Свети Климент Охридски е един от най–видните български средновековни книжвоници и учители. Ученик е на равноапостолните просветители на славянските народи св. св. Кирил и Методий и е продължител на тяхното дело. Почита се от източноправославната църква и се тачи като един от седемте апостоли на България.
Той е открит като писател през 1840 г. от В.М. Ундолски. До Първата световна война Климент Охридски е обект на изследване предимно на руски, чешки и сръбски учени. Отбелязването на хилядагодишнината от смъртта му през 1916 г. е повод за появата на нови трудове у нас.
С напредването на времето се засилва и интересът към писателската му дейност, химнографското му творчество, издирват се и неизвестни негови ораторски произведения. Ранни български извори за Климент са службата за него и житието на Наум, писани от учениците им.
В „Кратко гръцко житие на Климент” се казва, че по род Климент е от „европейските мизи, наричани от мнозина българи”. Учениците, за жалост, не оставят никакви сведения за рождената му година, нито за това на каква възраст е починал. Неясен е и въпросът за месторожедението му. Все пак се предполага, че е роден около 840 г. в югозападните части на България.
Ставайки ученик на Константин Кирил Философ, Климент попада в изключително благоприятна за развитието си среда. Заедно с Наум и Ангеларий той участва в Моравската мисия /863-866 г./, след което заедно с Кирил и Методий пристига в Рим /867 г./, където най–вероятно на следващата година е ръкоположен за свещеник от римския папа Адриан II.
След смъртта на своя учител Константин Кирил /14.02.869 г./, Климент Охридски пише своето „Похвално слово за Кирил.”
След като починал св. Методий, немското духовенство изгонва от Моравия учениците на светите братя и така те стигат до България.
Теофилакт разказва как Климент, Наум и Ангеларий преминават Дунав, след което пристигат в Белград, където се явяват при боритаркана, който ги изпраща при княз Борис. Тези събития се свързват с есента на 885 г. и пролетта на 886 г. По това време България вече е приела християнската религия и българският владетел има нужда от учители на славянски език.
През 887 г. в българската столица се формира културен кръг, съставен от учениците на Кирил и Методий, на който безусловно доминира авторитетът на Климент. На този кръг е възложено създаването на книжовна култура. Базирайки се на стари български извори, Теофилакт отбелязва много важен пасаж. Става дума за изпращането на Климент в Кутмичевица (област) от Борис, където го поверява на Домета (български болярин от 80-те години на IX век) като учител. Българският владетел му подарява три къщи в Девол и места за почивка край Охрид и Главиница.
От „Пространното житие на Климент Охридски” научаваме, че „Климентовите ученици са най–добри по знание и биват поставяни за четци, дякони и свещеници. Във всяка област той има по 300 ученици. Тези дела Климент вършил в продължение на седем години.”
През 893 г. с поемането на властта от Симеон, Климент е ръкоположен за „пръв епископ проповядващ на български език.” В продължение на 30 години Климент работи за утвърждаване на християнската вяра сред българския народ. Той превежда книги от гръцки на български, съставя проповеди за празници, строи църкви и манастири.
Манастирът „Св. Пантелеймон“ край Охрид
Един от тях е манастирът „Св. Пантелеймон” край Охрид, построен с помощта на Цар Симеон, и където вероятно бива организирано първото училище на старобългарски език в Охрид.
Той опростява глаголицата и съставя буквите на тъй наречената славянска азбука „кирилица“. Само в западната половина на тогавашна България св. Климент има около 3500 ученици, които приемат свещен сан и постепенно изместват от България гръцкото духовенство, проповядващо на неразбираеми за българите гръцки език.
От житието на Наум знаем, че след ръкополагането на Климент за епископ, Симеон изпратил Наум на негово място и че Наум е починал 6 години преди Климент.
В последното конкретно известие в „Пространното житие на Климент Охридски” се казва, че Климент е погребан „през времето на българския цар Симеон на 27 юли 6424 /=916 г./ в църквата „Св. Пантелеймон”, в гроб, който той сам със собствените си ръце си приготвил от дясната страна на предната част на притвора.”
Местоположението на гроба е потвърдено от извършените разкопки в Охрид.
Гробът на св. Климент
Българската православна църква е възприела да празнува неговата памет и именния му ден – 25 ноември, а в деня на неговата смърт – 27 юли, се чества паметта на всичките Св. Седмочисленици: Кирил, Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.
Свети Седмочисленици
За висока оценка на Климентовото книжовно наследство, говори обстоятелството, че неговите слова и поучения се поместват в ръкописите редом с произведенията на най – изтъкнатите християнски автори като Йоан Златоуст, Василий Велики, Йоан Дамаскин и др.
Изображения на св. Климент се срещат от началото на XIV век на икони и стенописи.
Неговото име носи първият съвременен университет в България – Софийският университет „Свети Климент Охридски“. Наречен е на негово име при основаването му през 1888 г. Неговото име носят и множество улици и училища. Сред тях е и училището по изкуства в Добрич СУ „Св. Климент Охридски“.
bulgarianhistory.org
