Днес се изпълват 132 години от рождението на добруджанската поетеса Дора Габе, което е хубав повод да си спомним за човека, твореца, редактора, преводача, основателя на ПЕН-клуба в България, но и за дипломата и общественика, взел присърце добруджанската кауза.
Искам да се възползвам от случая, за да очертая дипломатическия профил на поетесата и нейното мисионерство в Париж и Лондон за решаване на добруджанския въпрос по две основни причини. Първо, защото този профил е малко познат на българската аудитория и второ, защото през 2020 г. се навършват 80 години от връщането на Южна Добруджа на България, за което де факто тя има реални лични заслуги.
Не е случайно определението за Дора Габе – „дъщеря на равнината“. Може би силната ѝ обич към родното място най-ярко е проявена в нейната пропагандна дейност в чужбина за връщането на Южна Добруджа на България. Това се случва в самото начало на 1929 г., когато тя предприема тримесечно пътуване до Париж и Лондон с лични средства. Целта на пътуването е да осъществи контакти с правителствени и обществени организации, с културни институции и научни учреждения, за да алармира общественото мнение за нарушаването на човешките права и свободи, като запознае обществеността със съдбата на Добруджа и нейното население и да потърси помощ и подкрепа за облекчаване на положението на това население, както и за ревизиране на несправедливия за България Ньойски договор.
До 1929 г. българското общество познава Дора Габе. Тя е дъщеря на руските евреи Пейсах и Екатерина Габе, заселили се след Освобождението в Добруджа.
Баща ѝ създава модерно земеделско стопанство и въвежда прогресивни методи за обработване и стопанисване на земята. Дора Габе завършва френска филология в Гренобъл (Франция) през 1907 г. В края на 1908 г. се сгодява, а след това и омъжва за литературния критик и историк Боян Пенев и се установява да живее в София. След Междусъюзническата война Южна Добруджа е завзета от Румъния и родителите на поетесата емигрират в столицата. По време на Първата световна война Дора Габе заедно с баща си прави анкета в Добруджа за установяване на понесените от южнодобруджанци загуби по време на тригодишното румънско управление. Своите впечатления от обиколката в Добруджа поетесата публикава в списанията „Отечество“ (през 1917 – 1918 г.) и „Български воин“ (1928 г.). След приключването на войната и подписването на Ньойския мирен договор Южна Добруджа отново е в пределите на Румъния. Към България се устремяват хиляди бежанци, които се нуждаят от подслон, храна, дрехи и работа. Най-тежко преселението преживяват жените и децата. Дора Габе се включва в добруджанската емигрантска националноосвободителна организация съюз „Добруджа“, която защитава интересите на всички добруджанци. Извършва широка благотворителна дейност. От този период е стихотворният ѝ цикъл „Добруджа“ от 10 стихотворения, които са отпечатани в емигрантския вестник „Добруджа“, издаван в София.
В началото на 1929 г. в българската преса се появяват съобщения за различни изяви на Дора Габе в Париж. Там тя е поканена от Университета за източни езици и изнася четири сказки на френски език. В залата присъстват студенти, университетски преподаватели, журналисти, общественици. Темите на лекциите са сполучливо подбрани: „България, видяна през нашата стара литература“, „Съдбата на Добруджа в Йовковите разкази“, „Характерът и съдбата на съвременната българска поезия“ и „Полският поет Ян Каспрович“.
Всъщност по един много фин и деликатен начин Дора Габе съумява чрез литературата да впише темата за Добруджа в тема на европейската политика, като утвърждава Добруджа в българската литература и в българския исторически живот.
По време на престоя си в Париж паралелно с изнасянето на сказки Дора Габе участва активно и в други значими събития.
На 4 март тя е сред най-официалните 30 гости на юбилейното тържество на професор Павел Николаевич Милюков – историк и социолог, политик и бивш министър на външните работи на Временното правителство на Русия, който живее като емигрант по това време в Париж. На вечерята присъстват около 400 души. Сред тях са сенаторът Жюстен Годар, академик Жозеф Бартелеми, проф. Гастон Жез и други видни политически дейци, учени, общественици и журналисти. Заедно с Дора Габе са пълномощният министър на България в Париж Богдан Морфов и председателят на БАН проф. Любомир Милетич. В приветственото си слово към юбиляра Дора Габе не пропуска да вмъкне и поздравите от нейните братя и сестри, останали под чуждия ярем в Добруджа. Така на този голям международен форум българският национален въпрос и в частност добруджанският въпрос намират възможност за признание и изява.
