Добруджанецът Балчо Нейков създава Общ календар в 1892 г. Богомилът Петър Осоговец през 956 година посочва Млечния път като водител и пазител на България, осенените звезди с Божие движение – знак
Румен Николаев
Преди много години, някъде около 1970 година, при гости на бабата на братовчедите ни – Ана, в село Опанец, Добричко – я питахме за нещо по-засукано и тя често отговаряше, с особена обосновка: „Така пише във Вечния календар.“ Дай да видим и прочетем и ние, искахме ние, но тя тайнствено се засмиваше и казваше, че има работа и не знае къде го е оставила.
Разгеле, след няколко молби и жалвания от нас до сватята й баба Денка, че другата баба не ни дава да видим Вечния календар, или тя ни залъгва, че изобщо има такава книга, веднъж старата жена го извади и ние зърнахме за кратко тая тъй грижливо кътана книга. Страниците бяха протрити от времето и прелистване. Имаше поскъсани листи, съдрани, проядени и подчертавано тук-таме, и въпросителни и други знаци, бележки. Най-терсене за нас, малките ученици, бе, че освен избледнели, страниците бяха на старобългарския правопис и трудно хващахме за какво иде реч освен заради архаичния език, та и заради букви неясни. Но баба Анка се смиляваше над детското ни кратко любопитство, за да ни „преведе“ нещо кратко и актуално от този Вечен календар.
Възрастната жена сякаш го имаше за най-ценното у тях си, голямо имане. Може би го пазеше, за да не се хвалим наляво и надясно какво ни казала и е чела от него, щото виж довтаса явната или тайна милиция (а може и двете) и й вземат безценната книга. После милиционерите може да й стъжнят живота пенсионерски и селски – що развращава децата и младежта с апокрифни книги със съмнително съдържание, че и религиозно на места. Но най-фрапиращото от тази книга в детските ни спомени бе, че календарът, макар и Вечен, свършваше нейде след 2020 година.
„Абе, нали е вечен – що свършва тогава, бабо?“, питахме ние. Краят на света ли ще дойде, искахме да знаем. Не вдявахме как свършва календар уж вечен, и що точно на някоя година.
„Само Бог знае кога е свършекът на света“, успокояваше ни някак тя и тая сетна година във Вечния календар ни се струваше нейде отвъд Времето и Историята человеческа. Така далечно в детските ни очи и души изглеждаше какво иде след 50-ина години, подир които календарът вече нещо не предсказва, не брои годишно времето и мълчи за събитията по тях.
Други баби от селото често идеха при баба Анка да си похортуват, или да я питат как да тълкуват някой сън, поличба. Идваха и да я питат за илач при болест или за съвети за невести, бременни или по други женски въпроси.
Съпругът й дядо Мишо пък допираше до книгата при селска работа – кога, какво, къде да сее. Или пък проверяваше какво значи да ти протрепери ръка, лакък, око, теме, някоя жила или бедро. „Трепетник“ е тая веща част от книгата ценна. Селянинът се „съветваше“ също с календара за зодиите и коя година на кой ден се падат постите, Великден и други празници.
Рядко възрастните хора споменаваха пред дечурига като нас за Второто пришествие на Исус Христос, появата на Антихриста (със зла власт от 3 и половина години, борбата срещу него и умъртвяването му от Христос), свършека на света, страшния съд, възкресението на умрелите и как хората ще имат нетленни тела, като тези на ангелите (и това го има в календара).
При повечко детско настояване бабите и дядовците бърже ни отбиваха и споменаваха какво пише за това – каква ще бъде тази или следващата година. И ни отбелязваха последната година на предричаните вътре, която тогава ни се струваше отвъд безкрая: по-скоро времето ще свърши, преди тя да дойде.
Така и не го разбрахме много тогава Вечния календар. Но Вселената дава отговор дори и на най-детските ни въпроси, щото тя си е наистина безкрайна и й е все едно май дали годините са 5, 50 или 500 – няма да ни остави съвсем безответни.
И така, седмици преди настъпването на 2023 г. видях фототипно издание на Вечния календар, правено и издадено отпечатано в 1992 г. Интересът ми бе на повече от половин век и се зачетох по-внимателно – аджеба, какво му е вечното на календара и колко е верен.
Опитах се да датирам оригиналния и излиза, че е от около 1940-41 година.
В началото са дадени колко години има от сътворяването на света. Посочени са 1500 милиона (тоест 1,5 милиарда години). Според други – 7497 години, според евреите – 5751 г. От всемирия потоп са изминали 5246 г., а от раждането на Александър Велики (б.а. – Македонски, ала най-вероятно да си е тракиец).
Следват други интересни дати и години със събития, като последното обявено е възвръщането на Южна Добруджа, за което окончателно е посочена 1941 година. После следват (както календарът посочва) най-важните години от живота на „Най-великия български борец за свобода – апостолът Васил Левски“. След това идват пояснения какво значи „календар“, неговата история и какви календари има.
Любопитното е, че Вечният календар описва и делото на добруджанеца Балчо Нейков, който през 1892 г. „вземайки предвид неточностите на двата календара – Юлианския и Грегорианския – нагоди и предложи трети – Общ календар, наречен от него Балчов календар, основан на математическа и астрономическа точност.“ Вечният календар отбелязва реформаторския труд на добруджанеца, наред с български идеи и дела като богомилството, църковната реформа, славянското писмо (азбуката), употребата на самолета във война, трудовата повинност и др.; и посочва: „Бъдещето ще покаже дали Белчовият календар се приема“. В книгата има раздел за гадаене и врачуване, затова на корицата й стои също „Врачовник“, освен „Съновник“ и „Трепетник“ (тълкуване по трептене на част от тялото).
