отношение на България. Тежко болен, с висока температура, узнавайки за извършените бомбардировки на 29 и 30 март от англо-американската авиация, за жертвите и разрушенията в София, той иска спешна среща със Сталин. Тя се състояла на 4 април. Димитров моли Сталин да се застъпи пред Рузвелт и Чърчил да бъдат прекратени бомбардировките над София. Аргументите, с които обосновава това необикновено хуманно искане, са: виновниците за въвличане на България във войната срещу Англия и Америка от антифашистката коалиция, монархическото правителство на Б. Филов и дворецът са се евакуирали, правителствените учреждения, народните представители, висши държавни, военни, полицейски служители също. Евакуирани са също персоналът на германската легация и гестаповските и военни щабове и служби. В София са останали обикновените хора, те са обект на жестоките бомбардировки. В столицата се намира нелегалното ръководство на въоръжената антифашистка борба – Политбюро на Централния комитет на Българската работническа партия. Националният комитет на Отечествения фронт и Главният щаб на Народоосвободителната борба. Всъщност това е ръководството на нелегалните въоръжени сили, които са съюзник на съюзническите сили от антихитлеристката коалиция. След няколко дни Сталин уверил Георги Димитров, че София повече няма да бъде бомбардирана. За този случай споделя проф. Кръстьо Добрев, сътрудник в радио “Христо Ботев”, намираме подробности и в спомените на генерал-полковник Захари Захариев, герой на Съветския съюз.

На 31 март 1944 г. ген. Захариев посетил Васил Коларов. Заварва го нервно да се разхожда в кабинета си, силно разтревожен от информацията за бомбардировките в София. В спомените си Захариев предава разговора на Коларов с Г. Димитров. “Георги, чете ли вестниците?” Не чух какво отговори Георги Димитров. Коларов продължи: “Моля те, говори със Сталин да направи необходимото англо-американската авиация да спре бомбардировките над София.” По лицето на Коларов разбрах, че Димитров се е съгласил да изпълни молбата му.

След известно време узнах, че е разговарял за това с президента на САЩ. Американският президент се е съгласил и бомбардировките над София били спрени.” (Стоянов Ст., Ние бронирахме тебе, С., 1986 г., с. 151). Резултатите не закъсняват. На 17 април 1944 г. е последната бомбардировка над София.

Да се иска от ръководителите на противника да пощади една столица на държава, която е във война с Англия и САЩ и служи като плацдарм на хитлеристка Германия, може да стори само велик патриот като Георги Димитров, който неведнъж е доказвал, че милее за своята родина.

Този факт показва и авторитета, с който Георги Димитров се е ползвал пред тримата големи – Рузвелт, Чърчил и Сталин. Те не са могли да откажат на хуманната молба на генералния секретар на Коминтерна и върховен ръководител на четвъртия нелегален фронт на въоръжената борба в тила на фашистката коалиция. На неговия принос като организатор и вдъхновител на повече от петмилионна партизанска армия, която се сражава за победата над фашистката коалиция.

В това жестоко време, когато българският народ понася ударите на англо-американската авиация, лидерите на Българския земеделски съюз – д-р Г. М. Димитров (Гемето), полковник от американската армия в Кайро е в постоянен контакт с представители на политическия отдел на Главния щаб на близкоизточната американска армия. Димитър Мацанкиев е говорител на Радио Лондон. “ Радио Лондон – както пише Стойчо Мошанов – не може да си създаде авторитета на радиостанция “Христо Ботев” с говорители като Георги Димитров, Васил Коларов, Вълко Червенков, Марек, Румен Леви и други. Мацанкиев четеше преводи на коментари, написани от английския пропаганден център.” (Мошанов, Моята мисия в Кайро, С., 1991 г., с. 179.). Те са имали къде-къде по-големи възможности да се застъпят за България, за прекратяване на бомбардировките над София. Но те не направиха това!

Такава е истината за прекратяване на бомбардировките над София, за спасяването й от нови разрушения и даването на човешки жертви. Това трябва да знаят софиянци и поколенията след тях, а и не само те. Само тази да е заслугата на Георги Димитров, си заслужава съществуването на музей, свързан с неговото дело и възстановяване на името на булеварда, носещ неговото име, пише НОВО ВРЕМЕ.

***********************

1944 г. По време на бомбардировката над София в дома си загива д-р Стоян Белинов. Той е български лекар, оториноларинголог, професор, един от основателите на Софийския медицински факултет. Главни трудове върху методите за вадене на чужди тела от дихателните и храносмилателните пътища, върху риносклеромата в България, изгарянията на хранопровода и др., университетски учебници. Д-р Белинов е роден на 18 март 1872 г. в Котел.

• Бомбардировки над България през Втората световна война