На следващия ден се провежда среща-събрание на българската имиграция и симпатизиращата ѝ френска общественост. Събранието се организира от Съюза за защита на малцинствата и сдружението „Балканска федерация“. Присъстват много българи имигранти от цяла Франция, както и видни френски общественици и журналисти. Сред тях е и почетният генерален консул на България във Франция професор Леон Ламуш – френски историк и общественик. Вечерта започва с доклад от Леон Ламуш по добруджанския въпрос. Ораторът акцентува на историческата справка за Добруджа, която през всички времена е била неделима част от България. Силно впечатление на присъстващите правят изнесените факти за тежкото положение на населението в Добруджа след Първата световна война.
Дора Габе забелязва, че в доклада на Леон Ламуш липсват сведения за съдбата на добруджанци през последните 3 години. След приключване на неговия доклад тя взема думата и прави допълнения. Показва всички брошури, вестници, дипляни и апели, издадени на френски език от съюз „Добруджа“. Отговаря на зададени въпроси. Безспорно център на внимание става тежкото положение на българите в Добруджа: извънредното икономическо законодателство и лишаването им от земя, политическото безправие, нарушаването на личните и гражданските права и свободи и опитите за румънизиране.
Това е безспорен успех за добруджанската кауза, за който поетесата има личен принос. Тя успява да убеди всички да бъде смекчен румънският колонизаторски режим в Добруджа и да се зачитат правата на българите там.
Няколко дни по-късно по покана на ПЕН-клуба Дора Габе се установява в Лондон. Там чете две сказки – едната на 9 март, а втората – на 18 март. Темите, по които говори, са: „Съдбата на Добруджа в Йовковите разкази“ и „Защо трябва да се говори за Добруджа?“.
От Лондон Дора Габе пише писмо до секретаря на добруджанската организация Печо Господинов. Писмото е своеобразен отчет за свършената работа в полза на добруджанското националноосвободително движение. Поетесата не пропуска да отбележи, че при всеки удобен случай намира сгода да говори за Добруджа. Освен това моли за допълнителни материали, които смята да представи на лекцията си на 18 март.
По същото време лорд Ноел Бъкстон, председател на Балканския комитет, отправя покана на Дора Габе да говори и пред Балканския комитет за положението в Добруджа и вижданията на Добруджанската организация за решаването на добруджанския въпрос. В информацията на българката има много данни за нарушаването на човешките права в Добруджа: забраната на българския език, на училища и църкви, за тероризъм и обезлюдяване на Добруджа. Запознава присъстващите и с решенията на XII конгрес на съюз „Добруджа“, а именно чрез мирни средства да се работи за подобряване на положението на добруджанското население и да се ревизира Ньойския договор за връщане на Добруджа на България. В това отношение добруджанската организация държи да се знае, че разчита на големите европейски държави, подписали Парижкия мирен договор.
Цялата тази енергична дейност, която Дора Габе извършва, намира широк отзвук не само в българската преса (в. „Добруджа“, „Зора“, „Знаме“ и др.), но и в чуждестранния печат – по страниците на в. Льо пти паризиен“, „Льо семафор дьо Марсей“ и др. Особено впечатление прави статията на поета-журналист и общественик Гастон Варлен „Националните покрайнини и европейската опасност“, където много точно той описва отношението между българите в Добруджа и румънските официални власти, утвърждава идеята, че малцинствата и емигрантите, които духовно и физически са потиснати, представляват опасност за мира в Европа и призовава да се вземат спешни мерки за преодоляването на този проблем.
По този начин Дора Габе успява да издигне добруджанския въпрос от регионален и национален в международен, като развива енергична външнополитическа дейност за „спасяването на родината и възвръщането ѝ към България“.
Магдалена Трифонова
