Предлагаме за първи път парите, които се събират от синя и зелена зона, да се върнат обратно при гражданите, които плащат, за да паркират. Това заяви председателят на Столичния общински съвет Цветомир Петров в интервю за БТА по повод новите правила за паркиране, които предстои да обсъди Столичният общински съвет (СОС).
Към момента 100% от приходите от зоните отиват в Центъра за градска мобилност, а ние настояваме част от средствата от платеното паркиране да се насочват към Столичната община и съответните райони, в които действат синя и зелена зона, каза Петров.
Кметът на София Васил Терзиев заедно с Цветомир Петров и общинските съветници от групата на „Продължаваме промяната – Демократична България“ Симеон Ставрев, Грети Стефанова, Димитър Димитров и Димитър Петров внесоха през септември доклад в СОС с предложения за промени в правилата за паркиране в София. Предложенията са резултат от анкета сред гражданите, в която участваха 22 230 души от всички части на града. Това е най-мащабното допитване по темата досега и дава ясна картина за проблемите и очакванията на столичани. Сред основните проблеми, посочени в анкетата, са недостиг на паркоместа, въвеждане на платена зона в „Банишора“, южните квартали до бул. „Тодор Каблешков“, както и в“ Редута“, „Гео Милев“, „Изток“ и „Изгрев“, желание за повишаване на цената в зелената зона, ограничаване на служебния абонамент.
За решаването на тези проблеми се предлага разширяване на зелената зона в южните квартали и в натоварени райони като „Банишора“, „Редута“, „Гео Милев“, „Изгрев“ и „Изток“, превръщане на част от зелените подзони в сини, уеднаквяване на работното време на зоните – от 8:30 до 20:30 ч., включително в неделя за синята зона, премахване на хартиените талони и запазване на ограниченията за престой – до два часа в синя и до четири часа в зелена зона, както и актуализиране на цените (за първи път от 2012 г.): синя зона – четири лв./час, зелена зона – два лв./час, двойно увеличаване на цената за годишните стикери за платено паркиране в синя и зелена зона.
Следва пълният текст на интервюто:
Предстои днес Столичният общински съвет да разгледа промените в правилата за паркиране, чиито вносители са кметът на София Терзиев, групата на „Продължаваме Промяната-Демократична България“, както и вие. Получихте упреци, че не правите реформа, а единствено повишавате цените за паркиране. Как решавате основния проблем – липсата на паркоместа в центъра на столицата?
Разговорът за реформата в паркирането, който започнахме още по време на предизборната кампания, доста се задълбочи във времето и съм оптимист, че на предстоящото заседание ще се обединим около това да подредим паркирането, като въведем по-ясни правила. Нашият фокус е разширение на обхвата и уеднаквяване на часовете за работното време на синята и зелената зони, корекция в цените им – съответно 2 евро за синя и 1 евро за зелена зона, както и премахване на хартиените талони.
Всички тези наши предложения са вследствие на първото по рода си подобно допитване, което направихме към гражданите на София. Освен това, предлагаме за първи път парите, които се събират от синя и зелена зона, да се върнат обратно при гражданите, които плащат, за да паркират. Към момента 100% от приходите от зоните отиват в Центъра за градска мобилност, а ние настояваме част от средствата от платеното паркиране да се насочват към Столичната община и съответните райони, в които действат синя и зелена зона. По този начин с помощта на районните администрации ще можем да инвестираме парите от паркиране в ремонти на паркинги, асфалтиране на улици, изграждане на тротоари и улично осветление.
Очаквам останалите политически групи в съвета да подходят отговорно и да подкрепят столичани да виждат реални инвестиции в техните квартали, в които действат зоните за платено паркиране. За мен това е истинска революционна реформа и ползите от нея ще виждаме всички ние.
При избирането ви за председател на СОС през февруари 2024 г. казахте, че компромисът и постоянният политически диалог ще са в основата на работата ви. Какви компромиси се наложи да направите в условията на фрагментиран общински съвет и при липса на мнозинство?
Диалогът е в основата на работата на всеки един колективен орган. Това, което съм правил през тези две години, е да се вслушвам в аргументи и когато те са убедителни и смислени, да ги приемам. Всяко едно предложение може да бъде подобрено. Както и че може да се направи отстъпка по отношение на колегите от другите политически групи, стига това да не противоречи на цялостната ни визия за развитие на града и не е в ущърб на столичани. И за да не звучи общо и плакатно, мога да дам пример с разговорите ни за реформата в паркирането. Всички в Общинския съвет сме съгласни, че такава трябва да има и то не само защото от 2012 г. нищо не е правено, а защото градът се задъхва и проблемът е осезателен. Седнахме, разговаряхме, ползвахме експертни мнения и вървим към правила, които адекватно отговарят на настоящата ситуация.
Колко са приетите доклади от СОС под ваше председателство и кои за вас са най-важните от тях? Какви цели си поставяте до края на мандата?
От началото на мандата сме провели 50 редовни и извънредни заседания. Приети са над 870 решения. Безспорно това е най-динамичният мандат в най-новата история на София. Започнахме трудно и до днес ситуацията не се е облекчила, но моето желание е за диалог и намиране на баланс. Вярвам, че това се вижда и постигаме това, за което гражданите на София са ни изпратили – да намираме решения и да преодоляваме предизвикателствата.
