Волейболната легенда на България Пламен Константинов (бивш капитан на националния тим и )
„Локомотив“ подписа ново споразумение с главния треньор – договорът с Пламен Константинов ще бъде в сила през следващите два сезона 2026/27 и 2027/28. Българският специалист ръководи „железничарите“ от 2016 година, като текущият сезон вече е десети за главния треньор в Новосибирск. В нашата съвместна история завоювахме три бронзови медала, едно „сребро“, титлата шампиони на Русия през 2020 година и Купата на Русия през 2025 година.
– Първоначално с ръководството определихме този път: за нас е важно не само да каним готови играчи, но и да развиваме свои. Това, разбира се, е дългосрочна перспектива. Отглеждането на собствени играчи е бавен процес, но нашето сътрудничество беше разчетено именно за дълъг срок. Тази работа вече дава плодове: нашите възпитаници са в действие. Значи, стратегията работи.
– Веднага ли разбрахте, че ще поемете именно по този път?
– Не, през първата година се опознавахме с ръководството. Разбирахме реалностите и географията на руското първенство, след което осъзнахме, че можем да поемем по друг път – да не разчитаме само на поканени играчи, а да развиваме собствени таланти. Това е тясно свързано и с развитието на младежката система. Това е съвместна работа – на треньорския щаб на основния отбор и на младежкия, ние действаме като едно цяло. Така беше поканен Георги Петров, който оглави „Локомотив-СШОР“. През целия ни съвместен път с отбора ни подкрепя и ОАО „РЖД“, благодаря им за подкрепата и съдействието по всички въпроси. Губернаторът на Новосибирска област, Андрей Александрович Травников, отбеляза, че и той иска да вижда наши възпитаници в отбора. Това е общ проект с дългосрочна перспектива.
– Как може да се развива такава перспектива?
– Да се поддържа цялата система в клуба от сезон на сезон. Зад гърба ми са девет различни първенства и гарантирам, че по организация „Локомотив“ е световен лидер. Гордея се с това. Вече имаме собствен дом, нашата любима „Локомотив Арена“. Без собствена инфраструктура е невъзможно да се развива такава перспектива, да се има такъв отбор, който да бъде сред топ лидерите. Тази философия на работа ми е по сърце, затова съм тук, в Новосибирск. Разбирам, че никой не е вечен, но съм сигурен, че който и да дойде след нас, тази система ще продължи да работи.
– В треньорския щаб също има много специалисти от България, чувствате ли се вече като у дома си?
– Разбира се, всички са приети като роднини отдавна. Всички говорим руски, с подобен манталитет. Мисля, че езиковата бариера за чуждестранните специалисти е един от основните проблеми в работата им в Русия. Когато трябва да предаваш същността на играчите чрез някого, това не е толкова лесно, главното послание и твоята емоционалност могат да се изгубят (смее се).
– Как се адаптирахте към живота в Сибир?
– Майка Сибир ме прие. Студеното време изобщо не ме мъчи – жегата, може би, дори повече ме безпокои. Аз не съм от онези чужденци, които живеят със стереотипите за Сибир – където мечки ходят по улиците. Тези, които са били тук, разбират: всичко е на най-високо ниво. Разбира се, географията оказва влияние – часовите зони, полетите, и това най-много се отразява именно на спорта.
– Как се промениха феновете в Новосибирск през нашите сезони?
– При нас винаги е горещо на арената. Именно феновете са една от причините, поради които толкова ми харесва в Новосибирск. Пълна зала, невероятна подкрепа. За емоционалните играчи може да бъде трудно, ако нещо не се получава: очакванията са големи, всички искат да покажат най-добрия си волейбол. Но преди всичко това е огромно удоволствие не само за играчите, но и за главния треньор. Предстоят още два сезона горещ волейбол. Задачите и целите остават високи, други не е имало през всичките ни съвместни сезони.
