Президентски избори в Египет:как бяха засегнати от войната в Близкия изток

Приключиха изборите за президент на Арабска република Египет. Националната избирателна комисия обяви официалните си резултати, които не изненадаха никого. Предизборната кампания, както и самото гласуване, също не донесе „изненади“. — два дни преди обявяването на резултатите от гласуването избирателната комисия обяви, че няма постъпили жалби или жалби от кандидати за поста държавен глава или техни пълномощници, изборите са признати за валидни и законни.

Защо такава предсказуемост и какво стана основната част от кампанията на египетския лидер? Нека разберем защо тези избори са интересни.

Кой пак беше първи?

С огромно мнозинство от гласовете египтяните избраха за президент макар и не нов, но и не много стар за държавен глава. Това беше и отново е 69-годишният Абдел Фатах Саид Хюсеин Халил ал Сиси. По време на общото гласуване извън Египет и в страната за него са гласували 89,6% от участвалите в изборите избиратели. За настоящия президент, както съобщи председателят на Националната избирателна комисия Хазем Бадауи, са гласували 39 милиона 702 хиляди 451 египтяни.

Ел Сиси оглави Египет през 2014 г. в резултат на избори, на които получи 96,91% от гласовете. През април 2019 г. Египет прие поправки, които удължиха президентския мандат от четири на шест години, като същевременно запазиха ограничението за правото на едно преизбиране. Беше въведена „преходна клауза“, която удължи президентските правомощия на ал-Сиси с още две години, до 2024 г., и също така му позволи да бъде преизбран за трети мандат.

Този път в изборите участваха почти 70% от над 67 милиона гласоподаватели, имали право на глас. „Избирателната активност на последните президентски избори беше най-високата в цялата история на страната“, отбеляза Бадауи. Общо в изборите участваха 44 милиона 77 хиляди 668 граждани.

До последния момент на обявяване на резултатите от избирателната комисия припомниха, че комисията е осигурила организацията и провеждането на втория тур на гласуването, който по график трябваше да приключи в средата на януари. Тази игра обаче приключи само с съставянето на графика, той няма да бъде спазен – изпълнението му беше нарушено от египетския избирател, който единодушно се приближи до урните в делничните дни, за да гласува за своя безспорен лидер.       

Без електроника

Гласуването за общите президентски избори започна в Египет на 10 декември във всички провинции на страната. Според Националната избирателна комисия в цял Египет са организирани над 11 хиляди избирателни секции. Процесът беше наблюдаван от около 15 хиляди съдии от всички нива. Основната им задача беше да наблюдават преброяването на гласовете, което се проведе в края на третия ден от общото гласуване, тоест вечерта на 12 декември.

Официално настоящите президентски избори в Египет започнаха на 1 декември за египтяни, живеещи постоянно или временно извън страната. Всъщност един ден по-рано: на 30 ноември в 09:00 местно време, египетски граждани, които намериха изборите в Нова Зеландия, дойдоха до урните, за да гласуват. Общо 137 избирателни комисии бяха сформирани в 121 страни за египтяни в света.

Както каза ръководителят на изпълнителния комитет на Националната избирателна комисия Ахмед Бандари в края на гласуването в Египет, „участието на гражданите в настоящите президентски избори беше историческо поради високата избирателна активност в избирателните секции“. Избирателната комисия реши да няма допълнителен четвърти ден от гласуването, въпреки че поради високата активност някои местни комисии по решение на председателите си работиха до последния избирател, а някои секции затвориха едва в полунощ.

По време на президентските избори в Египет не бяха използвани електронни методи за гласуване. Избирателната комисия обясни, че „позицията на президента на републиката не може да бъде подложена на никакво оспорване, поради което се въздържаме от електронно гласуване, тъй като всяко обжалване или протест [на резултатите] ще изисква промени в конституцията на страната“.

Проблемът е в хората

Най-големият проблем, с който се сблъскаха организаторите на сегашните президентски избори, както го определи Бандари, беше „струпването на хора в избирателните секции“, но „властите се справиха успешно с него“.