Отношенията между кмета Терзиев и главния архитект „се взривиха“ заради новата структура на администрацията в Столичната община. Не закъсня ли въвеждането ѝ и защо това се прави чак в средата на мандата?
Това е мандат без аналог. За мен е важно, когато има един екип на кмет, хората в неговия екип да следват неговата визия и цели. Ако това не се случва, значи нямат място в него. Новата структура беше дълго подготвяна от кмета Терзиев. Вярвам, че той е направил най-правилния избор за това всеки човек да заема най-подходящата позиция. Столичната община е сложна структура и като такава изисква внимателен подход, така че при подреждането на всички елементи от машината, тя да работи добре.
Преди време прогнозирахте нова криза в градския транспорт на София през есента, тъй като според вас 15-те млн. лв., дадени от държавата, не решиха проблема, а го задълбочиха. Все още ли очаквате нови сътресения в градския транспорт?
Ще видим какво ще предложи държавният бюджет за 2026 г. на София. Освен всички критики, които чухме за него, мога да добавя и това, че субсидията за градския транспорт в столицата е изчезнала. В бюджета за 2025 г. тя беше 106 млн. лв., плюс 15 млн. лв. допълнителна помощ от Министерския съвет, която бе дадена „щедро“ в централата на ГЕРБ от нашите пари. За 2026 г., обаче нищо не виждаме и не е ясно дали ще има ли средства за една от най-големите транспортни системи в България – столичната. Не се вижда и колко средства са предвидени за разширение на метрото през 2026 г. – стратегически обект от национално значение. Неведнъж сме повдигали и въпроса за охраната на метрото, не е ли най-добре да мине към огромния бюджет на Министерството на вътрешните работи.
Вече повече от година шестте най-големи общински дружества с годишен оборот от над три млрд. лв. се управляват временно от управителни съвети. Има ли изход от тази ситуация, или временното остава за постоянно?
Знаете, че вече има 14 търговски общински дружества с изтекли мандати на временни или постоянни ръководства, за които трябва да започнат процедури за подбор на постоянни ръководства и ние сме готови за това. Имаме доклади, в които са предвидени достатъчно дълги срокове за кандидатстване и изготвяне на програми и пределно ясни критерии за оценяване. Ще бъдат публикувани всички бизнес-програми и оценките, получени за тях, ще бъдат публични и записите от изслушванията на кандидатите. Изборът може да стане буквално пред очите на гражданите. Водим активни разговори с колегите от другите политически групи, за да стартираме този процес до края на годината и разчитам на тяхното отговорно отношение към общинската икономика.
„Топлофикация София“ е с милиарди левове задължения и загуби от два млн. лв. дневно според някои изчисления. Възможно ли е дружеството да бъде оздравено и да бъде превърнато в печелившо?
Темата с „Топлофикация“ е един „горещ картоф“, който в годините различните институции са си прехвърляли помежду си. Бизнес планът на дружеството за 2025 г. е ясен – за съжаление, финансовите резултати ще продължат да се влошават, а задълженията ще растат. Прогнозата е за 393 млн. лв. загуба, след като през 2024 г. загубата беше 143 млн. лв. Само за първите шест месеца на тази година минусът вече е 250 млн.
В същото време „Топлофикация София“ очаква пасивите ѝ да достигнат 2,7 млрд. лв. – с 20% повече от миналата година. Най-драстично ще нараснат дълговете към „Булгаргаз“ – с цели 45%. Първият проблем, който трябва да решим, е именно с дълга и убийствените лихви към държавното дружество и Българския енергиен холдинг, а след това да се търси изход от кризата, един от които е концесиониране.
Какво е мнението ви за подготвяния бюджет на държавата за 2026 г., който е пряко свързан и с този на Столичната община?
Вече споменах, че не сме видели нищо по отношение на обществения транспорт в София, но не мога да не отбележа, че парите, които ще получим за училища и другите делегирани от държавата дейности, се увеличават с около 90 млн. евро или 14%. Парите, които държавата дава на София за инвестиции и строителство, се увеличават с почти 1,5 млн. евро или 11%. Обаче имаме огромни притеснения за Инвестиционната програма за общински проекти – защо средствата ще минават през Българската банка за развитие? И дано не стане както с бюджета за 2025 г., по който София все още е получила само 237 хил. лв. при одобрени 156 проекта и подадени искания за плащане в размер на почти 35 млн. лв. Иска ми се държавата, най-вече чрез бюджета си, да има еднакво отношение към всички общини и да не наказва софиянци за избора им.
Определихте бюджета на Столичната община за 2025 г. като небалансиран, защото приходите надвишиха разходите. Като част от „Продължаваме Промяната-Демократична България“ и като председател на СОС за какъв бюджет за догодина ще се борите?
Ще се боря за бюджет, който не просто събира средства, а движи София напред – чрез инвестиции в чист град, по-добър транспорт, модерна инфраструктура и справедливо развитие на всички квартали. Бюджет, който показва къде отива всеки лев и защо това има значение за хората. Искам бюджет, който вдъхва доверие – прозрачен, добре планиран и ефективен. Такъв, който не отлага решения, а ги реализира. По-малко хаос и импровизации, повече приоритети и резултати. За мен истинският баланс не е в таблиците, а в усещането на софиянците, че градът върви в правилната посока.