Но нека отидем към вероятно най-интересната част от календара (не че другите не са също такива) – Годишното предзнаменование (по старому). И там четем:
„Ще станат много войнства, боеве, сечове и убийства големи. Царете и князете (б.а. – управниците) ще отегчават поданиците си с различни неправди. Ще се възвеличават много лошави и нищожни човеци. Непокорност ще бъде от поданиците към своя си цар и падение на едно царство (б.а. – държава). При това ще се случат много прения и несъгласия помежду братя и приятели.“
Да ви звучи нещо познато, близко, болезнено даже? Май – да! И това е предзнаменованието за 2022 г. В български Вечен календар, не е от Нострадамус с по-завоалирани стихчета. В „нашия“ календар годините, от есента на 2019 до 2022 г., са посочени и като болестни. Да ви напомня нещо кога започна Ковид-19 и кога завърши, а? Я проверете около болестта на ковид-а гаден, щото написаното е поне отпреди 80 години.
Ако за годините преди 1940 година може да имаме наум, че за тях може да е писано като за минали събития (но едва ли), то как звучи предсказанието за 1941 г.: „много зло и нещастия за човеците, и много други вредителни лошавини. Помежду човеците не ще има любов, нито искреност… Смърт за един велик и силен цар, и по сичкия свят глад и мор, и хората ще патят много зло, скърби и печали.“
Бурната 1968 г. – тогава е войната във Виетнам, смазването на Пражката пролет, бунтовете в Европа и Америка – е описана предварително като: „много войнства (б.а. – конфликти, войни), запустявания, много пожари, несъгласия, злополучия на източните църкви, на църковните и на целия род человечески много и различни скърби (кахъри) … вражда и злоба между князете (б.а. – управниците), сред тях и в техните места ще следва и голяма промяна в бъдеще… Кръвопролития… Смърт… И най-после застрашава с велико войнство (б.а. – голяма война), ще има голямо зло, скръб и болезни между царствата (държавите).“
Но нека прочетем какво Вечният календар предвещава за 2023 г.?
„От началото зимата ще е студена, средата топла, а на края нито топла, нито студена. Пролетта ще е студена, догде се изравнят денят с нощта. Лятото ще е с горещина превъзходна, а есента с много наводнения и много хора ще страдат от треска. Много злодейства, много крадци ще се явят; но между ловците ще съществува малко уверение на благоговение, а най-вече между старите и меланхолиците, невеселите. При това се предсказват боеве и смърт на велики човеци. Венера (планетата) в края на 7 знак небесен обещава на жените и мъжете голямо благополучие.“
Е, всеки да разчита както реши тези предсказания. Нека не звучат съвсем окончателни. Колко са верни – ще видим. Но в календара вечен има нещо далече по-знаменателно отколкото предзнаменованията от 1914 година („големи несъгласия и войни помежду царствата (държавите) … и много други вреди и злини: предателства, злопомишления, грабителства, поробвания и различни боеве помежду силни владетели“) до 2025 г. Да – точно така: предсказанията по години завършват до 2025 г. По изчисления по букви и цифри има посочвания на коя дата точно се пада Великден през 2100 година. Има и таблица. От нея ще си предвидите кога се пада Великден през 2450 г. Вярно е – календарът предвижда около 500 години напред кога празнуваме Възкресение Христово.
Всъщност най-ранното предсказание във Вечния календар е от 956 година. То е за България. Няма грешка, от Х век е, отпреди 1066 години. Направено е от богомила Петър Осоговец. В него се казва, че покрай другите народи (на Египет, Месопотамия, Гърция, Юдея, Рим и Византия) не останала звезда и другар за ангела пазител за България. Тогава Бог се смилил над този сиротен ангел и с дъха си в простора и с движение-знак осенил млечния път – „и рой светли ангели се родиха там. И заповяда Бог на млечния път да властвува над България… Неповолни войни ще разсипят и Византия, а България като огнена птица – сфинкс ще се възражда от собствената си пепел, та ще пребъде докрай на вековете. Защото гаснат звездите една по една. Но Божият пояс ще свети вечно и млечният път ще бъде светъл саван над мъртвата вселена.“
Във Вечния календар има и практични части, които звучат актуално и днес (иначе как ще е „вечен“) – Как да станем богати? и Как да не стареем?
При Как да станем богати? са посочили рецептата на американския милиардер Форд. Разделът почва с „Не купувай нищо излишно! И завършва с „Бъди винаги учтив!
При „Как да не стареем?“ четем: „Главното правило, за да не остаряваме, е да не се преуморяваме.“
Поредицата от ценни съвети завършва със следните 3: „Избягвай излишните и силни питиета, а също и тютюна. Чистотата е половината здраве: къпи се поне два пъти месечно. Не преяждай и не препивай!“
Това последното Не преяждай и не препивай! важи не само по празниците, а май и до края на света. Как после да не вярваш на Вечния календар, създаден и съхранен от българите през десетилетия и столетия.
- Матей Миткалото развенчава маите
- Христос бил роден в понеделник
- НОВА ГОДИНА И КАЛЕНДАРИТЕ
- Еротичен календар
- АСТРОНОМИЯ НА ПРАБЪЛГАРИТЕ
- Китайската Нова година
