Никой не вярва, че заснетите на видео бойни сцени в „Цар Калоян“ не са киномонтаж
Малкото историческо село Осор на хърватския остров Црес става първото място, на което днешният директор на Софийската опера и балет акад. Пламен Карталов пробва силите си да направи опера на открито преди около 43 години. Осор е исторически свързано с Римската и с Византийската империя и през лятото
там се стичат много туристи,
а на площадчето пред черквата се провежда музикален фестивал.
През 1982 г. канят Карталов, който по онова време е директор на Благоевградската камерна опера, да направи спектакъл по свой избор с единствено условие да няма декори. Защото няма къде да се поставят – площадът е ограден с къщи и размерът му е не повече от 50 на 50 метра. Дотогава там е имало само концерти, но не и оперен спектакъл.
Карталов приел и заминали с артистите с един автобус, пренасяйки само личния си багаж и костюми. Избрали две едноактни опери – бароковата “Селският философ” и “Рита” на Доницети. Справили се някак си с това, че през площадчето през деня преминават хора покрай репетиращите артисти. Включили две превозни средства – истинско магаре и лека кола и успели
да използват в действието всичко наоколо,
включително прозорците на околните къщи и входа на храма. “Трябваше да впрегна въображението си и да вземам светкавични решения”, признава Карталов в първия том на книгата “Опера и природа”, представена във вторник вечерта в БАН.
Първите два тома на “Опера и природа” представят подробно почти всички по-нататъшни постановки на Карталов на открито, в които негов водещ принцип става това всичко от околното пространство да влиза в действието. Така постъпва при постановките на българските опери “Ивайло” и “Цар Калоян”, които се поставят на Царевец
на действителните места, на които се развива действието
Двата спектакъла поставят началото на по-късно възникналия фестивал “Сцена на вековете”, който съществува и до днес.
За масовите бойни сцени в творбата на Панчо Владигеров “Цар Калоян” Карталов помолил сина Александър Владигеров да приспособи музика от други произведения на композитора и на нейния фон се разгръща истинска 30-минутна битка в воини, кръстоносци и коне. “Тогава поисках да завърша и кинорежисура и моят преподавател беше акад. Людмил Стайков”, каза акад. Карталов. И допълни, че винаги когато показва на чужденци видеозаписа на “Цар Калоян”, те не могат да повярват, че това не е киномонтаж и че всичко е записано по време на жив спектакъл.
Томовете описват подробно и провеждащия се в продължение на няколко години летен фестивал “Опера на площада”, при който
мавзолеят се вплита естествено в декора
След събарянето му той постави също “Набуко” и “Борис Годунов” вече на площада пред “Св. Ал. Невски”, а през последните години там се прави “Рилският пустинник”.
