Пенчо Славейков се стреми да превърне фолклорното наследство в част от модерната национална култура, а коледарската традиция в Добруджа показва как тези фолклорни образи продължават да живеят и днес, каза журналистът Йордан Георгиев. Той участва в дискусията от кампанията „Пенчо Славейков днес“, организирана в Националния пресклуб на БТА в града.
По думите му тази връзка се открива чрез отношението на поета към народното творчество. Той отбеляза, че Пенчо Славейков е сред двигателите на кръга „Мисъл“ и принадлежи към модернизиращата се европейска култура на България в края на XIX век. В същото време поетът търси връзката между националното и модерното, като се обръща към фолклора.
По думите на Йордан Георгиев тази връзка се открива особено ясно в поемата „Коледари“, публикувана през 1892 г. в списание „Мисъл“, а по-късно включена в стихосбирката „Епически песни“. В нея авторът не просто описва един обичай, а превръща коледуването в поетично действие и го включва в модерното художествено пространство.
Според Георгиев връзката между Славейков и Добруджа не трябва да се търси само в биографични свидетелства, а в начина, по който неговото творчество се среща с живата народна култура. Той отбеляза, че коледарската традиция в Силистренско е запазила своята жизненост и до днес, като пример за това е областният коледарски фестивал „Стани нине, господине“, който събира състави от различни населени места в региона и показва, че обичаят продължава да бъде част от културния живот на Добруджа.
Образът, който Славейков превръща в литература, има свой реален културен „двойник“ в добруджанските села. Когато днес „Коледари“ се чете през погледа на тази традиция, творбата може да бъде възприета не само като литературен текст за стар обичай, но и като отражение на културна система, която продължава да живее. Именно съчетанието между съхраненото народно наследство и неговото модерно художествено осмисляне е една от причините творчеството на Пенчо Славейков да остане актуално и днес, отбеляза Йордан Георгиев.
/ТС/