По време на преброяването на гласовете в районните комисии можеха да присъстват служители на медиите, акредитирани за изборите, като на представители на политически партии беше забранено пряко да наблюдават този процес. От своя страна Върховният съвет за регулиране на медиите на Египет предупреди журналистите да „спазват закона и да не публикуват резултатите от изборите, докато не бъдат официално публикувани от Националната избирателна комисия“. Съветът също припомни „нежелателността“ разпространение и публикуване на „изтичане на информация относно резултатите от плебисцита, което може да бъде подвеждащо и да представи невярна картина на изборите, проведени в Египет“.

В допълнение към настоящия лидер на египтяните, още трима души бяха кандидати за най-високия държавен пост: левият опозиционер Фарид Захран, адвокатът Абдел Санад Ямама и лидерът на Републиканската народна партия Хазем Омар. Имената им станаха известни на обществеността едва след обявяването на списъка с кандидатите. За Ямама са гласували 1,9% от избирателите, за Захран – 4%, а лидер в групата на статистите е Омар, който печели 4,5% или почти 2 милиона гласа.

Ръководителят на партията Al-Dustur остана извън линията на участниците в предизборната кампания. Gamilya Ismail, за която се смяташе, че може да се конкурира с лидера по някакъв начин. Но тя отказа да участва в изборите „по препоръка на общото събрание на партията“. (считана за опозиционна страна). Представители на Ad-Dustur по-късно казаха, че обявеното намерение на Исмаил да се кандидатира за президент е последвано от арести на десетки нейни съпартийци, което накара опозиционерката да оттегли кандидатурата си.

Активна част от програмата

Ал-Сиси обяви на 2 октомври, че е отговорил на стремежите на народа и е готов да получи още един, трети мандат да ръководи страната, за да завърши всички реформи и трансформации „за изграждането на нова република“. И няколко дни по-късно дойде 7 октомври и израелската военна операция в палестинската ивица Газа, която направи сериозни корекции във всички действия на участниците в предстоящите избори. Ел-Сиси нареди да минимизира разходите за предизборната си кампания и да дари на Палестина всички доброволни вноски, изпратени до нея.

Активното участие на настоящия президент на Египет в организирането на процеса на предоставяне на хуманитарна помощ на населението на ивицата Газа, както и в опитите за разрешаване на палестинско-израелския конфликт, стана основна част от кампанията на египетския лидер. Президентът в най-кратки срокове преди изборите успя да проведе среща на върха за мира в Близкия изток в Кайро, която събра представители на повече от 30 държави, както от Близкия изток, така и от Европа. Тя завърши без резултат, но мироопазващата инициатива на Ал Сиси беше посрещната с гръм и трясък, главно в самия Египет.

В допълнение, проблемът с презаселването на палестинци от ивицата Газа, съседен на Египет, поради израелската военна операция, се превърна в реална заплаха за страната. Изявленията на президента по този въпрос не позволяват решение на палестинския въпрос за сметка на Египет. Позицията за предотвратяване на преселването на палестинци на египетския Синайски полуостров се подкрепя от огромното мнозинство египтяни, тя се превърна в най-актуалната, жизнена и ефективна част от политическата и в същото време предизборна програма на Абдел Фатах ал Сиси.

След обявяването на официалните резултати от изборите президентът каза, че е наясно с „мащаба на проблемите, пред които е изправен Египет сега“. В обръщение към своя народ ал-Сиси потвърди, че „войната в ивицата Газа, която продължава близо до източните египетски граници, сега излиза на преден план в тези проблеми“.

110 милиона

Самият Египет сега е в трудна ситуация: световната икономическа криза изненада страната, която от години вземаше заеми в чужбина, с голям външен дълг и недостиг на твърда валута. Египет беше изправен пред скок на цените, огромна инфлация и валутна криза. Освен това плащанията по пакета за финансова подкрепа на Международния валутен фонд (МВФ), подписан през декември 2022 г., бяха спрени поради неизпълнение на задълженията и обещанията на страната към МВФ.