На 28 септември почитаме паметта на смел християнин, оставил ярка следа в историята.
В началото на 4 век сл. Хр. живял благочестивият Харитон. По това време царувал император Аврелиан, който бил върл противник на християните.
Доносници съобщили на императора, че Харитон е християнин и императорът го привикал за разпит.
Накарал го да се поклони на идолите и да желае амнистия от тях, тъй като се отрекъл от боговете. Познал истината в лицето на Христос, Свети Харитон цитирал текстове от Светото писание и от поученията на Свети ап. Павел. Възмутен от нахалството на християнина, император Аврелиан го осъдил на жестоки мъчения.
През деня бойците изтезавали до гибел Свети Харитон, през нощта той по превъзходен метод оздравявал. И по този начин известно време.
Писнало на император Аврелиан да се занимава със Свети Харитон и го заточил в каторгата. Минало известно време, императорът умрял. Неговият правоприемник не мразел християните и ги освободил от затвора.
Свети Харитон основал 3 манастира и въвел монашеското подстрижение.
Преживените страдания и премеждия усилили още повече вярата на Свети Харитон, тъй като той лично се убедил в могъществото на Всевишния.
Свети Харитон заминал за Йерусалим, за да се поклони на светите места, а по-късно се скрил в една пещера, където заживял в пост и молитва. Дошли в пещерата разбойници, които желали да убият праведния мъж. Господ избавил живота му по един вълшебен метод. Изпратил змия, която изляла своята отрова в съда с вино в пещерата. Разбойниците пили от виното и се отровили. Оказало се, че пещерата, в която се заселил, с цел да води благоверен и непретенциозен живот, била обсипана със съкровища, заграбвани от същите разбойници в продължение на години.
След като разкрил голямото имане, Свети Харитон раздал част от него на бедните, а с другата част основал манастир, който кръстил Фаре.
Пещерата, в която Свети Харитон се заселил, била превърната в черква. За кратко време се събрали доста монаси. За да има ред и дисциплина, Свети Харитон написал правила за водене на отшелнически живот. Минали години, Свети Харитон още веднъж зажадувал за тишина и спокойствие. Той напуснал манастира и се заселил в друга пещера.
Минало известно време в уединение, само че част от монасите от предходния манастир отказвали да живеят без него. Наложило се Свети Харитон да основе втори манастир. Събрали се още повече монаси и се наложило да основе и трети манастир.
Ежедневно Свети Харитон беседвал с монасите за Господ, праведния живот и силата на вярата във Всевишния, която той лично изпитал на младини.
Свети Харитон остарял и усетил, че краят на земните му дни наближава. Повикал игумените от трите манастира, за да им даде своите последни директиви. Обещал, че ще бъде със своите монаси, за да ги поддържа духом до края на света.
Те го запитали къде да бъде заровен. За да няма разногласия след неговата кончина, Свети Харитон избрал пещерата, в която първо се заселил преди да основе първия манастир.
Там той починал на 28 септември през 350 година.
Свети Харитон е първият, който въвежда монашеското пострижение в живота на монасите, практикувано и до днес.
На 28 септември имен ден празнуват: Харитон, Хари, Харитонка, Тони, Тонка, Тонко, Тончо.
https://www.vesti.bg
