След размяната на постове между ГЕРБ и ПП-ДБ през уикенда среща може и да има, но от нея май няма да се роди кабинет
Всички формации в 51-ото народно събрание да подпишат споразумение, с което да признаят съществуването на парламентарни групи. Това е един от последните обсъждани спасителни варианти, за да се завърти рулетката по връчването на мандатите от президента Румен Радев и без да има избран председател на парламента.
Ясно е, че въпреки публичното говорене, че ще правят опити за съставяне на мнозинство за редовно правителство, всички вече гледат пак към избори.
За да се стигне до такива обаче, трябва да се извърви цялата процедура с трите мандата за редовен кабинет. А по конституция президентът връчва папката на излъчен от парламентарна група кандидат за премиер.
И тук се появява спънката – докато няма избран шеф на 51-ото НС, не могат да се създадат и групи. В правилника на НС е записано, че
всяка група до края на първото заседание представя на председателя
решение за образуването си, наименованието си и списък на ръководството и на членовете, подписани от всички народни представители от състава ѝ. Председателят обявява парламентарните групи и техните ръководства на същото заседание. (Виж мнението на конституционалист по-долу.)
На 15-ия ден от старта си този парламент обаче продължава да няма шеф. И петият опит в петък се провали, депутатите ще пробват пак в сряда. Заради невъзможността да се разберат те
спряха часовника още след клетвата си на 11 ноември
Така първото заседание продължава повече от две седмици.
Проблясък на светлина се видя в събота, когато изтече контролирано информация откъм ПП-ДБ, че Бойко Борисов е готов да жертва Рая Назарян, като отстъпи председателския стол на Атанас Атанасов от ДБ, а той самият да е премиер. И заваляха през фейсбук отговори и контраотговори на замесените.
Запознати разкриха, че до писмото се стигнало, след като в петък Борисов бе провокиран персонално от Елисавета Белобрадова, но и след като два часа слуша как ПП-ДБ, ИТН и “Възраждане” агитираха срещу избора на Назарян и “модела ГЕРБ”. Затова се качи за първи път в този мандат на трибуната и бе много емоционален. Обяви, че няма да оттегли Назарян и припомни офертата си за правителство с ПП-ДБ, БСП и ИТН. А при договорено такова можело председател да е Силви Кирилов, “а от нас премиер”, каза лидерът на ГЕРБ. Напомни за сглобката и обясни, че си е взел урок от нея.
А след слизането си от трибуната Борисов е изпратил свои пратеници до ПП-ДБ. С кого са си говорили Даниел Митов, Томислав Дончев и Росен Желязков не стана ясно, но по желание на ПП-ДБ късно в петък им е изпратено официално писмо с покана за среща.
А в събота рано сутринта информация именно за това писмо изтече до БНР, но не съвсем точна. И последва размяна на постове в социалните мрежи между първите две сили.
От ПП-ДБ обявиха във фейсбук, че
приемат поканата на Борисов за среща
И предложиха тя да е лидерска и публична. Постът им бе придружен от факсимиле на писмото, подписано от лидера на ГЕРБ, в което обаче няма имена и постове, а се казва, че подробности около срещата ще бъдат допълнително уточнени. Поканата на Борисов е във връзка с необходимостта от формиране на парламентарно мнозинство и излъчване на редовно правителство, отчитайки ролята на парламентарния диалог като утвърдена демократична практика.
В отговор от ПП-ДБ обясниха, че след “след седем парламентарни избора диалогът между първите две политически сили е необходимата отговорност към българските граждани”. Но направиха уточнението, че конструктивният разговор за освобождаване на институциите (особено прокуратурата и антикорупционната комисия) от влиянието на г-н Пеевски е ключов за излизане от политическата криза.
Последва пост от ГЕРБ в партийната страница, който по ирония започва с уточнението, че не е правилно диалогът между двете формации да се води през социалните мрежи и медиите, а трябва да се върне на масата на преговорите.
В предварителните разговори, които проведохме, и в писмената покана изяснихме ясно целта на срещата – излизане от кризата чрез формиране на мнозинство, което да излъчи председател на НС, министър – председател и правителство. Всички останали теми, които поставяте, следват този избор и разбира се, ще бъдат обсъдени детайлно и не се отказваме от разговори по всяка една от тях, уточни ГЕРБ.
Естествено, малко по-късно последва нов статус от ПП-ДБ. В него хората на Кирил Петков обясняват, че държат лидерската среща
да е публична “заради липсата на доверие
между нас и между обществото и партиите” и пак заговориха за влиянието на Пеевски, лидера на “ДПС – Ново начало”.
А в неделя сутринта, за да стане всичко още по-сложно, Кирил Петков прибави като условие и Борисов да не е премиер.
От размяната на постове обаче стана ясно едно – дори и да има лидерска среща, което е твърде вероятно да се случи в понеделник, от нея няма да произтече нищо, защото разделителните линии между формациите продължават да са дълбоки. А партиите по-скоро вече се надцакват в търсене на това кой да е по-виновен за следващите избори в очите на хората.
Юрист: Условието за регистър не е по конституция, може да бъде променено с решение на Народното събрание
Няма юридическа пречка да се сформират парламентарни групи и без да е избран председател на Народното събрание. Това казва преподавателят по конституционно право в Софийския университет главен асистент д-р Орлин Колев.
Според него към предсрочни парламентарни избори може да се премине при сформирани групи и без избран шеф на Народното събрание, а постът да се заема от най-възрастния народен представител, който по силата на основния закон председателства първото заседание. Ако обаче се отиде на избори, то най-възрастният депутат, който председателства първото заседание, не попада в т.нар. “домова книга” за служебен премиер.
Проблемът не е в закона, а в политическата настройка, смята конституционалистът. Според него, тъй като никой не може да принуди народен представител да гласува против волята си, то шеф на НС може да не бъде избран и 4 г.
Кои са аргументите в посока на тезата, че парламентарни групи може да се сформират и без избран председател?
Първият може да се открие в самата конституция, обяснява Орлин Колев. В главата “Народно събрание” се говори за председател на парламента, неговите заместници, постоянните и временните комисии, които са органи на НС и без тях той не може да упражнява своята законодателна и контролна дейност, но не и за парламентарни групи. Те се споменават единствено в главата “Президент”, и то именно във връзка с връчването на мандатите за съставяне на правителство.
“Това красноречиво говори, че парламентарните групи са изведени от функционирането на Народното събрание, защото те нямат отношение към него”, смята юристът. Според него народните представители придобиват право да се обединяват в групи от момента на полагането на клетва. Липсата на председател не им пречи да сезират Конституционния съд, ако съберат нужните 48 подписа.
Противниците на тезата обаче се позозават на текст от правилника на парламента, където е записано, че групите трябва да се регистрират.
Според Орлин Колев в това виждане има пробойни. “51-ото НС няма правилник, такъв има предишният парламент, което означава, че народните представители винаги могат да гласуват друго решение и да овластят председателстващия да обяви групите от трибуната”, смята той. И допълни, че условието за регистър не е по конституция, затова може да бъде променено с решение на Народното събрание.
