По изгрев слънце домакинята ставала и започвала подготовка за трапезата на Стефановден, посочи главният уредник в отдел „Етнография“ към Регионален исторически музей (РИМ) – Враца Силвия Гарванска. По думите й характерните ястия за празника са сарми, зеле с месо, баница с месо.
Това е празник по средата между Коледа и Нова година и се ходело на гости на имениците, добави Силвия Гарванска. По думите й в този период има много имени дни, които се почитали от нашите предци. „Всички тези празници са свързани с хляба, със семейството, с трапезата, с ходенето на гости. Те са основно през зимата, когато стопанската година е приключила и тогава жените в къщи се занимават с тъкане, шиене, бродиране, а мъжете се грижат за животните. Имали са повече време за семейството, за занимания край огнището“, добави Гарванска за БТА.
Тя разказа, че една от игрите, които забавлявали децата по време на празничните дни, е свързана с пълна купа с брашно, в която има паричка. Децата трябвало да издухат брашното, за да стигнат до наградата. Търкаляли са се и са се борели в слама, но винаги в една посока – за да натежат житата, така са вярвали нашите предци, добави Гарванска. По думите й именно в този период са правени и много гадания. Членовете на семействата са си вземали по един орех от трапезата и най-възрастната жена гадаела. Ако е здраво орехчето вътре, на добро е, здраве ще има, посочи Гарванска.
В община Враца днес празнуват 258 мъже с името Стефан, дванадесет жени с име Стефанка и деветнадесет – с името Стефания, информираха за БТА от общинска администрация.
/АКМ/
