Председателят на комисията по културата и медиите в Народното събрание (НС) Тошко Йорданов („Има такъв народ“) призова генералния директор на Българската национална телевизия (БНТ) Емил Кошлуков и генералния директор на Българското национално радио (БНР) Милен Митев да отговорят до няколко дни какви оптимизации могат да бъдат направени в двете медии. Подкрепата на двамата генерални директори трябва да е чисто политическа, посочи Йорданов. „Те ако имат политическата подкрепа за такива спешни мерки, те ще ги направят спокойно“, каза той.
Милен Митев и Емил Кошлуков дадоха на заседанието информация относно актуални проблеми в дейността съответно на БНР и БНТ. На заседанието присъстваха и членове на Съвета за електронни медии (СЕМ) – Симона Велева, Габриела Наплатанова и Галина Георгиева.
Милен Митев обясни, че БНР може да спести от оптимизация на радиоразпръскването. В отговор Тошко Йорданов посочи, че ще проведе разговор с Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) относно предавателя, който излъчва на средни вълни. Според него парите, искани от служителите на БНР за заплати, няма да бъдат получени от бюджета сега.
Йорданов отбеляза, че според негови груби изчисления от оптимизации БНР може да спести 5 320 000 лева. „Радио „София“ има също толкова функция, колкото някои от каналите на БНТ, тоест – почти никаква. Тъй като програма „Хоризонт“ така или иначе покрива практически София със софийски новини, тъй като в София са националните новини. И радио „София“ само по себе си е много спорно каква му е функцията“, каза председателят на комисията. По думите му оптимизации може да се направят още от смесения хор на БНР, българската секция на радио „България“, регионалните програми.
Бих казал, че аз ако се върна назад в моя живот, функцията, която БНР изпълнява, никога не е била толкова важна, предвид потока от хибридна информация, с който сме залети, предвид тоталната липса на контрол в социалните мрежи, където хората прекарват страшно много време и предвид факта, че БНР изключително успешно в последните години навлиза в дигиталния свят, каза по време на заседанието Манол Пейков (ПП-ДБ). Според него с решения „на парче“ не могат да бъдат решени проблемите на медия като Българското национално радио.
Според Любен Дилов (ГЕРБ-СДС) спешно трябва анализ на структурата, която по думите му е наследена от повече от 30 години и никога не е била оптимизирана. „Впрочем, подобна е ситуацията и в БНТ“, каза той. „Повечето обществени радиостанции и телевизии в Западна Европа се издържат от фондове. Те не са на пряко държавно финансиране. Тук политическата класа, или както и да я наречем, на България катастрофира в опита си да произведе такъв фонд. И с всяко навлизане в модерността той става все по-голям мираж, защото вече дори нямаш на база на какво да го форматираш, да го определиш. Освен да въведеш пряк данък“, каза Дилов.
Искра Михайлова („ДПС – Ново начало“) каза, че се присъединява към апела за един много прецизен анализ, който е необходим колкото се може по-бързо. Ние сме в същото състояние в абсолютно всички културни институции и институти в България, посочи тя. Според нея е наследен начин на управление, който само натрупва и надгражда и никога не се отказва нито от функция, нито от брой щатен персонал. Оптимизацията е абсолютно необходима, без обаче да се накърняват основните функции на обществената медия, добави Михайлова.
„Аз съм напълно съгласен, че генералните директори трябва да отговорят не просто по тези предложения, а в много спешен порядък да предложат мерки“, каза Тома Биков (ГЕРБ-СДС). Според него структурната промяна на радиото и телевизията минава през приемане на нов закон за радио и телевизия. „Какъв е начинът на финансиране на тези медии? Той е час програма. Значи може да произвеждаш глупости, те може да са обществено полезни, може да не са обществено полезни, може всичко да правиш вътре. Важното е да има час, да върви програмата“, отбеляза той, като припомни, че има предложение финансирането на обществените медии да се осъществява на база на тяхната мисия.
Хюсеин Хафъзов („ДПС – Ново начало“) отбеляза, че комисията поставя задача на генералния директор на БНР да се самоанализира. „Ако дотук той вече няма някакви виждания, някакви предложения, и за десет дена, и след три месеца може ли да даде решения или да предложи решения. Наясно сме, че този анализ, който изискваме, няма как да се случи и отвън – тоест, одиторска фирма или някаква друга организация, институция, която да ги наблюдава, да ги анализира“, посочи Хафъзов.
Ангел Янчев („Възраждане“) отбеляза, че „БНР е водещата, след БТА, обществена и национална медия“. И вие сте стигнали дотук с тази десетилетна структура, с тези сгради, с този хор, с този оркестър, с този щат, каза той. Янчев посочи, че освен народен представител, е слушател на Националното радио. „Поздравявам ви за това, което правите. Продължавайте да го правите. Пари има, актуализация на държавния бюджет може да се направи, задължително ще се направи. Не става дума за милиарди“, каза той.
Народни представители, сред които Манол Пейков, Тома Биков и Костадин Хаджийски от „Величие“, говориха за предложението на Тошко Йорданов за оптимизация на смесения хор на БНР. Според Пейков ролята на хора е да записва, не да прави участия. Тома Биков отбеляза, че е на мнение, че съставът трябва да бъде запазен като структура. Костадин Хаджийски го определи като „културно богатство“. „За да има такава разлика между симфоничния оркестър и смесения хор, значи или мениджмънтът нещо не е наред, или диригентът. И може много бързо да решите проблема“, посочи Хаджийски.
Председателят на комисията по културата и медиите в Народното събрание Тошко Йорданов посочи, че е разговарял със служители на БНТ относно сваляне на две от програмите на телевизията от мултиплексите и съкращаване на програмите. „Близо един милион лева авторски права могат да бъдат спестени от продукция, която обективно погледнато никой не гледа“, смята той. По думите му от разговора със служителите в БНТ е излязло още предложението да се позволи по-голям процент комерсиална реклама.
Относно предложението да се позволи по-голям процент комерсиална реклама Тома Биков (ГЕРБ-СДС) отбеляза, че според него най-големият натиск към частните медии е корпоративният. Нямам против да се увеличи този процент, но да е така, че да се направи невъзможен корпоративният натиск, каза той. „Според мен това е едно от най-ценните неща на обществените медии – те са свободни от корпоративен натиск. И между другото една част от хората, които работят в тях, журналистите, въпреки че са по-ниско заплатени, остават там, защото са свободни от такъв тип натиск“, отбеляза още Биков.
На заседанието присъстваха още членове на Съвета за електронни медии (СЕМ) – Симона Велева, Габриела Наплатанова и Галина Георгиева.
„Знаем какво се случва в тези обществени медии. Следим ситуацията. Тези въпроси сега се повдигат, защото има този повод, но те не са толкова актуални. Тези проблеми са отдавна натрупани и в двете обществени медии. Разбира се, достойното заплащане на журналистите и на работещите в двете медии трябва да бъде подкрепено ведно с качествената журналистика“, каза Симона Велева, която е председател на СЕМ.
„Искам да призова много внимателно и деликатно да се подхожда по въпроса с решаването на казуса с финансирането на обществените медии и отделните техни пера, тъй като те действително са на първо място по обществено доверие. Международни изследвания го посочват това. И професионалисти работят там. Знаете, това е гръбнакът на медийния сектор“, отбеляза Габриела Наплатанова.
